През 1982 г. бащата на британския журналист Ал Хорнър спестява с големи усилия 90 паунда от учителската си заплата и ги харчи за видеокасета.
Филмът е "Похитителите на изчезналия кивот" и идва в масивна кутия с Индиана Джоунс - широко усмихнат и размахващ камшик на обложката. В наши дни подобно нещо звучи безумно.
Но тогава, в зората на революцията в домашните развлечения, това изглежда като много изгодна покупка.
Преди възхода на VHS и Betamax филмите съществуват в кината и само в кината. След като те напускат мултиплексите, няма начин да се гледат наново, камо ли да ги гледате отново и отново с паузиране и превъртане когато пожелаете, седнали на удобния си диван вкъщи. След като филмите напуснат големия екран, те се превръщат в нещо подобно на спомени от екзотична почивка - стават все по-неясни с времето, освен ако не се случи повторен показ по кината.
После идва домашното кино - нова концепция за феновете на киното. Срещу висока цена можете да имате Инди у дома. Можете да се наслаждавате на всеки замах с лазерен меч в "Междузвездни войни", да изживявате наново паниката и ужаса на "Челюсти" и да пътувате във времето с Марти Макфлай отново и отново.
Не всички са безумни като бащата на Ал - човек, който по необясними причини притежава три DVD копия от комедията на Адам Сандлър "Баща мечта". Но за сериозната аудитория от киномани, за които идеята за домашни развлечения е била радикално нова, 90 паунда са били изгодно предложение.
1,4 млн. души купуват "Похитителите на изчезналия кивот" на видеокасета преди 1987 г.
Постепенно към средата и края на 80-те цените спадат и домашното видео бързо се превръща в процъфтяващ бизнес, а зрителите бързат да притежават или да наемат любимите си филми. Ключов момент е 1987 г., когато Paramount сключва сделка за милиони долари с Pepsi, която включва реклама в началото на всички VHS копия на "Топ Гън".
Това позволява на студиото да намали цената на VSH копията до 20 паунда, с което започва нова ера на достъпни домашни развлечения. Към 1990 г. 50 на сто от британските домове имат видео и касети като "Лейди и Скитника" на Disney се продават в над 3 млн. копия.
Форматът достига своя пик няколко години по-късно - през 1995 г. с "Цар лъв", който е продаден в 32 млн. копия и носи общо 520 млн. долара за по-кратко време, отколкото можете да изречете "хакуна матата".
Хорнър описва всичко това като напомняне за време, когато зрителите охотно плащат за привилегията да имат подръка качествени развлечения.
По време на VHS ерата и DVD бума от новото хилядолетие, последвал видеокасетите, феновете на киното във Великобритания с удоволствие дават по 20 паунда за един-единствен филм.
През 2019 г. цял месец достъп до почти безкрайната библиотека от съдържание на Netflix струва под 9 паунда. Тази сума за България е около 20 лева на месец. За мнозина обаче стриймингът все още не предлага достатъчно ценно съдържание. Тази година предстои дебютът на стрийминг услуги на Disney (по който ще вървят нови Marvel филми и новият "Междузвездни войни") и Apple (с ексклузивни шоута и филми на Джей Джей Ейбрамс и Стивън Спилбърг).
И двете компании се целят в короната на Netflix като повелител на стрийминга. А инвестициите на Amazone в Prime Video означават, че зрителите трябва да плащат и за тази услуга, особено ако не искат да пропуснат сериали като "Прекрасната г-жа Мейзъл" и "Добри поличби". WarnerMedia също лансират услуга, която вероятно ще включва филмите за Хари Потър, "Приятели" и част от съдържанието на HBO.
И това не са всички стрийминг услуги. Не е учудващо, че зрителската аудитория се безпокои.
Стриймингът на цялото съдържание, което желаете да гледате, ще стане изключително скъп. С други думи - зрителят е този, който може би ще бъде прецакан в случая, защото златната ера на телевизията може и да е във възход, но златната ера на стрийминга да е към своя край.
Дали обаче настина е така? Ал Хорнър дава пример с родната си Британия. Там ако се абонирате за всички тези услуги, това ще ви струва около 45 паунда на месец. Това е около 1,45 паунда дневно или половината от цената на един филм за Индиана Джоунс през 1982 г. Наистина ли е толкова абсурдно да се иска от зрителите да плащат за качествена телевизия?
Никой не ви принуждава да се абонирате за всички услуги или всъщност за която и да било от тях, а повечето предлагат и семейни абонаменти, което означава, че можете на практика да споделяте информация за достъп с приятели и близки и да си разделите цената на абонамента между 4-5 души.
Но мнозина имат чувството, че стрийминг услугите ги ощетяват.
Миналата седмица, когато Netflix оповести, че изключително популярният ситком "Офисът" напуска американската си платформа през август, платформата беше залята от хиляди гневни туитове. Започна петиция, която бързо събра над 50 хил. подписа. Проблемът е, че решението всъщност не е на Netflix.
"Офисът" е на NBC/ Warner и лицензиран на Netflix и се изтегля по искане на NBC, за да бъде пуснат в предстоящата платформа на Warner. Виждали сте мемето на Майкъл Скот, крещящ "NO, GOD NO!", нали? Феновете на "Офисът" реагираха със сходно крайно отчаяние като изглежда игнорират факта, че всичките девет сезона са достъпни за покупка за общо $30 на DVD, ако те ги желаят, приблизително на стойността на тримесечен абонамент за Netflix.
Живеем в пиков период за телевизията, за възхода на която стриймингът допринася. В отличната книга на Бен Фриц "The Big Picture", изследваща как франчайз филмите, кинематографските вселени и компаниите като Netflix изграждат ново бъдеще за Холивуд, той описва как стрийминг културата и серийното гледане, появило се с DVD боксетите и после достигнало астрономически висоти чрез Netflix, отварят вратите за вълнуващи нови възможности за разказване на истории.
Netflix промени серийното гледане и го превърна в стандартният начин на гледане.
Преди при повечето сериали всеки епизод е трябвало да изглежда като завършена самостоятелна сюжетна линия, разбираема за някой, който попада на сериала за първи път. Възходът на видеото и DVD, последван от стрийминг услугите, доведе до ера на телевизионни сериали, от самото начало замислени за гледане на всички епизоди поред.
Сезони на сериали като "Stranger Things", чийто трети сезон излиза тази седмица, са на практика 10-часови филми, структурирани като продължаваща от епизод в епизод сюжетна линия, разделена на епизодични откъси. Но в платформа, където съдържанието се гледа по заявка, гледаното на епизоди подред работи перфектно.
Те се превръщат в цялостна потапяща история, която може постоянно да еволюира, защото сценаристите знаят, че аудиторията я гледа като маратон.
През 2019 г. изглежда очакваме все повече от развлеченията си и в същото време искаме да плащаме по-малко за тях от всякога.
Това не е проблем, който се ограничава само до филмите и телевизионните шоута. Интернет ерата възпита поколение, свикнало да получава нещата безплатно - музика, новини, комуникационни инструменти. Затова зрителите трудно приемат, че създаването на качествен продукт включва плащането за него.
От Netflix се очаква да похарчат 11,5 млрд. долара за създаване на оригинални филми и сериали тази година, за да удържат на натиска на Apple и Disney+.
Ако плащането на малко допълнителни пари означава да видим как вселената на "Междузвездни войни" се разширява в Disney+ сериала The Mandalorian и да разберем какво е замислил Роб Макелхени от It's Always Sunny in Philadelphia с новата му Apple комедия, съгласни сме.
Златната ера на стрийминга всъщност може би тепърва започва.
