Емили Уотсън за "Чернобил" на HBO и историите, които трябва да бъдат разказани

Сърцата на милиони зрители в последните пет седмици са стиснати от един от най-добрите сериали на тази година. Откакто излезе на 7 май, сериалът на HBO "Чернобил" се изкачи до първото място в класацията по рейтинг на IMDB.

Ден преди да видим финалния епизод, Webcafe.bg представя специално интервю с Емили Уотсън. Цонко Бумбалов, пратеник на HBO България, се срещна с в Лондон с част от екипа на минисериала.

От ужасяващата аварията в чернобилската атомна електроцентрала са изминали 33 години. Минисериалът „Чернобил" на HBO и Sky обаче звучи като предупреждение от бъдещето, а не като кошмарен спомен, който по-добре да бъде забравен. Историята започва ударно, а напрежението е наелектризиращо.

Продуцент и сценарист на сериала е Крейг Мазин ( „Поредният ергенски запой", „Последният ергенски запой", „Ловецът: Ледената война"), който прави интересен завой в комедийната си кариерата си с този телевизионен дебют. В главните роли са Джаред Харис („Момчетата от Медисън Авеню", „Короната") като съветския учен Валери Легасов, Стелан Скарсгард („Мама мия", „Отмъстителите", „Меланхолия") като заместник министър-председателя на СССР Борис Шчербина, и Емили Уотсън („Порейки вълните", „Червения дракон", „Теорията на всичко") като ядрения физик Улана Хюмюк.

Улана Хюмюк е единствена от главните герои в историята, която не е пренесена от реалността. Образът е комбинация от няколко личности, които са станали част от разследването на злощастните събития от 26 април 1986.

Номинираната за два оскара и четири статуетки "Златен глобус", британска актриса е и офицер на Британската империя от 2015 г. заради приноса й към драматургията. Тази отдаденост и борбеност Емили Уотсън въплъщава и в ролята си на Улана Хюмок.

Цонко Бумбалов разговаря с нея за една от най-значимите световните истории, които трябва да бъдат разказани.

Помните ли къде бяхте по времето на Чернобилската авария?

Бях студентка в Бристол. Мой близък познат беше в Киев по това време и помня, че усещането за опасност беше наистина осезаемо.

Колко близко до истината е сюжетът? Имахте ли възможност да разговаряте със свидетели на аварията?

Сюжетът напълно се припокрива с реалните факти. Поредността на събитията, както и специфичните научни данни за всеки етап на катастрофата, са съвсем достоверни. Със свидетели - не. Имахме на разположение цялата информация, която Крейг (сценаристът на сериала) беше събрал. Сценарият му е задълбочена, триизмерна дисекция на случилото се в Чернобил - не само от политическа гледна точка, но и от емоционална и духовна.

Вашият персонаж, Улана Хюмюк, не е базиран на реална личност. Предизвикателство ли беше да му придадете плътност, предвид че всичко е създадено по реални събития?

Тя всъщност е събирателен образ от различните хора на науката, които доброволно се включват в разследването на аварията в Чернобил. Това ми даде известна доза свобода да си представя Улана по начин, който най-добре пасва на историята. Тя е от Беларус - може би едно от най-трудните места за живот през XX век. Именно борбата за оцеляване в тази среда е направила Улана изключително издръжлива и упорита личност. Затова, когато радиационната аларма в лабораторията й се включва, Улана не се колебае да се изправи срещу проблема, колкото и огромен да е той. Решена е да го победи.

Когато прочетохте сценария имахте ли усещането, че това е история, която трябва да бъде разказана?

Сценарият е толкова добър, че го изчетох го на един дъх и си казах: „Това е изумително!". Още на момента знаех, че искам да участвам. След това обаче се оказа, че трябва да снимам в Литва в продължение на 7 седмици, което щеше да бъде трудно заради семейството ми. За щастие обаче успяхме да разчупим снимачния процес на по-малки части, за да мога да се прибирам. Всички участници в проекта бяха там, за да разкажат една важна история. Никой не се опитваше да доминира или да създава трудности, всички се стремяха към най-високия стандарт в работата си. Беше чудесно да работиш в такава среда.

Как бихте реагирали, ако подобна ситуация се случи сега?

Със сигурност ще съм със семейството ми и ще се опитам да ги евакуирам на сигурно място. В Чернобил хората не са знаели, че са в опасност и затова са останали по домовете си. Никой не ги е предупредил. Сцената в пилотния епизод, в която жителите на Припят се събират на моста и наблюдават пожара, е абсолютно реална. Всички те умират от радиационното облъчване.

Сериалът създава усещане за актуалност и паралели със света днес.

Определено имахме усещането, че снимаме нещо много актуално за времето сега. Факт е, че ни остават 12 години, преди промяната в климата да достигне критична точка, а никой от управляващите не смята това за криза. По същия начин, когато ядреният реактор в Чернобил избухва, тогавашната власт го третира като нещо съвсем незначително. Паралелите са повече от ясни.

Смятате ли, че благодарение на социалните медии днес би било по-трудно да се потули подобен инцидент?

Да, от една страна, но възниква въпросът колко безопасни са социалните медии всъщност. Ако всичко се редактира и командва от алгоритъм, къде тогава е истината?

Вие за или против ядрената енергетика сте?

Това е много труден въпрос. Определено бих казала, че съм против. Но изкопаемите горива са това, което ни унищожава в момента. Смятам, че трябва да намерим алтернатива на ядрената енергия, която е ефикасна и достатъчно мощна.

Улана няма деца. Смятате ли, че би била по-различен образ, ако беше майка?

Да, определено би била много по-различна. Улана е омъжена за науката и това е нейната страст в живота - нещото, на което се е отдала напълно. Улана е човек, който следва интелекта си. Тя е почти безразлична към междуличностните взаимоотношения. Бих казала, че в някаква степен дори я виждам като личност на аутистичния спектър. Затова тя винаги казва нещата каквито са.

Смятате ли това за напредък - фактът, че жените могат да играят различни роли, не само майка или съпруга?

Разбира се. Начинът, по който консумираме визуални медии, постоянно се променя. Телевизията се превръща във все по-интересно и разнообразно място. Показва все повече различни гледни точки. Освен това най-после осъзнахме, че жените са голям процент от публиката и сега те контролират дистанционното.

Има ли нещо, което ще отнесете със себе си от цялото преживяване?

Колко е важно на индивидуално ниво да се бориш за своята истината. Да не бъдеш пасивен и да не позволяваш нещата просто да ти се случват.

Финалният, 5-и епизод, на минисериала на HBO ще е достъпен у нас в HBO GO на 4 юни сутринта и ще се излъчи по HBO същия ден от 22:00 часа. Всички епизоди са налични в онлайн стрийминг платформата.