Намираме се в своеобразен ренесанс на телевизионните продукции, в който не един или два сериала могат успешно да се конкурират с киното като бюджет, мащабност на визията и най-важното, като качества на разказаните истории. Сериали като „Игра на тронове", „Истински детектив", „Ханибал", „Фарго" и много други.
Тази година очакваме завръщането им, но наред с тях очакваме и появата на един куп нови заглавия - такива, за които знаем, и някои, които ще са изненада, какъвто е случаят с полския „Глутница", тръгнал този понеделник по HBO. Точно той стана повод да се върнем години назад и да си припомним 5 паметни неанглоезични сериала от нашето минало...
„Октопод" (La Piovra)
Кой не знае Корадо Катани, кой не е чувал за него?
Първите четири сезона на италианския криминален сериал „Октопод" са една от най-качествените ТВ продукции, които са се появявали по родните телевизионни екрани преди отварянето ни към света (че дори и след това), а обезсмъртеният от Микеле Плачидо Катани - един от най-забележителните образи. На пръсти се броят случаите, в които сме били толкова разтърсени от смъртта на телевизионен герой.
Както става с повечето продължения на филми и сериали, така и при „Октопод", допълнителните шест сезона, в един от които се изявява и нашият Стефан Данаилов (в ролята на злодея дон Нуцо), свалиха неимоверно нивото, но това по никакъв начин не се отразява на крайната оценка на хората и ако поразпитате, ще чуете само похвали.
Другото, което вероятно ще чуете, е музикалната тема на великия Енио Мориконе. Защото, ако четете или говорите за „Октопод" и не ви се прииска да си пуснете началната тема, значи не сте хора.
„Наследството на Гулденбургови" (Das Erbe der Guldenburgs)
Тук имаше известно колебание дали да изберем „Наследството на Гулденбургови" или „Шатовалон" и в крайна сметка трябваше да решаваме не на базата на цялостните качества на сериалите, а според по-големия културен статус - емблематичната песен Puissance et Gloire или култовия Ахим Лаурицен. Очевидно, според нас тази чест се пада на гологлавия злодей, изигран от Вилфрид Базнер.
А сега сериозно: наистина смятаме, че сагата за семейство Гулденбургови и тяхната пивоварна е по-популярният и обичан у нас сериал и доста по-широк кръг от хора биха предпочели него. Дали причините за това са свързани с бирата, която е на сериозна почит у нас, не можем да кажем, но едва ли е било в минус.
Както вероятно знаете, марката пиво на Гулденбургови Guldenburg Premium е измислена, но след успеха на сериала за кратко започва наистина да се произвежда. Бас държим, че тези от вас, които някога са попадали на нея, са изключително горди от себе си - и си пазят бутилката или кутийката.
„Бригада"
Това е най-новият сериал в селекцията ни, но все пак е отпреди 13 години, което напълно отговаря на представите ни за „минало", а и е ужасно емблематичен за целия преход, така че няма как да го пропуснем.
Историята за възхода и падението на Александър Белов и неговите „друзя" от „бригадата" - Фил, Космос и Пчелата, може и да притежава известни качества, но за родната мутренска и чалга действителност (както и за тези, за които Марк Уолбърг или Джейсън Стейтъм са задължителна съставка на всеки качествен филм) е нещо много повече. Върхът на върховете. Олицетворение на „истинското кино".
Разбира се, подобни оценки са най-малкото несериозни (да не кажем смехотворни), но няма как да им се сърдим на хората - някои от темите, които „Бригада" разглежда, бяха, а и все още са изключително релевантни за родната действителност. Също така, „животът на престъпника" винаги е бил изключително привлекателен за „обикновения човек" и е нормално сериалът да намира място в сърцата на сънародниците.
Относно критиките за романтизирането и възхваляването на организираната престъпност и подмамването на младежите към този начин на живот, ще кажем, че с подобни глупости нашите прадеди са гонили византийците.
„Робинята Изаура" (Escrava Isaura)
Преди да кажете каквото да е, така наречените сапунени сериали са изключително популярни в цял свят и България не е изключение. Би било чиста дискриминация да не отбележим поне един такъв.
Все пак за проблемите е хубаво да се говори, а не да се правим, че не съществуват. А когато става въпрос за „сапунки", присъстващи в колективното съзнание на българите, ние си знаем, че историята на бялата робиня Изаура е „майката" на всички тях.
Този тип сериали съществуват от много години (най-дългият от тях е щатският „Пътеводна светлина", който се излъчва в продължение на цели 72 години, започвайки като радио предаване), но „Робинята Изаура" е един от първите и най-големи международни хитове, с показ в над 80 страни. Той е и първият сериал от този тип, който се излъчва у нас и в редица други бивши комунистически републики, както и в самата Русия.
Още една причина да го поместим тук е, че получилата световна слава изпълнителка на главната роля Луселия Сантос... как да го кажем по-меко... не се вписва напълно в модерните (пък и в традиционните) разбирания за красавица и секс-символ. В днешно време дори баба Яга и Франкенщайн се играят от красавци.
„На всеки километър"
Няма как да се разминем и с българско предложение, още повече, че тази седмица празнуваме 100 години българско кино.
„На всеки километър" е една от емблемите на родното сериало-производство и въпреки бума на телевизионните продукции през последните няколко години, като кинематографични и драматургични качества остава недостижим лидер.
Да, голяма част от тези качества вероятно са резултат от „Golden Age" синдрома, според който всичко най-хубаво е вече в миналото, но сегашните ни пишман режисьори определено има какво да научат от него. Звукът му е доста несъвършен - ужасният нахсинхрон е един от най-срамните елементи в цялото българско кино, но за сметка на това музиката му е прекрасна. Гаранция, че вече си тананикате „Нас червеното знаме роди ни..."
И като стана дума за „червеното знаме", вероятно доста хора ненавиждат „На всеки километър", защото е чиста проба комунистическа пропаганда - в началото на всеки епизод на първия сезон излиза надпис „посветен на българската комунистическа партия". Но в крайна сметка, това няма отношение към качествата на сериала като произведение на изкуството (в широкия смисъл на думата) и трябва да му отдадем дължимото.
