Манията ми по този сериал дойде късно, но ще продължи много, много дълго.
Накуп изгледах четирите сезона на "Наследници" (малко след дъжд качулка, знам) и не мога да се отърся от мисълта, че това е най-добре написаното и изиграно шоу за 2023 г., чието въздействие ще отеква десетилетия напред.
Фактът, че на "Златните глобуси" само статистите не са номинирани за актьорска награда, за мен е достатъчен сигнал, че изкуството в "Наследници" е солидно като творба на Микеланджело.
Но да оставим трофеите настрана, защото и една количка със статуетки да изсипят пред хита на HBO, пак ще е недостатъчно, за да оцени съвършенството на поредицата, както си трябва.
Описвам накратко сюжета, за онези от вас, които са подминали разтърсващата битка за наследството в семейство Рой.
Епизодите хвърлят светлина върху мъчителните, задушаващи и обременяващи взаимоотношения на семейство милиардери.
Начело на фамилията, която функционира повече като глутница вълци, стои Лоуган Рой (Брайън Кокс). Той е поставил основите на глобалната машина за пари "Уейстар Ройко", която събира милиарди от бизнеси с медии, круизни пътешествия и увеселителни паркове.
Под него в пирамидата се нареждат неговите деца - Кендъл (Джеръми Стронг), Роман (Кийрън Кълкин), Шивон (Сара Снук) и Конър (Алън Рък).
Първите трима здраво са захапали кокала и чакат баща им да избере един от тях за наследник на компанията, докато Конър си вирее в нарисуваните от мозъка му илюзии, без да показва какъвто и е да интерес към ръководството на "Уейстар Ройко".
Какви са неизказаните амбиции на децата му обаче ни най-малко не вълнува Лоуган Рой, защото той обича да държи цялото си семейство на къс повод, барабар с борда на директорите.
Подобно на черна дупка с невъзможно силна гравитация, патриархът в "Наследници" поглъща потомството и служителите си и ги превръща в бездушни спътници, служещи единствено на неговите интереси.
А най-тъжното е, че хората, заобиколили Лоуган, не могат да си представят, че съществува нещо различно извън неговата смазваща орбита.
Както казва втората съпруга на Лоуган - Марша, в един от епизодите: "Той ви е построил площадка за игра, а вие сте си въобразили, че това е целия свят".
Първият пласт, в който сериала простира темите си, е семейната драма на фамилията Рой, които сякаш съжителстват заедно по някаква съдбоносна неизбежност. Като животни в клетка са, принудени да се примирят с ролите си, защото баща им отлично ги гастлайтва, че истинският живот навън е далеч по-страшен.
Да оставим трагедията на семейството обаче за по-късно.
По-любопитният терен за анализи според мен е корпоративната структура, в която династията Рой съществува ведно с големите директори на отделните звена в "Уейстар Ройко".
Взети заедно всички са едно голямо нещастно семейство, където лоялността е мираж. Дресирани като кучета от Лоуган, те във всеки един момент са готови да се спъват един друг и да се опекат живи, за да спасят себе си и да спечелят благоволението на патриарха.
И това поведение идва от братя и от колеги, работещи рамо до рамо повече от 20 години. Бутат се в пропастта с такава лекота, сякаш си поръчват сладолед на продавача.
Действията им са хладни и безжалостни и имат заплашителни последствия - не остават заключени в рамките на компанията, а се вливат в живота на голяма част от човечеството.
"Уейстар Ройко" е носеща стена в световната икономика - от случващото се в нея зависят доходите на солиден процент от населението. Техните медии оформят гледните точки на милиони, а членовете на семейство Рой участват в избора на кандидатите за президент на САЩ.
С ходовете си богатата фамилия помпа водата, от която целият свят пие.
Техните лични ценности стават всенародни ценности, а тяхната дълбока семейна травма образува разсейки в цялото общество. Така една дисфункционална фамилия се загнездва като тумор в колективния организъм на цивилизацията.
Поведението на наследниците Рой, борещи се за мястото на изпълнителен директор в компанията на баща им, се основава на прояждащия ги страх от Лоуган и нестихващото състезание помежду им.
Те са готови да пожертват благото на страната си, само и само да натрупат точки в очите на баща си. И патриархът Рой стимулира този им маниер на съществуване.
Толкова добре си е оплел кошницата, че децата му са неспособни да работят заедно, дори в мимолетните мигове, когато решават да се обединят, осъзнавайки, че са рожби на едно котило.
Рефлексът да се спъват един друг по пътя към победата винаги надделява.
Напрежението кой ще е наследникът, кой ще седне на мястото на Лоуган Рой е изострено до последно. Съспенсът утихва едва в последните минути от финала на четвърти сезон.
И колкото и някои хора да не са съгласни с развръзката, за мен краят е перфектен. Няма щастие, няма компромиси и извинения. Натежава суровата бруталност на реалността, към която тази династия върви от епизод едно.
Наследниците на семейство Рой не достигат катарзиса, който да ги изведе от болната опека на баща им. Те остават безскрупулни, корумпирани, алчни инфантили на пълен работен ден. И затова не заслужават нищо по-добро от дадената им съдба.
ПРИСЪДАТА ЗА "НАСЛЕДНИЦИ": 5 от 5 кафенца
