На 17 април 2011 г. по HBO тръгва нов сериал с участието на дракони, зомбита и враждуващи семейства, които обичат да правят секс помежду си.
И независимо дали ви харесва, или не, не може да отречете влиянието, което Game of Thrones ("Игра на тронове") оказа не само върху телевизията, не само върху попкултурата, но и върху света въобще.
След края на сериала зрителското недоволство от осми сезон беше толкова мощно, че постави под въпрос самите устои на връзката автор-творба-почитател.
Вижте, да направиш финален сезон на най-епичното шоу в историята на телевизията не е лесно. Да удовлетвориш милиони фенове - също. Работата на шоурънърите Дейвид Бениоф и Д. Б. Вайс си беше истинско предизвикателство. Най-малкото защото когато създадеш нещо огромно, поддържането му е трудна работа. Не е достатъчно да намериш пари, за да си купиш Nissan GT-R - трябва да му сипваш и бензин, което е по-големият проблем.
Е, Джордж Р. Р. Мартин и сценаристите сипваха много бензин в продължение на седем, добре, хайде, осем сезона. Те направиха много неща перфектно и изведоха много сюжетни линии до интересен и вълнуващ завършек.
Изброените по-долу сюжети обаче не са сред тях:
Дотраките
Трудно е да кажем, че Game of Thrones напълно са забравили за дотраките. Верните на Денерис агресивни ездачи имат не една и две разкошни сцени, включващи характерното за сериала изобилие от секс и насилие. Епизодът "The Spoils of War" на седми сезон беше истинско удоволствие: да гледаме как войската на Джейми Ланистър се изпуска в гащите от страх при вида на прииждащата орда дотраки беше доста задоволително преживяване за всички фенове на Денерис.
От самото начало на сериала обаче зрителите получаваме внушения, че дотраките са непобедими. Че са съвършените воини, безстрашни, умели и свирепи. 70 епизода чакахме да видим дотракската мощ разгърната до пълния ѝ капацитет.
Затова, когато в "Дългата нощ" гледахме как дотраките крещят триумфално, предвкусвайки кървавата битка с белите бродници, очаквахме да видим поне някаква битка. Но това, което се случи, е, че хората на кхал Дрого просто потънаха в тъмнината и от тях останаха само няколко писъка. Ами... не беше честно. Това е все едно Стивън Кинг да гради образа на Пениуайз като голямото Зло в продължение на 1000 страници, след което да се окаже, че той просто е алергичен към ядки, Бевърли да му подхвърли малко кашу и всичко да приключи.
Да, разбрахме внушението за това колко са страшни бродниците, щом успяха да се справят с дотракската армия за няколко минути, но наистина не беше справедливо краят на конниците да дойде толкова безславно.
Пророчеството на Маги Жабата
Пророчествата са рискована територия: често сценаристите прибягват до тях, когато трябва да запълнят някаква дупка, която писателят е оставил. По време на своите осем сезона, Game of Thrones вкарва около 700 различни пророчества, като повечето от тях нямат никакво влияние върху историята.
Може би най-запомнящото се пророчество идва от вещица на име Маги Жабата, която казва на младата Церсей, че ще бъде кралица за кратко, след което по-млада и по-красива кралица ще вземе мястото ѝ и ще унищожи всичко, което обича.
По-зловещата част от пророчеството идва с думите на магьосницата, че всичките деца на Церсей ще умрат преди нея и че самата тя ще загуби живота си от ръцете на по-малкия си брат.
Сценаристите явно забравят за пророчеството, защото то просто не се сбъдва. Да, децата на Церсей умират преди нея, но по-младата и по-красива кралица няма нищо общо с това. Джофри е отровен от лейди Олена, Мирцела също е отровена от Елария Сенд, а Томен сам отнема живота си, след като Церсей взривява Марджъри и още сума народ с помощта на малко адски огън.
Когато Денерис, по-млада и по-красива, се появява с претенции за Железния трон, тя изпепелява Кралски чертог, но градът трудно може да се нарече нещо, което Церсей обича.
И накрая: Церсей не загива от ръцете на някой от по-малките си братя: тя губи живота си, смазана от скала, след като Денерис опожарява града.
Това, че не се съобразяват с пророчеството, би било простено на сценаристите, ако въпросното пророчество не беше силата, тласкаща Церсей Ланистър напред в действията ѝ по време на целия сериал.
Дорн
Въвеждането на Дорн в историята на Вестерос беше вълнуващ момент за зрителите, подсилен от участието на прекрасни актьори като Педро Паскал, Индира Варма и Александър Сидиг. След това обаче главата на Оберин Мартел бе смазана (безспорно една от най-травматичните сцени в сериала) и сюжетната линия на Дорн също се размаза и то до такава степен, че когато половин Дорн бе избит в началото на шести сезон, клането изглеждаше като акт на милост.
Пясъчните змии имаха такъв потенциал, че очаквахме от тях повече от това да бъдат убити от Юрон за една минута. Може би дорнската сюжетна линия не е толкова забравена, колкото оплескана.
Нимерия и другите вълчища
Не е възможно да мислим за дома Старк и да не се сетим за вълчищата: митичните създания, които стоят на герба на Старк и които бяха намерени като бебета и раздадени на децата на Нед и Кейтлин.
Някои от вълчищата, като Лейди, рано срещнаха трагичната си съдба, давайки ни още една причина да мразим Ланистър, а други - като Сив Вятър, бяха убити по особено брутален "геймъфтронски" начин (все едно Червената сватба не беше достатъчно брутална и без главата на вълчището на Роб да се разхожда набучена на кол).
В края на сериала живи останаха две вълчища: Дух на Джон Сноу и Нимерия на Аря. Разделите на Джон и Аря с техните лоялни чудовища изобщо не подхождаха на епичността на сериала и на цялата им връзка и просто изглеждаше, че сценаристите са се чудили какво да правят с тия животни и накрая просто не са направили нищо.
Иън Макшейн... защо?
Защо? Защо кастваш легендарния Иън Макшейн от "Дедууд", само за да го навреш в ролята на користолюбив квази-монах за един епизод? Наистина, защо? Освен помощта, която предложи на Хрътката, брат Рей не свърши нищо друго, а можеше...
И какво се случи? Едно голямо нищо.
Драконите не се оказаха толкова полезни
Джора Мормон: "Твоят предшественик, Егон Завоевателя, не е завладял шест кралства, защото е бил прав. Той не е имал права над тях. Завладявал ги е, защото е можел да го направи."
Денерис Таргериен: "И защото е имал дракони."
Помните ли този диалог? Още от самото начало на сериала идеята, че който притежава дракони, може да завладее всяко кралство и да победи всяка армия, е сред сюжетните устои на борбата за Железния трон. Драконите са сериозни животни и могат да са доста полезни. Но какво се случи с трите дракона на Денерис?
Горкият Визерион бе прострелян в корема и се завърна в последния сезон като своеобразен пинчер на Нощния крал. Скоро след това видяхме малко драконова битка, което беше супер, но скоро тя бе затулена от огромен облак.
Дългоочакваната драконова езда на Джон Сноу приключи бързо, след като Сноу се блъсна в дърво като дете, гонещо хвърчило. Скоро след това Регал е прострелян в главата от пират в кожени гащи. Единствено Дрогон успя да стигне до края на сериала и там видяхме какво може да направи един дракон. Все си мислим, че потенциалът на драконите не беше изцеден докрай.
Язък.
