Внимание: Текстът съдържа спойлери за сезон едно на сериала "The Last of Us: Последните оцелели"!
Ако бях заклет геймър, вероятно щях да кажа, че с първия сезон на "The Last of Us: Последните оцелели", проклятието на екранните адаптации по игри е свалено.
Не спомням скоро да съм чела толкова суперлативи от геймърската общност за кино или телевизионна поредица.
Но тъй като не ми отива да правя сравнения, без да съм минала през една маса с информация по темата или да съм фен на играта, ще се върна обратно на моето ниво - на почитател с (надявам се) вкус към добрите истории от стрийминг платформите, които си заслужават вниманието ви.
За човек, който не е запознат с играта, трябва да отбележа, че първият сезон на "Последните оцелели" ме накара да се почувствам като като добре дошла сред постапокалиптичните му зверства веднага.
Нищо че от сериала разбрах за съществуването на паразитна гъба, която еволюира и превръща хората в нещо-като-зомбита.
Телевизионният пейзаж, строежът на епизодите, диалозите, актьорската игра, изненадите в сценария ме предразположиха да се чувствам комфортно в компанията на Джоул (Педро Паскал) и Ели (Бела Рамзи) от първата минута.
Освен това ми даде хубав урок как не трябва да отписвам дадено шоу на бърза ръка, а да излизам от зоната си на комфорт, понеже има фантастични сериали със сърце и мисъл, от които ме разделят само предразсъдъците.
"Последните оцелели" на HBO Max определено влиза в тази графа. А сега се настройте за няколко нежни спойлера.
Първият сезон на поредицата разиграва възможно най-лошия сценарий за глобална пандемия, която атакува човечеството - вирусна паразитна гъба се предава от човек на човек, създавайки от гостоприемниците армия безмозъчни, нападащи всичко живот.
Да се има предвид, че това не е описание за поредния безсъдържателен зомби апокалипсис на екрана. Пилотният епизод павира пътя към забележителна драма, инфектирала различни равнища.
В центъра стои Джоул - тексаски работник с профил на аутсайдер, чиято дъщеря е убита още в първия ден на пандемията. Това e събитието-травма, което маркира характера на героя в развоя на поредицата.
От епизод на епизод персонажът разкрива по малко от мизатропията си с ударение върху безпринципните и коравосърдечни решения, които е вземал, за да оцелее. Джоул е едновременно плах и жесток. Истинска плетеница от "биещи се" характеристики.
Не е лесно да се предположи коя сцена ще извади варварската му агресивност и коя - състрадателната и защитническа му страна. Героят е пъзел, който се реди в движение, а неяснотата около него държи интереса към сериите високо до самия край.
Стигнете ли до финала, ще се уверите, че не бива да залагате пари относно бъдещето поведение на Джоул. Той е абсолютно непредвидим. Не дава особено полезни подсказки за плановете и желанията си.
Държи се сякаш нищо не го интересува след смъртта на дъщеря му (а и целия куп други трагедии, на които става свидетел), но този човек е бомба със закъснител. Нужно е само да се дръпне неправилната жица и наоколо става кървава баня, каквато не сте си представяли.
Педро Паскал е феноменален от първите си секунди в ролята, но най-запомнящото му се изпълнение е в девети епизод. Логичен, автентичен, правдоподобен. Изобщо не се усеща като актьор, който играе представление.
И последна подсказка за финала. Нали знаете старата максима, че историята винаги се пише от победителите. Тропът е взет от художествената литература и гласи, че герой в една фабула е този, когото авторът иска да следваме, а злодей е всеки, който стои на пътя на героя.
Краят на "Последните оцелели" обръща тази представа с краката нагоре.
Да минем и към другия фокус на поредицата - великолепната Бела Рамзи, влязла с майсторска увереност в ролята на Ели. Момичето, което е израснало сред бунтовническите групи, авторитарния военен режим и пълзящите гъби. Не познава друго, освен борбата срещу заразата.
Както казват в психологията, средата калява характера, а за Бела нейната обстановка насажда острота, сарказъм и типичното за всички тинейджъри неудобство, следствие на бурята от хормони.
Сходно с Джоул, Ели също има огледална страна, която ловко излезе наяве, когато ѝ се наложи да се защити в осмия епизод на сериала.
Не че Ели е играела конвенционалната девойка в беда в останалите части, но едва ли някой от аудиторията е очаквал да разпарчетоса толкова безмилостно лидерът на сектата, планирал да я изяде, а преди това вероятно да я изнасили.
В този епизод Бела Рамзи е на върха на играта си. Иззела функциите на Джоул като покровител и изважда доста войнствен и неочакван нрав от себе си, завъртайки героинята си на 180 градуса.
Осми епизод е ценен и в още един смисъл. Показва, че не само чудовищата, а и хората могат да причиняват невъобразими жестокости.
Що се отнася до подредбата на отделните серии (потенциалният препъни камък за шоуто), може да сте спокойни, че "Последните оцелели" е прескочил трапа. Има последователна и творчески закономерна връзка между всяко от събитията. С малки и умишлени почивки от ядрото на историята.
Най-очебийното отклонение е в трети епизод, който е оформен около любовта на гей двойка.
На първо четене тази сюжетна линия може и да звучи като политкоректност, която се бута там, където не ѝ е мястото. Но ако погледнете в смислова дълбочина, има защо да правим този завой.
Така историята ни показва, че дори в среда, дистопична до мозъка на костите си, има оазис. Дава се надежда, дава се и хъс, заради които да стискаме палци на Джоул и Ели.
Останалите части от поредицата повече напомнят на игра с надграждащи се нива, при които изпробвате способностите на героите си. Виждате ги как реагират, когато обкръжението им се промени и трупате разбирания за възможностите им след всяко предизвикателство.
Както в главните, така и в маловажните точки от разказа си обаче "Последните оцелели" запазва гладката си смес от сърцераздирателно и кръвожадно.
С ненадмината кинематография, напрежение, което ви грабва и не ви пуска, и едно отчетливо послание за бъдещето на кино адаптациите - дори за незапалените геймъри има място в геймърския свят.
Целият сезон на "The Last of Us: Последните оцелели" е наличен в стрийминг платформата HBO Max от 13 март.
ПРИСЪДАТА за "The Last of Us: Последните оцелели"
