Спортът е подарил на света велики моменти, които оставят своя уникален отпечатък не само в историята, но и в съзнанието на всеки, който е бил пряк свидетел или на когото са разказани.
Често пъти човек забравя фактите около случката, но никога не може да забрави как тя го е накарала да се почувства. Това всъщност е и специалното на вдъхновяващите мигове, имащи силата да променят животи.
Олимпийският отбор по хокей на САЩ от 1980-а, който взима златните медали, победата на Бъстър Дъглас над Майк Тайсън през 1990-а, приказката на Гърция на Европейското през 2004-та, чудесата на Том Брейди през 2001-а, геният на баскетболния треньор Джим Валвано и шампионския му отбор от 1983-а, титлата от Уимбълдън 2001 на Горан Иванишевич и много други – събития, които никога няма да избледнеят с времето.
Спортът обаче е доказал, че може и да е жесток, да оставя горчивина и сякаш да проклина нечия съдба без непременно „жертвата“ да го заслужава. Да наказва с моменти, които също не избледняват с времето, но и никой не иска да разкаже. Да разбива сърца.
Детето с разбитото сърце – така медиите наричат един 23-годишен състезател по бързо пързаляне с кънки, който никога няма да забрави датата 14 февруари 1988 г.
Дан Янсен се ражда на 17 юни 1965-а, а четири години по-късно за първи път обува кънки. Въпреки крехката възраст не минава много време преди момчето да заяви, че иска да става все по-бърз, а този му порив е определящ за живота му нататък.
През 1984-а на зимните олимпийски игри в Сараево американецът завършва 16-и в надпреварата на 500 метра и се представя прилично на 1000 метра.
48 месеца по-късно Дан е на Игрите в Калгари, където статутът му е коренно променен. Той е световният шампион в спринта и вече е силно изявен фаворит на 500 и 1000 метра.
Какво може да му попречи да спечели наглед протоколните битки?
За съжаление, фактът, че историята му попада в категорията на „незабравимите, които никой не иска да разкаже“.
Броени часове преди да се пусне на 500-те метра на 14 февруари 1988 г. Дан разбира, че една битка всъщност вече е изгубена – тази на сестра му, Джейн, с левкемията. Състезателят е съсипан, но избира да е силен, защото вярва, че сам е ковач на съдбата си.
Решава, че ще излезе на леда заради един от най-обичаните си хора и се зарича пред себе си и пред паметта на сестра си, че ще се окичи със златото, ще го спечели заради нея.
Светът е на негова страна, феновете го окуражават и са заедно в мъката му. Всички искат да го видят най-високо на подиума, а моментът да е творческо вдъхновение за написване на книга, за създаване на филм – да победи не просто в състезанието, да победи самата смърт!
Отнема обаче по-малко от 10 секунди преди Янсен да се подхлъзне и да бъде елиминиран.
Три дни по-късно идва новата възможност – надпреварата на 1000 метра. Дан обаче отново се подхлъзва и в тези няколко секунди, в които усеща, че губи баланс, осъзнава, че е съкрушен. Губи всичко и не изпълнява обещанието си, което боли много повече от всяко поражение на леда.
23-годишният състезател седи на студената земя и не се срамува да се отдаде на мъката си със свити към гърдите колене, на които е подпрял главата си. Провалът е пълен, а краят – неочакван и разочароващ.
Милисекунда невнимание е определяща за това потенциална велика олимпийска история да се превърне в историята на Детето с разбитото сърце, което не спази обещанието си към мъртвата си сестра.
* На олимпийските игри през 1992 г. в Албервил той вече не е фаворит на 500 метра, но все пак е световен шампион в дисциплината, така че шансовете му са големи. Идва обаче поредното разочарование – завършва четвърти, на 0.32 секунди от златния медалист. На 1000 метра крахът е тотален – 26-о място.
Последният му шанс е на Игрите в Лилехамер през 1994-та, където обаче в дисциплината на 500 метра отново се подхлъзва и губи. В състезанието на 1000 метра влиза без надежда, но успява да финишира първи. След това прави почетна обиколка и плаче пред 10 000 зрители.
Същата година слага край на кариерата си и основава фондация за борба с левкемията – да му напомня за неспазеното обещание от 1988-а, но и че винаги има надежда човек да се поправи.
