Преди 120 години Атина приема първата олимпиада в модерната история. Така бе вдъхнат нов живот на една славна антична традиция.
През 2004 г. игрите отново се завърнаха в своя дом. Празникът обаче бързо бе пометен от икономическите реалности. А колосалните разходи вкараха Гърция в днешната жестока криза.
За капак повечето спортни обекти се намират в окаяно състояние - изоставени арени, потрошени трибуни, обрасли паркови зони, разкъртени пътища.
Съоръженията са разпределени в две основни зони. Първата е разположена в северната част на града - главният стадион, залата за гимнастика, плувният комплекс, колодрума и централният тенис корт. Местните жители с удоволствие посещават този район - в почивните дни спортуват, карат колелета и ролери, прекарват свободното си време с децата. Там е чисто и спокойно.
Картината във втората зона е съвсем различна. И адски печална.
За обектите, които се намират в нея, така и не бе намерено подходящо приложение. След игрите там останаха стадиони за софтбол, бейзбол, хокей на трева, плажен волейбол заедно с няколко тренировъчни терена и трасе за слалом в бързи води.
В продължение на няколко години местните власти обещаваха да продадат съоръженията на частни инвеститори. След това кризата връхлетя и този проблем мина на заден план. Паркът запустя, конструкциите ръждясаха, зачестиха набезите на вандали.
Съвсем наскоро най-после бе намерено реална полза от тази паметници на олимпийската разруха. На тяхната територия бяха заселени бежанци от Близкия Изток.
Да влезеш не е лесна задача - периметърът е отделен с двуметрова ограда от бодлива тел. На пропускателните пунктове дежури въоръжена охрана. Няколко бежански лагера са отделени един от друг с още огради от същия вид. В тях живеят около 5000 души.
Вижте повече в галерията.
