Олимпиадата в Токио ще започне след по-малко от година - на 24 юли 2020-а.
Олимпийските обекти в японската столица ще наброяват рекордните 42. През 2016-а в Рио и през 2008-а в Пекин те бяха по 37, а Лондон 2012 се проведе на 31 съоръжения. Повечето от тях са разположени наблизо едно до друго, но има и отдалечени арени - например тези за сърф, баскетбол, стрелба и др.
Проблемът ще бъде решен благодарение на великолепната транспортна система: в града има 285 метростанции, като всички арени са в близост до големи транспортни възли.
Обектите в центъра на града условно са разделени на две зони: "Наследствена зона" и "Зона на залива на Токио". В първата са няколко емблематични обекта, останали още от Игрите през 1964-та, а във втората - модерни постройки, показващи развитието на мегаполиса през този повече от половин век насам. На кръстопътя на двете области ще е Олимпийското село - символ на обединението на миналото и бъдещето.
От споменатите 42 обекта - 8 са напълно новите, 24 са построени отдавна (пет от тях нямат нищо общо с Игрите от 1964 г.) и 10 са временни конструкции.
Япония обещава, че всеки един обект ще продължи да се ползва активно и след олимпиадата, а МОК се надява Токио да се превърне в пример в това отношение - максимално малко, даже никакви, "бели слонове".
Защото изоставените обекти след почти всяка олимпиада се превръщат в мрачна реклама за движението, а сега от държавите и градовете-домакини се иска да променят негативната тенденция. И, може би, Токио 2020 ще я промени, въпреки че не всички в Япония приемат възторжено предстоящото събитие
Наскоро около стотина жители на столицата излязоха да протестират в центъра на града. Основната им критика бе свързана с повишаването на бюджета за Игрите.
Финансирането наистина е проблем: първоначално японците залагаха на по-малко от 7 млрд. долара, а сега прогнозната сума е почти двойна - 12,6-13 млрд. Общите разходи могат да нараснат до 20 милиарда, а 70% от тях се плащат от данъкоплатците.
Но има шанс Игрите да се изплатят, тъй като се очаква невиждана посещаемост.
Недоволството на гражданите обхваща и обектите за Токио 2020.
Разрушаване на олимпийския стадион, издигнат за Игрите през 1964-та, разгневи обществото. Арената беше унищожена, за да се изгради нова на същото място.
Първият проект на основния стадион за 2020-а бе разработен от известната британска архитектка Заха Хадид (почина през 2016 г.). Приживе тя имаше богат олимпийски опит. Хадид проектира Центъра за водни спортове в Лондон и има архитектурни успехи в целия свят.
Но проектът се оказа твърде скъп - когато цената надхвърли 2 милиарда долара, организаторите го отказаха. Така бе нает японецът Канго Кума, който заложи разходи в размер на 1,25 млрд. за завършването на стадиона.
Кума си пада по необичайните материали, а това се разбира дори от имената на неговите проекти: "Музей на камъните", "Пластмасовата къща", "Голямата бамбукова стена" и т.н. Рамката на покрива на Олимпийския стадион в Токио е изработена от кедър и лиственица, растящи във всяка от 47-те префектури на страната. Японците определено харесват подобни фини и символни за родината им детайли.
На новия национален стадион (това е официалното име на арената) ще се проведат церемониите по откриването и закриването, състезания по лека атлетика и финалните мачове във футболния турнир.
Арената разполага с капацитет от 68 хиляди места за състезанията по лека атлетика и 80 хиляди за футбол. Съоръжението е в класически стил (вместо футуристичния проект на Хадид) и е готово на 90%. Откриването му е насрочено за декември.
Организаторите все още пазят в тайна мястото, където ще бъде инсталирана олимпийската чаша. Според правилата на церемонията по откриването - тя трябва да е на място, видно от всяка точка на арената.
Вижте в галерията някои от обектите, които ще се използват по време на Токио 2020.
