Житейската философия на Мо Фара е простичка - да спазва правилата, да обича хората, да се труди здраво и да не спира да се бори, защото най-доброто предстои. Усмихнат е и излъчването му е на щастливец, но и същевременно на такъв, който има много да разказва за това как се гони щастието и как се постига вътрешен мир и душевно равновесие.
И как да е по-различно при човек, който познава както живота в Могадишу, така и привилегията да е сред най-великите и титулувани атлети на нашето време.
Роден и израснал в Сомалия, днес Мо е гордостта на Великобритания. 80,000 на Олимпийския стадион в Лондон на два пъти плакаха от щастие с него по време на Игрите в английската столица преди 4 години, а днес бегачът на дълги разстояния е на прага на нещо епохално.
Ново злато на 5,000 м или 10,000 м в Рио де Жанейро ще го превърне в едва петия в историята, целувал най-благодордния медал в тези дисциплини в две поредни летни олимпийски игри.
Ако успее да дублира двете си първи места пък ще изравни рекордите на Емил Затопек и Ласе Вирен. Постижението на последния вече е на 40 години, след като финландецът финишира пръв в тези две дистанции в Монреал през 1976-а.
"Ще бъде нещо невероятно, ако успея да го сторя и изгарям от нетърпение. Разбира се, че предизвикателството ще е голямо и няма да имам зад гърба си подкрепата на 80,000 британци, но от друга страна напрежението няма да е такова, каквото е да се състезаваш пред родна публика", търси положителната гледна точка Мо.
Чувства се готов и уверен да постигне целите си и се придържа към стриктна програма, с която не прави компромиси.
Всеки ден бяга около 30 км. За седмица се събират над 200! Замислете се, че някои от нас не минават толкова с автомобилите си за това време. Понеделнишката "закуска" се състои в 20 км, а вечерният "десерт" са още десетина. Във вторник подготовката започва със занимание във фитнеса, след това е първият крос, а вечерта - вторият. Сряда - две бягания. Четвъртък - зала и два кроса и т.н.
"Когато стъпиш на пистата, трябва да усещаш, че си подготвен и си си написал домашното. Същевременно трябва да знаеш какво да очакваш от другите и да си наясно на какво са способни. Отделно са резервациите за полетите, хотелите и цялостната организация. Обичам всичко да е планирано, защото имам 4 деца и в противен случай настъпва хаос. Въобще - трябва да помислиш за всичко. Все едно тръгваш на дълго пътешествие и не бива да забравяш нещо важно", казва Мо.
Когато погледнете телосложението му, първоначално може да се стъписате. Висока и кокалеста фигура, изтъкана от фибри и мускули - така обаче приляга да изглежда един топбегач на дълги разстояния.
Изненадващо, диетата му не е толкова стриктна, колкото си мислим.
Преди изтощителните тренировка залага на въглехидрати, а след тях - на протеинови храни. Изпитана научна класика. "Пилешко, риба, сьомга, спагети, ориз... Нищо по-специално", усмихва се Мо.
През 2011-а заедно със семейството си се местят в американския град Портланд, където започва работа с треньора Алберто Саласар. Миналата година името на световноизвестния специалист бе замесено в шумен допинг-скандал, но той не засегна Фара. Напротив. Бегачът продължава да е с репутацията на "най-чистия сред чистите" и на краен противник на стимулантите.
"Беше много изнервящо, но и нещо извън моя контрол. Мнението ми е, че трябва да се борим с допинга. Отделен е въпросът, че ако обичаш спорта, не трябва да прекосяваш границата на позволеното."
Методите на подготовка на Саласар включват възстановяване в криокамера, в която температурата достига до 140 градуса под нулата, както и продължителни лагери на различен климат.
Около 6 месеца в годината Мо пътува от Аризона до Пиренеите и от Етиопия до Великобритания.
През това време съпругата му Таня сама върти домакинството и се грижи за четирите деца. Риана - най-голямата е на 11 и е от предишен неин брак, но това не пречи да е абсолютната слабост на лекоатлета.
Близначките Айша и Амани се родиха малко след златните "близнаци" на Фара на олимпийските игри в Лондон и той посвети медалите на своите малки момиченца. Миналия октомври на бял свят пък се появи и момчето Хюсеин.
Мо искал да запише бебето с презимето "Arsenal" или "Gooner" в чест на любимия си футболен отбор, но както може и да се очаква, Таня не уважила мъжката му гениалност.
Това малко противоречие обаче не е в състояние да разхлаби силната им връзка и семейната хармония, когато Фара си е у дома.
"Не съм добър готвач, но гледам да съм от помощ винаги, когато съм си вкъщи. Сменям памперси и дори понякога подстригвам Хюсеин", казва спортистът.
Продължителните периоди без семейството му тежат, но вярва, че един ден децата му ще го разберат и ще са горди с него. Доволен е поне от факта, че им е осигурил добър живот и нормално детство.
Самият той пристига на 8 в Лондон, без да знае и думичка на английски.
"Всичко ми се струваше толкова голямо и хубаво. Лондон направо блестеше", спомня си Мо.
Това обаче е само фасадата. Малкото африканско момче е самотно, а в училище се сблъсква с расизъм. "Децата постоянно повтаряха името ми и се смееха, но това беше нормално за онези години. Хората често забравят нещо много важно - расистът не се ражда расист, а такъв става с годините."
Мо разкрива, че и до ден-днешен често е подлаган на допълнителни проверки по американските летища, но и това приема за естествено.
"Израснал съм с бели, черни, християни, мюсюлмани. Имал съм и имам всякакви приятели, защото обичам хората. В Америка няма деление, но Тръмп се опитва да раздели хората насила", показва леко притеснение той.
В Съединените щати и по света явно има хора, които още не знаят името Мо Фара, но тези три срички ще са парола за величие и надежда в Рио де Жанейро.
Защото спортните му качества и талант са невероятни, но са само детайл от една личност, която трябва да служи за пример по всички показатели. Еталон за това как се преследват мечтите и как трудолюбието и нормалното човешко отношение към останалите те карат да се чувстваш добре.
Радостното е, че и след края на активната си кариера, бегачът иска да остане отдаден на спорта. Академия "Мо Фара" би си помислил всеки и вероятно наистина трябва да бъде открита такава, но съкровеното желание на спортиста е друго - да бъде помощник на Арсен Венгер в Арсенал. Изумително! Още един нагледен пример какво представлява Мо Фара.
Реалисти сме и ще трябва да го разочароваме. Скоро французинът няма да е начело на любимия му отбор, а и в програмата му има далеч по-важна точка. Името й е "Рио де Жанейро".
Двата медала в Лондон му донесоха Орден на Британската империя, а нова злато в бразилския мегаполис неминуемо ще означава рицарско звание.
Тогава Сър Мо Фара със сигурност ще минава по-лесно проверките по американските летища, въпреки че това не го блазни.
"Не е важно какво пише в паспорта, а какво представляваш тук", слага ръка от лявата страна на гърдите си атлетът.
Най-важно обаче е как те усещат хората, Мо, а ти отдавна си в сърцата им и отдавна си рицар.
Рицарят на дългите разстояния!
