1. Първите световни първенства в Азия и Африка
Мисълта да провежда световни първенства извън Европа и Америка не бе хрумнала на никого преди Сеп Блатер. Или поне никой не бе посмял да я осъществи и на практика. Залагайки на малки и нефутболни региони, Блатер не се притесни да се довери за организирането на тези турнири не само на високотехнологични държави като Япония и Корея, но и на напълно контрастната и небезопасна Южна Африка.
2. Редуването на континентите при избора на страна-домакин на световно първенство
За да не изглежда прекалено авторитарно решението да се провеждат световните първенства в далечни краища на планетата, Блатер създаде и специална система. В съответствие с нея световното първенство не може да се провежда два пъти подред на територията на един и същи континент - без значение дали става дума за Европа, Латинска Америка или Африка. Добра система, която се провали само веднъж - за предстоящия шампионат в Бразилия през 2014 г. Страната бе единствен кандидат и на практика получи турнира без борба. Във ФИФА решиха от 2018 г. да отменят ротационната система при избора на домакин.
3. Отмяна на директното класиране на световния шампион за следващия турнир
През 2001 г. преди поредния конгрес на ФИФА Блатер шокира колегите си с предложението световния шампион да бъде лишен от привилегията да се класира директно на следващия турнир. Въпреки че е доста неочаквана идеята е приета от Изпълкома. Самият Блатер твърди, че това се прави по настояване на отборите-шампиони, които нямали желание да играят през този период единствено контролни срещи.
4. Програмата за развитие на футбола Goal
Световното първенство е нещо добро и красиво, но дори когато се провежда на различни континенти е достъпен за единици. За останалите страни за развитието и за съществуването на спорта са необходими терени, топки и екипи. Блатер никога не е забравял да подържа материално онези, които го подкрепят. Особено от 2000 г. насам когато ФИФА действително се радва на финансово благополучие. От идването му на власт до този момент за подкрепа за развитието на футбола в нуждаещите се страни са похарчени вече 262 милиона долара. И това извън парите, които се разделят ежегодно между страните членки на организацията и извън средствата раздавани след световните първенства.
5. Отмяна на правилото за "златен гол"
Когато през 1993 г. предшественика на Блатер - Жоао Хавеланж въведе правилото, според което победителя се определя след първия отбелязан гол в допълнителното време, той разчиташе, че това ще направи футбола по-открит и атакуващ. В следващите години обаче това не се случи. Страхът да не бъде допуснат гол, който да сложи край на всички положени до този момент усилия, накара повечето отбори да "паркират автобуса" пред вратите си. И това го прилагаха както тимове, които играеха атакуващо, така и тимове, които се защитаваха от първата до последната минута. Освен това "златния гол" се оказа неудобен и за организаторите на съответния турнир или двубой: важните мачове приключваха внезапно, емоциите на зрителите също, а времето за реакция на стюардите и полицаите за опазване на реда бе нищожно. През 2002 г. бе направен опит "златния гол" да бъде заменен от "сребърен", който даваше възможност продължението да бъде изиграно до край. Две години по-късно обаче ФИФА и Блатер се отказаха и от тази полвинчата мярка.
6. Жълт картон за съблечена фланелка
Наказанието за разголения торс е най-загадъчното нововъведение на Сеп Блатер. Нито той, нито хората му успяха да дадат подробно и правдоподобно обяснение и феновете продължават да търсят истината за въвеждането на санкцията. Най-правдоподобна изглежда версията, че ФИФА се притеснява не толкова от голите тела, колкото от възможната поява на фланелки с други надписи под официалния екип.
7. Забрана за провеждане на мачове на голяма надморска височина
През май 2007 г. ФИФА се подаде на десетките оплаквания на бразилската федерация, която не спираше да се жалва, че не е възможно да се играе и дори да се диша на голямата надморска височина в Андите. В резултат на това Блатер и хората му решиха да не се играят срещи на повече от 2500 м надморска височина. От съображения за "защита здравето на играчите" и в името на справедливостта от възможността да гледат на живо футболни срещи бяха лишени феновете в столиците на Боливия, Еквадор и Колумбия, както и няколко футболни града в Мексико и Перу. Възмущението срещу това правило обедини цяла Латинска Америка с изключение разбира се на Бразилия. Година по-късно границата бе завишена - 3000 м., а след още година и премахната.
8. Съдии зад вратите
След грубите съдийски грешки на световното първенство през 2002 г., в резултат на каквато, например, бяха отменени два чисти гола на Испания срещу Южна Корея, Блатер реши да усмири гнева на феновете с въвеждането на допълнителен рефер, който да следят какво става в наказателното поле. Истината е, че първоначално не бе ясно как един рефер ще се справи и с двете наказателни полета, затова бройката бе увеличена на двама. От 2009 г. съдиите зад вратите се появиха в редица турнири, включително и Лига Европа.
9. Нови правила за натурализирането на играчи
Не е изненада, че след като ръководи организация, разделена по национално-териториален признак, Сеп Блатер се вълнува силно от въпроса за появата на натурализираните играчи в отделните селекции. В началото на новото хилядолетие тенденцията футболисти да сменят националността си заради попадането в съответния тим бе толкова широко разпространена, че ФИФА бе принудена да въведе нови правила за смяна на "футболното гражданство". В основата им е фактът, че не е достатъчно само да посещаващ страната, за да играеш мачове със съответния национален отбор, а трябва да имаш някакво отношение към съответната държава: или да си роден там, или някой от семейството ти да е роден там, или да си живял там няколко години. Това не успя да прекрати напълно практиката за натурализиране на футболисти, но доведе до сериозни ограничения.
10. Автоматична дисквалификация за изгонените играчи
Именно при настоящото ръководство на ФИФА се появи правилото, че отстранените играчи трябва автоматично да бъдат наказвани за един, два или три мача. Тази дисквалификация не може да бъде отменена, дори ако от видеозаписа е очевидно, че играчът не е заслужавал червен картон. Единствената федерация, която игнорира това правило и затова сериозно ядосва Блатер е английската. Там е позволено да се подава жалба срещу подобни санкции и периодично тези жалби се удовлетворяват.
