Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Детето-чудо, което не разчита на чудеса

Лилия Георгива и треньорката й Радмила Станкович Снимка: Lap.bg
Лилия Георгива и треньорката й Радмила Станкович

Лиляна Георгиева зарадва всички фенове на леката атлетика и на спорта изобщо в България.

Навършилата 17 г. преди броени дни Лили завоюва сребърен медал на 1500 метра на завършилото Европейско първенство за младежи и девойки до 20 г. в италианския град Гросето. Георгиева финишира с време 4:16.73 минути, с което подобри националния рекорд в дисциплината.

Лили завърши втора в „обръч“ от три британки. Златото отиде в ръцете на Джема Рийки, а Хариет Ноулс-Джоунс също се качи на почетната стълбичка, като взе бронза.

Детето-чудо, което не разчита на чудеса

Само на 17, талантливата ни лекоатлетка има вече 15 подобрени национални рекорда в широк диапазон от дисциплини: 800 м, 1500 м, 3000 м и 5000 м. Пътят до отличията обаче е повече от трънлив. Лили израства в дома за деца, лишени от родителска грижа, „Княгиня Мария-Луиза“ в Пловдив. „Не ми пречи. Това ме мотивира аз и моите деца (евентуално, разбира се, все още няма – б.а.) да имаме по-добър живот“, каза Лили в интервю пред Nova.

Именно там учителят Атанас Барев забелязва качествата й и я запознава с треньорката й Радмила Станкович. „Бягането е нейното призвание. Тя го върши с голямо удоволствие. Много е красиво нейното бягане“, сподели Станкович.

Рекордът на 1500 м в Гросето бе под №15 в кариерата й. Първия си национален рекорд подобрява на 14-годишна възраст, когато все още няма собствени шпайкове, тъй като от дома няма как да й осигурят.

„Помолих Габриела Койрушка да даде нейните. Тя обаче е по-малка от мен и дълго време след състезанието лекувах раните в краката си“, споделя преди няколко месеца пред Blitz младата шампионка. С тези рани обаче започва всичко. На 17 Детето-чудо има 7 балкански титли, а преди две години спечели сребърен медал от Младежкия олимпийски фестивал в Тбилиси.

Условията за тренировките са далеч от идеални. Такива са обаче в целия български спорт и това не я отказва. Бяга по около 20 км на ден. Успява да съчетава образованието си в спортното училище в Пловдив, където следващата година ще бъде 11 клас, и тренировките с мечтата за Олимпиада и да се превърне в най-добрата лекоатлетка на България и изобщо, както казва самата тя.

Свикнала е редовно да се състезава срещу по-големи съпернички. Така бе и на Европейското в Гросето. Възрастта за нея обаче няма значение. „Третата и четвъртата (британки – б.а.) плакаха след финала. Не вярваха, че тя ги е победила. И тя плака, но от гордост, когато я награждаваха на почетната стълбичка“, каза още Станкович.

Идол на Лили не е Юсейн Болт или някой друг известен чужденец, а европейската ни шампионка от Рим 1974 Лиляна Томова. Тя е само една от многото, които се опитват да помагат с каквото могат, за да може Лили да продължава да развива таланта си. Томова е шефка на спорния клуб „Тракия“, където Георгиева тренира.

Най-важният човек в живота й обаче е треньорката й. Радмила Станкович е и майка, и баща за младото момиче, а, заедно със съпруга си, я приемат като собствена дъщеря. Изказва се изключително ласкаво всеки път, когато говори за Лили, наричайки я „феномен“, „златно дете“ „най-добрата“ и „съкровището от село Градина“. И въпреки трудностите успява да й осигури спонсори, сред които Министерството на младежта и спорта и различни местни бизнеси.

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев награди Лиляна Георгиева и треньорката й Радмила Станкович, както и състезателката ни на троен скок Александра Начева, която също се върна от Италия с нов национален рекорд, въпреки че завърши четвърта

Лили обаче е свикнала, както с това често да бъде най-младата в състезанията, на които се бори, така и с тежките препятствия, които животът й поднася. Мечтае за собствен дом някой ден, а след по-малко от година ще трябва да напусне дома, защото ще навърши пълнолетие.

Сега обаче е време за кратка лятна ваканция, но тя много добре знае какво й предстои след това: „Училище, тренировки, училище, тренировки – така се постигат нещата... „Мога да си го бягам и няма кой да ме победи“, това си казвам. Тръгвам и то става.“

Само ако повече наши спортисти мислеха по този начин...

А междувременно, ние ще се надяваме олимпийската й мечта да се сбъдне и за все повече чудеса в живота й.

 

Най-четените