Върховна фитнес философия, тотален тест за издръжливост, екстремна многопластова тренировка от друг свят, гениален маркетинг трик, еднопосочен билет за „града на контузиите“, сциентология с успоредки, секта от спринтиращи, набиращи се, разхвърлящи медицински топки, дъмбели, пудовки и щанги фанатици…
Тези и още много противоречащи си определения са в обръщение за сложната цел при описването на феномена Кросфит или CrossFit, както е оригиналното име на тренировъчната методология, изобретена от бившия американски гимнастик Грег Гласман преди близо три десетилетия и капитализирана като успешна едноименна компания и сайт през последните 15 години.
Гласман инициира своята фитнес революция в Санта Круз, Калифорния, където огромен процент от хората са обсебени от идеите за физическо съвършенство, перфектен тен и радикална фитнес кондиция. Гласман създава цялостна програма за безпощадни тренировки, която смесва високо интензивни упражнения, класически олимпийски вдигания, брутални силачески движения, бодибилдинг техники, гимнастика, калистеника и други атлетически жанрове и поджанрове.
Кросфит тренировката представлява свръхизтощителна амалгама от разнообразните методики, рамкирана от идеята за скоростно изпълнение.
Елементите се обединяват в цялостно нападение над нервната система – спринт, кофички, изтласкване на щанга, вдигане на пудовка, клек, мъртва тяга, катерене по въже, коремни преси, подскоци…
Целите на свирепите кръгови кросфит-тренировки са опустошителен стрес за мускулатурата, върховно предизвикателство към сърдечно-съдовата система, които в края на деня, когато потта и кръвта са засъхнали по успоредките и гирите, да изковат ренесансовия атлет. Бегач, вдигач и гимнастик в едно.
Няма фиксирани серии, повторения, почивки, размита е границата между кардио и силови тренировки, строгата структура е изместена от скоростта.
Гласман пласира своята методология като идеология.
Той успява да маркетира разработения модел под формата на алтернативен лайфстайл, да го брандира като достъп до нова и елитна общност.
Успехът на амбициозния му проект не идва със скоростта, с която протича типичното кросфит-занимание. Той започва да продава своето ноу хау под формата на курсове за треньори и лицензи за кросфит на фитнес зали в САЩ.
От 2000-а до 2005-а само 13 зали приобщават новата методика.
Последните няколко години обаче, кросфит-философията за експлозивност и нечовешка интензивност се превръща във вайръл феномен и към момента над 10 хиляди зали из целия свят предлагат официално лицензирани кросфит пространства.
Проектът на Грег Гласман стана толкова успешен в мейнстрийма, че вече дори се говори за фазата на упадък.
Сериозните критики към съдържанието на методологията и интернет осмиването на профила на типичния кросфитър работят в синхрон за създаването на богата хранителна среда за пълен пакет от противоречия, белязали възхода на това фитнес явление.
YouTube прелива от пародии на кросфит тренировки, социалните мрежи са пълни със сатирични меми, посветени на религиозния фанатизъм, който се превърна във важна черта от поведението на солиден брой практикуващи.
Една от най-устойчивите и аргументирани критики е към вродената порочност на идеята да се комбинират сложни многоставни движения с тежести и скоростно изпълнение.
Това е рецепта за контузии и много от напусналите култа на кросфита са вече тъжна статистика в множество прочувания, документиращи диспропорционалния брой на пострадалите по време на тренировка. Когато гониш време докато правиш изтласкване, обръщане и изхвърляне на щанга или мъртва тяга рано или късно ще компрометираш формата, ще замърсиш техниката и ще поканиш мускулните разкъсвания и извадените раменни стави в живота си.
Допълнително утежняващ фактор е лекотата, с която някой може да стане сертифициран кросфит инструктор и да поведе цял клас от банкови чиновници и скучаещи домакини към пропастта на претренирането и травмите.
Комплексни специализирани вдигания на скорост в групови занимания с инструктори, които са минали двудневен курс, за да получат диплома – какво може да се обърка? Освен всичко?
Крайната комерсиализация и тривиализиране традиционно води до регрес в качеството и лоши резултати. Отделно е и критиката, идваща главно от бодибилдинг средите, че кросфит тренировките не могат да доведат до качествено развитите на мускулатурата.
Но със сигурност развиват егото и желанието за споделяне със света.
Кросфитърите са печални със своя ексхибиционизъм в социалните мрежи. Затова и една от шегите по техен адрес е, че имат нужда да ви съобщят, че тренират, защото в противен случай - никога не бихте отгатнали сами.
