След вчера българските отбори са на 90 минути от изчезване от европейските турнири - застрашени видове, които могат да бъдат записани в Червената книга на УЕФА, ако имаше такава.
Само че ако бяха пясъчна лилия, панда или бухал, от Литекс, ЦСКА и вече изчезналите Левски и Локомотив (София) би имало някаква полза, някакъв смисъл в природното равновесие, в което всичко е свързано.
Липсата на тези отбори в биоразнообразието на европейския футбол обаче няма да се отрази на никого извън България, а ние тук ще си ги гледаме в култовото първенство на „А" група - резерват, където се съхраняват последните оцелели екземпляри, практикуващи архаичен стил на игра, подготвящи се по остарели тренировъчни методи в бази далеч от световните стандарти.
Управителите на резервата изглеждат като странни типове за външния свят, но са отдадени на работата си професионалисти, които правят всичко по силите си, за да съхранят специфичните традиции.
Мечта на всеки футболист е да избяга навън, където да получава по-добри дажби, но въпреки традиционния стремеж в западна посока, все по-често миграционният път на играчите се измества на изток.
Любопитно е, че през последните десет и повече години все по-малко хора ходят на сафаритата в резервата, където лично да погледат изчезващите видове - екстремно изживяване, което често е свързано и с опасност за здравето. По-разпространеният тип наслада от игрите на обитателите е в домашни условия чрез преките телевизионни предавания, основен източник на финансиране на резервата, любезно осигурени от вожда и учителя Бойко, покровител на българския футбол и пазител на неговите традиции.
След само седмица ежегодното европейското турне на родните експонати е на път да приключи по-рано от обичайното. Какво по-хубаво от това - да имаме привилегията да си ги гледаме само ние! VIP удоволствие за 7 милиона галеници на съдбата!
