Няма нищо по-хубаво на света от това да научиш шепа хора на нещо ново и непознато и след известно време да осъзнаеш, че си направил нещо наистина вълнуващо за тях.
Приятел написа в блога си: „Отидох на игрището на НСА. Попитахме за отбора на Стоян, след което Вселената се завъртя и удари петолинието по най-слабата нота. (Ла, разбира се) Хора непознаващи ме там, моментално казаха - щом си приятел на Стоян, то означава, че си и наш приятел. Моментално бях спечелен за каузата и спорта"...
Да, тук става въпрос за спорт, а не за софра с къркане, агнета и свинско, шумни и тежкотоварни гюбеци, изцъклени погледи и семки - неща, типични между 40-ия и 43-ия паралел и 22-ия и 28-ия меридиан на Изток от Гринуич, в северното полукълбо.
Но именно така шепа хора НЕ изкараха последния Великден или Гергьовден, а наблегнаха на нещо доста по-смислено - играха крикет.
Крикетът е повече от джентълментска игра. Правилата са писани в началото на ХVIII век, а в момента се съхраняват в Мерилабоун Крикет Клуб в Лондон и само там имат правото да ги променят. Но преди всичките 42 правила на играта има едно нещо. Най-важното! Духът на крикета.
Преди спазването на самите правила, играчите трябва да са наясно, че те трябва да се уповават на най-важното - Духът на играта.
Който гласи: „Всяко действие, което вреди на Духа на крикета, причинява вреда и на самата игра и не бива да се търпи". Кратко и ясно.
Ха сега де! В страна, където псувнята е по-познат израз от „Моля" или „Извинявай", ще трябва да се правим на възпитани, на нещо като джентълмени... Но явно можело.
В началото на тази година, група ентусиасти се събраха за първи път на игрището на НСА. Целта беше да им се покаже тази напълно непозната дори за родни спортни специалисти игра. Резултатът беше покъртителен. Пет месеца по-късно същите тези хора, които около Нова година не знаеха изобщо това крикетът яде ли се или се пие, в момента запълват свободната част от ежедневието си с това как да се оборудват с необходимите им атрибути за играта, как да намерят в Интернет по-подходящи онлайн уроци и най-важното как да си подсигурят още свободно време, за да играят и тренират.
Ако някога сте си задавали въпроса какво означава думата "ентусиазъм", то гаранция е, че тази хора все още изживяват това усещане и могат да ви го опишат.
Всяка неделя те се събират да играят в НСА и всеки, който има желание, е добре дошъл. Няма изисквания за възраст, семейно положение или религия. Това е спорт за любители, за който най-важното условие е страстта.
Точно тук някъде се корени и спасението на нашата иначе много прогнила и болна нация.
В подобен ентусиазъм, желание, любов, сила, дух и морал вероятно е заложено и оцеляването на родния спорт, а защо не и изконните ценности на едно по-здраво общество.
