Един човек, каращ колело - за много италианци той бе само това. Някакво непознато име, зад което не стои личност.
На 5 май 2000 г. затвори очите си и никога повече не ги отвори. Години по-късно светът ще разбере, че на тази дата е умрял не някой обикновен колоездач, а невъзпят герой, чието най-велико състезание няма нищо общо със спорта, в който е най-добър.
През 1914 г. във Флоренция се ражда Джино Бартали. Първоначално животът му не се отличава от този на повечето му сънародници. Времената са размирни, а да си седиш кротко в собствената черупка е най-рационалното нещо, което съзнанието подсказва.
Джино обича велосипедите и работи като механик, но идва моментът, в който разбира, че освен да може да ремонтира колелета, може и да се превръща в гръмотевица, когато се качи на тях.
Талантът му е очевиден, а успехите не се забавят. През 1936 г. Бартали печели Обиколката на Италия, а година по-късно защитава титлата си. През 1946 г. отново е господар на Джирото. Печели два пъти и Тур дьо Франс (1938 г., 1948 г.)
За съжаление, Втората световна война е в разгара си точно в пика на кариерата му и оказва негативно влияние на състезателя. Или поне така изглежда...
За никого не е тайна, че Джино не е привърженик на фашизма. За никого не е и тайна, че не се страхува да го заяви. Още през 1938 г. колоездачът отказва да посвети титлата си от Тура на Мусолини и вместо на диктатора, носи букета, който шампионът получава, в най-близката църква.
Бартали стига по-далеч - става част от тайна мрежа, която помага на евреи и други хора в опасност.
Длъжността му е перфектна - куриер. Джино се прави, че тренира, а всъщност пренася снимки и документи. Когато представител на властта го спре за проверка, шампионът е категоричен: „Пипайте всичко, но не и велосипеда. Той е настроен да е максимално бърз." Разбира се, никой не иска да бъде обвинен, че е развалил колелото на шампиона, но истината е, че в рамката и кормилото са скрити всички документи.
Джино дори прекарва евреи в тайно отделение на ремарке, което тегли с велосипеда си, а оправданието му е, че се нуждае от допълнителна тежест, за да тренира силата си. Никой не очаква, че колоездачът мисли за нещо различно от следващото си състезание, още повече, че би рискувал живота си.
Най-запомнящото се в подвига на Бартали не са стотиците спасени животи, а това, че никой не знае за геройствата му. Чак след години той разкрива пред сина си, Андреа, с какво се е занимавал през Втората световна война.
„Когато го попитах защо не е казал на никого, той отвърна: „Трябва да правиш добро, но не трябва да говориш за него. Ако говориш за него, се възползваш от нещастието на другите за своя изгода", разказва Андреа.
Джино Бартали е герой, въпреки че никога не се определя като такъв. Точно тази негова скромност обаче го прави безсмъртен. Запомнете го обаче не като шампионът по колоездене, който се опря на Мусолини и спаси стотици евреи, а просто като колоездач, защото това е заветът му:
„Не, аз не съм герой. Искам да бъда запомнен с моите спортни постижения. Истинските герои са други. Онези, които са страдали в душите и сърцата си, в умовете си, за хората, които обичат. Това са истинските герои. Аз съм просто колоездач."
