Арбитражният съд на Българския футболен съюз (АСБФС) е създаден с решение № 4 на Изпълнителния комитет на БФС от 30.10.2008 г. Уставът на АСБФС (в сила от 01.02.2009 г.) е приет на основание чл. 19, ал. 1, т. 9 от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 75 от Устава на БФС (2005). Първото решение постановено от АСБФС датира от 29.07.2009 г. и е по искова молба от ПФК ЦСКА ЕАД (която аз имах удоволствието да напиша) срещу решение на Спортно-техническата комисия на БФС за играчите Т. Тимонов и Н. Манчев.
АСБФС не е независим и не е съд, най-вече защото не би могъл да съществува самостоятелно, ако БФС бъде закрит, и защото не е конституиран като съд по смисъла на чл. 119 от Конституцията на РБ. АСБФС е орган на БФС!
Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Устава на АСБФС, АСБФС разглежда и решава спорове между футболни клубове и футболисти или треньори относно изпълнението, неизпълнението или прекратяването на сключени договори. Такива спорове са трудови (чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда).
В мотивите си към решение от 20.11.2009 г. по гр. дело № 32356, които аз подкрепям изцяло, Софийски Районен Съд отбелязва, че органите на сдружение с нестопанска цел (БФС) не притежават материална (предметна) компетентност да се произнасят по трудовоправен спор и техните актове не пораждат правни последици. Изключителна компетентност да разглеждат трудовоправни спорове притежават съдилищата (чл. 360, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 117, ал. 1 КРБ). Поради естеството на своя предмет те не могат да бъдат разглеждани от друг юрисдикционен орган (арбитраж), дори да е налице уговорена такава арбитражна клауза (чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс). Дори и да съществуват подобни правила, уговорени или установени във вътрешните правилници или учредителните актове (Устави) на сдружения с нестопанска цел (БФС), те са недействителни поради противоречие с повелителни правила на закона.
Наистина, в чл. 19, ал. 1, т. 9 ЗФВС е уредена правната възможност на спортните федерации, получили спортна лицензия, да приемат правила и осъществяват спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж. Но тези юрисдикционни правомощия касаят само спорове, свързани с организирането и провеждането на спортни прояви, вкл. правилници и устав на съответната спортна федерация (БФС). Трудовите спорове с треньори и състезатели не могат да бъдат подведени под понятието спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж. Те не са свързани със спортната и техническата дейност на треньорите и състезателите, а с упражняването на едно от основните човешки права, което е и конституционно провъзгласено - правото на труд (чл. 48 КРБ). При накърняване на това неотменимо право (чл. 57, ал. 1 КРБ), неговият субект може да отнесе правния спор за разглеждане само пред една институция - съда, който е единствено компетентен да се произнесе по него. Никакви други арбитражни и юрисдикционни органи, дори и техният членствен състав да се състои от юристи, респ. съдии, не притежават материална (предметна) компетентност да се произнасят по трудови спорове, респ. да ги решават със сила на пресъдено нещо.
В много други държави от Европейския съюз (Унгария, Чехия, Словакия, Франция и др.) също не се разрешава арбитраж при трудов спор. У нас БФС продължава (умишлено) да подхранва заблудата, че ФИФА не разрешава трудовите спорове между ФК и футболисти или треньори да се отнасят към съдилищата (спомнете си паниката в БФС миналото лято, когато Тимонов, Манчев, Станев, Попов, Гаров и др. едностранно прекратиха договорите си с ПФК Ботев Пловдив и се обърнаха към съда, който вече се произнесе в тяхна полза). От една страна, ФИФА е частна асоциация (регистрирана по чл. 60 от швейцарския Граждански кодекс) и затова нейните постановления, правилници, устав, инструкции и други актове не могат да се прилагат с предимство пред КРБ и повелителните правила на закона. От друга страна, ФИФА изрично признава фундаменталното право на съд за ФК и футболисти или треньори при трудов спор (чл. 64, ал. 2 от Устава на ФИФА, във вр. с чл. 22 от Правилника за статута и трансфера на футболистите на ФИФА; стр. 64, т. 1 от Коментара на ФИФА относно прилагането на Правилника).
В заключение искам да отбележа, че арбитрите в АСБФС са хора с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност и с юридически стаж не по-малък от 5 години, които трябва да познават вътрешните и международните спортни отношения и правото, което ги урежда. Намирам за изумителен и скандален факта, че тези лица си позволяват да разглеждат трудови спорове в условията на спортен арбитраж, погазвайки повелителни правила на закона!?
