„Спас Джевизов изненада лошо синята армада"...
Така пее агитката на ЦСКА вече близо 20 години в най-обичаната от цесекарите песен. Не заради някой конкретен момент от дербитата с Левски*, не заради гол във вратата на съперника. Спас е символ на стопроцентово отдаване на каузата, на хъс и желание за победа.
И сега си е такъв. Предава го и на децата. А те от десетилетие са неговата съдба. „Гледам ги и им се радвам. Уча ги, показвам им, строг съм с тях, но как да им се сърдя. Деца...", разказва директорът в най-успешната школа у нас в момента. Преди две години Христо Стоичков с петминутно телефонно обаждане убеждава Джевизов, че в Етрополе ще се гради нещо сериозно. И Спас, току-що напуснал любимия си ЦСКА, тръгва към Балкана.
В ДЮШ на „Червено знаме" бе коректив за всичко, което се случваше или не се случваше в клуба. Критикуваше, даваше личен пример, биеше се заради децата по мачове. На „Герена" фенове на Левски опитаха да напсуват и ударят едно от момчетата преди мач, но Джевизов ги срита и разгони. Върлината никога не е бил от страхливите. А ЦСКА е неговата голяма любов, но напоследък - несподелена.
Като футболист го помнят с пропуск срещу Сент Етиен, за който дори дърветата в Борисовата градина говорят. Няякои фенове му лепват прякора Дървото, най-вече левскарите. От метър на празна врата. Но е незабравим във фолклора и с гол със задна ножица срещу Левски, както и с няколко победни попадения в дербито. Спас значи да имаш характер и да си силен във важните мачове.
Преди мача с Байерн през 1982 г. ЦСКА бие Левски с 2:1, а Джевизов е изгонен, след като се сбива с Пламен Николов от „сините". Тогавашната федерация го наказва и не допуска да играе с германците в първия полуфинал за КЕШ.
„Това е най-тежкият момент в кариерата ми - спомня си Спас. - Да елиминираш Ливърпул и да чакаш мачовете на живота си... А мен ме наказа партията, никой в УЕФА не знаеше за такова наказание. Седях отстрани и преглъщах как съотборниците ми се опитват да се борят с Байерн, ако бях аз с моите 190 сантиметра и сила, можеше да е различно"...
Спас Треньора не изкара много. Преди прословутия мач с кървавия гол на Гонзо през 2000 г. води ЦСКА за около месец. Армейците правят 1:1 с Пирин и Джевизов застава като Матросов пред съблекалнята, за да спаси играчите от линч. Феновете не смеят да му посегнат не от страх, а защото това е Спас. Червеният Спас, за когото ЦСКА е животът му.
Нотингам е ключовата дума за тази толкова интересна фигура във футбола ни. На терена на „Сити Граунд" преди 31 години Джевизов подава, Ружди Керимов вкарва и европейският шампион Нотингам Форест е победен с 1:0. Веднага след мача Брайън Клъф, великият мениджър на Форест, пожелава двама от играчите на ЦСКА - Пламен Марков и Спас Джевизов. Партийното ръководство обаче не го пуска и централният нападател остава в София.
Помни вратата, на която е вкаран гола, както и целия мач. „Много открит двубой, те нападаха ужасяващо, защото ги бяхме победили в първия мач. Но ги хванахме на контраатаки и ги съсипахме. Имахме и късмет. Голям мач, жалко, че в България никой не успя да го види."
Един от най-славните двубои на български отбор в евротурнирите не е излъчван от родна телевизия през 1980 г. Така у нас не успяват да видят играта на Джевизов, която според него е една от най-добрите в кариерата му.
Сега фокусът в главата на някогашният нападател е друг. Учи децата как да се хранят, колко да спят, как да тренират и кога си заслужава да се пестят. Тоест, никога. Той и Хрито Стоичков, патронът на академията в Етрополе имат едно послание, което повтарят всеки път пред децата от школата. „Давайте всичко от себе си сега, и на терена и в училище. Ще се види дали ще станете футболисти, но дори да не станете, ще сте подготвени за живота. И ще сте научени да се раздавате и да вършите нещата пълноценно."
Такъв е Спас. Червен по убеждение, с вечния спомен за Сент Етиен и Нотингам, и решен да произведе новите Джевизов, Йончев, а защо не и Стоичков. Отдаден на футбола все така, както бе преди 30 години, когато на терена нямаше кой да го спре.
