В началото на тази седмица когато заминаваха за сибирския град Сургут родните волейболни национали и треньорския щаб си пожелаха само едно: да измъкнат някоя точка от сблъсъците си с Русия. „Върху нашата игра има още много да се работи и победите срещу Япония не могат да бъдат мерило", заяви съвсем реалистично селекционерът Радостин Стойчев.
Думите му се потвърдиха на 100% в мачовете в петък и събота. Вместо очакваните оспорвани мачове в Сибир българският тим демонстрира, че все още не е готов за двубои с толкова силен съперник.
Тимът на Владимир Алекно със сигурност също не е в идеалното си състояние. И Сборная, както и България е притиснат от контузии. Липсват основни фигури като Гранкин, Полтавски, Бережко, Вербов. Само че за разлика от България в Русия има достатъчно качествени техни заместници. За да се убедим в това трябва само да хвърлим поглед върху най-уязвимите постове в двата тима - този на либерото и посрещачите. Дългогодишният титуляр в Сборная Алексей Вербов този сезон бе заменен от Александър Соколов - състезател на четвъртия от редовния сезон в Суперлигата Факел (Новий Уренгой).
В българския тим вместо контузеният Теодор Салпаров шанс получи Владислав Иванов, който през последния сезон носи екипа в Левски Волей. Владо е безспорен талант, притежава необходимите умения, но нивото на шампионатите в България и Русия трудно може да бъде съпоставяно.
Да, Теди Салпаров също носи екипа на български тим, но той вече има няколко сезона в чужбина, а и мачовете в Шампионската лига и турнира за Купата на европейската конфедерация са изцяло в негов плюс. И така домакините вече имат предимство - 1:0.
При посрещачите ситуацията не е много по-розова. А и проблемите там не са от вчера. Матей Казийски изпреварва съперника, но от седмици играе на куц крак заради стара травма. А и не е почивал пълноценно след края на сезона в серия А.
Ако Матей бъде оставен на скамейката мястото му би трябвало да бъде заето от Валентин Братоев. Тогава почти без алтернатива остава Тодор Алексиев.
В разширения състав на този пост са още Николай Пенчев, Методи Ананиев, Мирослав Градинаров. Първият е вариант, но явно само на посрещане, тъй като в тима все още не смеят да му се доверят когато трябва и да атакува. Останалите двама явно са далеч от доброто си състояние, което е логично след като през този сезон Ананиев игра в Италия, но взе участие в едва 17 от мачовете на Вибо Валентия, при това повечето пъти като резерва (посрещачът е играл в едва 34 от изиграните от неговия тим 100 гейма в първенството на серия А). Градинаров пък започна сезона в Кипър и го завърши в Тунис.
От другата страна на мрежата Алекно разполага с Тарас Хтей от полуфиналиста в Суперлигата Локомотив (Белгород) и Денис Бирюков от Газпром (Сургут). Очевидно е на чия страна е предимството.
Горе-долу по същия начин изглежда ситуацията и при останалите постове.
Да, Радостин Стойчев е назначен на поста, за да се опита да промени това. Но подобна мисия няма как да се увенчае с успех само за три седмици. Особено когато контузиите те преследват на всеки ъгъл.
Затова селекционерът и тима трябва да бъдат оставени да работят на спокойствие. Резултатите няма да закъснеят.
