Ако сте там, винаги ще разпознаете, че е дошъл денят "X". Техеран, столицата на Иран, не изглежда както обикновено. Врявата е по-силна от друг път, а улиците са пренаселени и задръстени с всякакви превозни средства и пешеходци, облечени в сини или червени дрехи.
Aвтомобили, мотоциклети, велосипеди, таксита, автобуси и каквото се сетите още имат една-единствена дестинация - спортният комплекс "Азади", където се помещава едноименният стадион и дом на иранския футбол.
В този ден лекоатлетическата писта, плувният център, колодрумът и всички останали спортни съоръжения, на които ежедневно се подготвят най-добрите местни състезатели и се посещават от хиляди иранци, са празни. В този ден само едно място от целия комплекс е пълно и това е стадион "Азади".
Две многохилядни армии, екипирани в червено и синьо, се стичат към трибуните. 100 000 истински щастливци ще успеят да влязат на тях и да станат преки свидетели на най-значимото събитие в спортния календар на Иран. В този ден се играе дербито на Техеран между Персеполис и Естеглал.
Мачът между двата най-големи и популярни отбора в страната отдавна е излязъл извън нейните предели. Това дерби е смятано от мнозина не само за дербито на Техеран и Иран, а на цяла Азия. За незапознатите звучи преувеличено, но само на пръв поглед.
Единият от двата тима, този на Персеполис, е най-популярният отбор на най-многолюдния континент в света. Данните идват не от къде да е, а от Азиатската футболна конфедерация. Според тях единствено китайският Далиен Шиде и саудитският Ал-Ихлал се доближават до "червените" (едно от прозвищата на Персеполис заради цвета на екипите - бел. авт.) по популярност, но остават зад тях в безспорно престижната класация.
Друго доказателство затова, че Битката за Техеран и Иран е най-значимата в Азия - през 2008 г. списание "World Soccer" публикува информация, че освен тези 100 000 късметлии, които гледат зрелището на "Азади" има още 90 млн. пред телевизорите. 65 % пък от целия ирански народ също става свидетел на битката между "сини" и "червени". А Иран е 78-милионен…
Пак според "World Soccer" отпреди три години сблъсъкът Персеполис - Естеглал се нарежда на 22-о място измежду всички дербита по света.
Персеполис се е легитимирал и на международната сцена, печелейки веднъж Купата на носителите на национални купи на Азия. Тук обаче отстъпва на големия си градски съперник. "Сините" от Естеглал имат два трофея от азиатската Шампионска лига.
"Червените" са по-успешният от двата гранда на местна почва и държат рекорда от шампионски титли. Естеглал пък може да се похвали с повече победи в директните двубои. Както се казва - за всекиго по нещо. При това по нещо голямо, с което да се гордее.
Историята на дербито датира от 5 април 1968 г., като тогава завършва без голове. В средата на 70-те години на миналия век се е смятало, че феновете на Персеполис са от по-бедната социална прослойка на обществото и от т.нар. работническа класа.
Респективно Естеглал е бил подкрепя от по-заможните иранци, както и от най-високопоставените държавници и отговорни фактори. Може би заради този социален антагонизъм "червените" привърженици превъзхождат значително по брой "сините".
Не са един и два случаите на масови безредици, погроми и сблъсъци между двата лагера, както на стадиона, така и из цял Техеран. Футболистите на двата тима също не стоят мирно и са причина за страхотни скандали по време на дербито през годините.
На 6 февруари 1970 г. Естеглал (тогава под името Тай) повежда с 1:0 в 82-ата минута. Веднага след това играчите на Персеполис напускат терена в знак на протест срещу решението на съдията попадението да бъде зачетено. Дни след това местната футболна федерация присъжда служебна победа за "сините".
Почти година след това отново Персеполис напуска игрището. Минутата е 75-а, а резултатът 1:1. "Червените" обаче отново протестират срещу отсъждания на рефера. И тук следва ново служебно 3:0 за Естеглал.
През 1972 г. е първата победа на Персеполис въобще в дербито, при това каква - 4:1. Година по-късно е и най-паметният резултат за "червените". Те размазват големия съперник с 6:0, което е и най-големият резултат в историята на тази футболна война.
7 октомври 1983 г. е друга паметна дата за Дербито на Техеран, за щастие с нещо положително. Естеглал бие с 1:0, но това не е най-важното. Мачът не се предава пряко по местната национална телевизия, което довежда на стадион "Азади" 128 000 души при тогавашен капацитет на съоръжението 120 000. Този абсолютен рекорд ще остане явно завинаги такъв, тъй като през 2002 г. стадионът е реновиран, а неговият капацитет сведен до 100 000 седящи места.
Следват обаче дербита, белязани и буквално окървавени от множество инциденти. На 11 януари 1995 г. Персеполис повежда с 2:0 в последните десетина минути. Сензационно или не Естеглал връща и двата гола веднага след това, като единият е от спорна дузпа.
Отсъждането на наказателния удар буквално изкарва извън нерви "червените", които атакуват агресивно съдията, че удря рамо на "сините". Най-крайните фенове на тима нахлуват на терена и нападат футболистите на Естеглал. След този мач е решено - само чужди съдии да свирят дербито. А между другото ново служебно 3:0 за Естеглал...
В далеч по-големи размери са ексцесиите покрай мача на 29 декември 2000 г. Напрежение има още преди него - една от звездите на Персеполис е напуснал тима в края на предходния сезон и преминал в редиците на Естеглал.
Първото полувреме завършва 0:0. Между 56-ата и 67-ата минута двата тима си разменят по един гол. В 86-ата минута Естеглал повежда с попадение на "предателя", но Персеполис се спасява в 89-ата.
В процеса на мача вратарят на Естеглал и един от нападателите на Персеполис се сбиват, като стражът насинява окото на съперника, а оттам двата тима заформят брутално меле, което с мъка е потушено... за да даде старт на десетки други между феновете след края на срещата по улиците на Техеран.
Около 250 автобуса са потрошени, както и множество магазини опустошени. Арестувани са 60 хулигани и, забележете, по трима футболисти от двата тима, участвали в боя на терена.
По доста любопитен и в същото време до болка познат път поема дербито през следващите години. Между 30 март 2007 г. и 2 октомври 2009 г. се изиграват шест мача, които завършват при един и същ резултат - 1:1.
Феновете и на двата отбора са категорични, че двубоите са нагласени, така че да няма победител и загубил, и всичко да минава мирно и тихо.
Допълнително масло в огъня наливат два шокиращи факта. В този период Персеполис и Естеглал имат един и същ собственик. Освен това е наложена повече от странна за подобен тип дербита традиция двата отбора да вечерят заедно преди сблъсъка помежду им.
За капак някои от равенствата се получават вследствие на зле изигран театър от определени играчи. В едно от тях например при 1:0 за Естеглал и заключителни минути на мача "син" защитник пипа умишлено топката с ръка в наказателното поле, за да може Персеполис да изравни от дузпа, както и се случва.
Краят на този тотален абсурд е поставен на 3 февруари 2010 г., когато Персеполис и Естеглал отново са на прага да завършат 1:1, но късен гол за "червените" облекчава до голяма степен феновете и на победители, и на победени.
Доказателство, че дербито е вече изчистено, говорят и двете последващи победи на Естеглал с по 1:0.
Разбира се, историята познава и особено драматични и вълнуващи мачове. Един такъв, който не е за хора със слаби нерви и сърца, се изиграва на 25 февруари 2005 г.
Освен че срещата се превръща в истински трилър, ражда и доста любопитен куриоз. Естеглал повежда с 1:0 малко след началото на второто полувреме, след което Персеполис обръща до 2:1, като вторият гол пада в 84-ата минута.
В този момент "сините" фенове масово започват да напускат стадион "Азади" обезверени и убедени, че мачът е загубен. Голям процент от тях обаче пропуска чудото. В 87-ата минута резултатът е изравнен, а в 93-ата Естеглал вкарва победен гол. А трибуните са предимно в червено. Каква ирония...
Ирония за този мач обаче няма. В петък привечер 100-хилядният "Азади", 9-милионният Техеран, 78-милионният Иран и голяма част от Азия ще се тресат. Но не от природно цунами, а от футболно. Което не е за изпускане.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
