Ситуацията в Близкия изток от дълги години не е била толкова нестабилна.
Израел води две мащабни военни операции в Ивицата Газа и Ливан, а страховете на света са свързани с още по-сериозна ескалация и директен военен конфликт между Израел и Иран.
Не че не е имало подобни войни през последните десетилетия, но сега в уравнението влизат и ядрени оръжия, които потенциално правят залозите много по-големи.
За Израел е публична тайна, че притежава такъв потенциал, докато Иран е много близо до придобиването му. Широко разпространеното разбиране на Запад е, че ядрени оръжия в ръцете на ислямисткия режим в Техеран ще представлява изключително дестабилизиращ фактор за Близкия изток.
Съществуват и по-различни мнения, например, че това ще доведе до стратегически паритет с Израел по подобие на този между САЩ и СССР по време на Студената война, когато страхът от ядрена война служи като възпиращ фактор за влизане в директен конфликт.
В случая мащабите са по-малки, но винаги остава вероятността за вземане на погрешни решения, които да доведат до фатална размяна на ядрени удари.
Иран има дълга история с развитието на атомна енергетика още от 50-те години на миналия век при стария прозападен режим на шах Мохамед Реза Пахлави. Тогава с помощта на САЩ е построен и първият реактор в страната.
Малко по-късно Иран става и една от страните приели Договора за неразпространение на ядрени оръжия, според който всички дейности по програмата подлежат на контрол и инспекции от страна на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
Само че тези ангажименти отпадат с ислямската революция от 1979 г. и налагането на крайно консервативния религиозен режим на аятолах Рухолах Хомейни.
Сътрудничеството с МААЕ е ограничено до минимум, а новото управление в Иран в следващите години ускорява развиването на атомни технологии с помощта на Пакистан и СССР (по-късно Русия).
Повечето значими ядрени обекти са започнати или завършени след средата на 90-те досега, като тук влизат АЕЦ Бушер, няколко индустриални комплекса край Арак, включително за производство на тежка вода, както и институтите за обогатяване на уран край Фордо и Натанз и този в Исфахан за гориво.
Друг важен обект е военният комплекс Парчин, където се смята, че се работи усилено върху интеграцията на ядрени оръжия с различни ракети-носители.
Предполага се, че в Иран към момента има със сигурност над 10 различни обекта, свързани с развитието на ядрени технологии - мини за уран, ядрени реактори за електроенергия и изследвания, изследователски институти и места за обработка и обогатяване на уран.
Към началото на века става ясно, че някои от тези места са тайни. Според MAEE между 1999 и 2003 г. в действие има координирана и целенасочена програма за създаване на атомно оръжие, която още тогава е съумяла да произведе успешно няколко необходими компонента.
Map — Key Iranian infrastructure, military bases, oil platforms, & nuclear sites that Israel could target in a retaliatory strike. Also:
— Ian Ellis (@ianellisjones) October 5, 2024
- U.S. Gen. Kurilla in Tel Aviv
- Iranian Navy gets underway
- More countries close airspace
- Iran issues NOTAMs
- “All options on the table” pic.twitter.com/dzwAUgIoIL
Това предизвиква тревога у международната общност, че Иран не развива ядрени технологии само и единствено с мирна цел и в крайна сметка води до дълги преговори и осъществяване на така наречената ядрена сделка между Иран, САЩ, Франция, Русия, Китай, Великобритания и Германия.
Тя залага рамки на иранската ядрена програма, така че да бъде ограничена до мирни цели.
С две трети е намален броят на използваните центрофуги за обогатяване на уран и са наложени ограничения на общото количество уран, което страната може да съхранява. След споразумението Иран може да разполага с до 300 килограма от природния метал, който трябва да бъде обогатен до максимум 3,67% - далеч от необходимите 90% за едно оръжие.
В замяна Западът вдига голяма част от своите икономически санкции срещу режима в Техеран и отключва стотици милиарди замразени активи и блокирани бизнеси.
Все пак сделката се разпада през 2018 г. след едностранното оттегляне на САЩ по време на управлението на Доналд Тръмп, който обвинява режима, че не спазва ангажиментите по споразумението. Иран остава, но обявява, че ще увеличи работещите центрофуги, ще използва по-мощни, както и че ще повиши нивото на обогатяване на уран до 60%.
От МААЕ съобщават, че не са имали физически достъп до ядрените обекти от началото на 2021 г., а от юни 2022 г. е премахнато и по-голяма част от оборудването за наблюдение. Агенцията разчита основно на информации, които са доброволно предоставени от Иран.
Големият въпрос е колко време е необходимо за производството на ядрени оръжия? И краткият отговор е малко.
Различни оценки показват, че с помощта на своите по-нови и по-мощни центрофуги Иран за броени дни има възможността да обогати до 90% уран, достатъчен за няколко оръжия. За 15 бойни глави ще са нужни около пет месеца.
Единствено политическата воля решава дали да се случи подобно нещо.
Оттам нататък следва по-сложният въпрос за превръщането на урана в оръжие, което е достатъчно малко, за се постави в бойна глава на ракета. Проучванията в тази област на няколко пъти са спирани през последните две десетилетия, но не е ясно кога са продължени и до къде са стигнали в момента.
След това идва моментът с подготовката и провеждането на успешен тест. Подобно събитие обаче трудно ще остане незабелязано и със сигурност ще привлече вниманието на международната общност.
***
Коментар по темата
Автор: Венцислав Божев
В момента изглежда, че режимът продължава да използва ядрената карта като инструмент за натиск.
Преговорите за подновяване на ядрената сделка продължават дори на фона на ескалацията на напрежението в региона и двете ракетни атаки на Иран срещу Израел.
В Техеран знаят, че имат силен коз в ръцете си, чрез който да влияят върху поведението на Запада и дори съюзниците си в Москва и Пекин. Засега заплахата за придобиване на ядрено оръжие може да свърши по-добра работа на Иран, отколкото фактическото придобиване на такъв потенциал.
Което все пак не изключва втората възможност.
Тя в голяма степен зависи от изборите в САЩ и дали те ще бъдат спечелени от Тръмп, който веднъж вече е прилагал своята "политика на максимален натиск" спрямо Иран, или от Камала Харис, която е вицепрезидент на човека с основна заслуга за постигането на ядрената сделка през 2015 г.
Не по-малко важно е и мястото на Израел, чиято армия малко по-малко ликвидира военните възможности на двата важни ирански съюзника в лицето на Хамас и Хизбула.
Те действат като част от предната линия на отбрана срещу Израел и премахването им като сериозни фактори може да тласне режима в Техеран към търсене на алтернативни начини за съхраняване на сигурността си чрез атомни бомби.
Другите играчи в региона също следят какво се случва. Придобиването на ядрени способности от Иран много вероятно ще стимулира Саудитска Арабия също да се огледа в тази възможност за себе си.
Така се отива в сферата на рискова и крайно опасна надпревара във въоръжаването.
