Жребият за Европейското първенство по волейбол за мъже, на което България и Италия ще бъдат домакини през октомври, не донесе успокоителна въздишка. Разбира се, няма смисъл от паника в толкова ранен етап. Към момента едва ли някой може да каже кой национален тим в каква форма ще е след лятото, което включва няколко тежки турнира. Но пък поглеждайки някои от другите групи, то определено остава усещането, че съдбата можеше и да е по-благосклонна от група в компанията с Германия, Чехия и победителя от сблъсъка между Испания и Холандия.
Нека първо припомним, че волейболът е спорт, където т.нар. „дирижиране" на жребия е основна практика. Целта, разбира се, е домакинът да получи възможно най-лек път напред, което пък да пълни залата възможно най-дълго. Е, вчера единият домакин наистина получи вероятно това, за което си мечтаеше. Италия ще срещне неудобната, но в никакъв случай страшна Франция, както и брашнените чували Хърватия и Естония или Швеция.
Ако не знаехме, че другият домакин е България, щяхме да предположим, че Полша ще приеме за пореден път мачовете от голямо волейболно първенство. Група „С", където попадна дружината, е двоен удар в не добрия смисъл за варненските фенове на волейбола. Те не само, че няма да гледат на живо националния отбор на България, каквито бяха първоначалните планове, но ще трябва да се насладят и на играта на волейболните „колоси" Белгия, Беларус и Словения или Португалия. В тази компания поляците могат да дойдат и с женската си формация и да бъдат спокойни за първото място в групата. Хубавото за тях е, че през октомври вече е студено за плаж във Варна и едва ли морето ще развали дисциплината на тим, който има склонност да подценява съперника.
„Групата на смъртта" е последната група - "D". Поне според специалистите. Но на практика Русия и Сърбия едва ли ще имат сериозни проблеми със Словакия и Финландия. Всяка логика говори за сравнително безаварийно пътуване на двата отбора поне до четвъртфиналите.
Но защо българската група „А" да е „тежка". Няколко причини. Първата е, че това, което знаем за нашия национален отбор, е това, което видяхме миналото лято. А то беше един кошмар. Вярно, имаше проблеми с травми. Беше сменен треньорът, настъпиха рокади и в състава. Но миналото лято беше едно от най-тежките за отбора ни в последните 10 години и преди надеждата за добро домакинско представяне да покълне и да започне да расте в нас, то Пламен Константинов и момчетата трябва да покажат в предстоящите турнири, че миналогодишният ад е забравен.
Втората причина - Германия е отбор, който не веднъж се е оказвал пречка за успеха на България. Като започнем от изгубения финал на Световното първенство през 1970 година в София, та през поражението в олимпийската квалификация, което сложи край на периода Стойчев. Още няколко болезнени загуби в Световната лига допълват картинката. А тя е, че Германия е ужасно неудобен, много корав и (най-лошата новина) вече много опитен отбор. На Олимпийските игри в Лондон самите германци като че ли не вярваха, че играят четвъртфинал и бяха пометени от българите. Сега обаче тимът е много по-концентриран, много по-обигран и въобще - много по-опасен.
Не е нужно да величаем изкуствено тима на Чехия, но пък е съвсем нужно да припомним фактът, че чехите ни биха и то безспорно по време на предишното Европейско първенство, на което те бяха домакин. Те играят силов, мощен волейбол, но това не е отбор, който би трябвало да пречупи България пред 12 000 в Арена „Армеец". Но не би трябвало не значи, че трябва да си позволяваме ужасно скъпия лукс на подценяването.
Последният ни съперник ще бъде определен от сблъсъка между Испания и Холандия. И двата отбора са ужасно неприятни съперници, независимо дали идват с допълнителни квалификации или са се класирали поради друга причина. Холандците са истинска артилерия, докато Испания залага на изключителна мобилност и прекрасна игра в защита, която може да скъса нервите на всеки съперник. От трите варианта в последната урна именно победителят между Испания и Холандия е най-сериозният възможен съперник.
Може би подобна група може да окаже добро влияние и пределна мобилизация за нашите момчета, защото никой не иска да е част от домакински резил. Дай Боже Пламен Константинов да може да разчита в края на лятото на повече от своите основни играчи като Виктор Йосифов и Николай Николов, които липсваха много на отбора през миналата година.
Треньорът продължава да твърди, че иска на всяка цена Матей Казийски в състава си, но докато не видим номер 6 на терена с герба на гърдите, всички ние ще останем само мечтатели. Неизвестни вече няма, остава само да се настроим за поредното лудо волейболно лято и да подкрепяме волейболистите на България. И в хубавите и в лошите моменти.
