До преди седмица Шабош Хущи не бе някаква звезда. Направо си беше един неособено популярен полузащитник от неособено блестящия Хановер и още по-невзрачния унгарски национален отбор. Добър футболист, има силна левачка и връзва играта на тима от Бундеслигата.
След като заби страхотен победен гол със задна ножица в последните секунди и донесе 3:2 над Вердер миналата събота, унгарецът полудя от радост, свали си фланелката и отиде при феновете зад вратата. Той бе дал голова асистенция, и бе вкарал още едно попадение. Голям мач, а екстазът от победния удар разтресе стадиона, града... Искаше му се да прегърне целия свят.
Вместо това получи втори жърт картон от рефера Денис Айтекин и бе изгонен. По правилата на ФИФА всичко е наред - предупреждението е задължително, когато свалиш „състезателния екип".
Господи, това нормално ли е? Германия се надигна и поиска промяна на правилата.
Два дни по-рано подобна история предизвика гняв в Англия. В мач на резервите Челси - Ливърпул, тъмнокожият нападател на гостите Майкъл Н'го показа след единия от двата си гола тишърт с посвещение за 96-те жертви от „Хилзбъро". Бе в деня, в който светът разбра истината за трагедията, а всеки, свързан с Ливърпул бе дълбоко развълнуван. Какво последва? Втори жълт картон, а след мача и глоба 3000 лири за демонстративно послания под екипа!
Разбунтуваха се дори хората в Челси, на чието игрище бе мачът... И как няма, това е скандално.
Може би най-фрапиращият случай само за този сезон обаче дойде на „Камп Ноу" в първия ден от сезона в испанското първенство. След около 9 месеца извън игра Давид Вия наниза гол във вратата на Реал (Сосиедад) и вдигна фланелката си, за да покаже послание към семейството си: „Без вас нямаше да успея!". Жълт картон и 3000 евро глоба... Безумно, тъпо и типично по ФИФ-овски лишено от емоции и гъвкавост решение. По буквата на закона.
Нещо не е наред. Същата тази ФИФА и подчинената и европейска дъщеричка УЕФА опитват всякак да ни убедят, че популяризират играта и запалват децата по нея. Ако върнем времето, в което победен гол се празнуваше с ръкостискане и сдържана усмивка (да, имало е такива времена около Втората световна война) - кое дете точно ще избере тази игра без емоции и екстаз? Та нали именно крещящите от радост и показващи чувства футболни идоли са връзката между „Камп Ноу" и площадката между блоковете, на която ритат децата в „Младост", примерно. Това е футболът, господа! Не измислените ви рекламни турнири и правилата, които подтискат емоции.
