Човешкият мозък може условно да се раздели на две части – на шимпанзето и човека.
Шимпанзето представлява емоциите ни, а човекът – здравия разум и логиката.
Ако слушаш която и да от двете части, отиваш в крайности. Затова трябва да намериш точния баланс – компютърът. Той се постига, когато човекът и шимпанзето работят в хармония и точно към това трябва да стремиш.
Това е простичката философия на спортния психиатър д-р Стив Питърс.
Рони О`Съливан го нарича „истински гений”: „Мамка му, в това (което говори – бел. ред.) наистина имаше смисъл”, пише за него О`Съливан във втората си автобиография „Бяг”.
Петкратният световен шампион по снукър е само един от десетките спортисти, „спасени” и направени шампиони от д-р Стив.
Виктория Пенделтън го нарича „най-важния човек в кариерата ми”.
Преди Олимпиадата в Лондон Крис Хой казва „без Стив със сигурност нямаше да мога да донеса три златни медала от Пекин”.
След като Брадли Уигинс стана първият англичанин, който печели Тур дьо Франс през 2012-а, той благодари на д-р Стив за „това, че ми отвори очите и ме научи как да се справям с тревогите и притесненията си, а дори и само заради това, че е най-добрият експерт в света по здрав ум”.
Стив Питърс е роден в Мидълсбро през 1953 г. Има по-голям и по-малък брат. Още от ученическите си години е буден. Записва допълнителни курсове по математика, физика, химия и биология. Завършва и четирите с Отличен – първият ученик в училището, което постига подобно нещо.
Отива в университета в Стърлинг, за да учи математика, след което специализира в университета в Шефийлд. Няколко години и преподава математика.
След това Питърс се връща в университета – по-точно медицинското училище „Сейнт Мери”, част от лондонския университет. Представя университета на финала на 200 м на Британския университетски шампионат, за което е и награден преди да завърши.
Работи в няколко болници, след което изнася лекции в университета в Шефийлд, става и професор по психиатрия.
През 2001 г. бивш студент на университета в Шефийлд препоръчва Питърс на британския отбор по колоездене. Питърс започва да помага на отбора. През 2005-а вече официално е назначен като спортен психиатър.
Сър Дейл Брейлсфорд, старши треньор на националния отбор, го описва като „най-доброто назначение, което съм правил”. Д-р Стив Питърс напуска британския отбор по колоездене през април 2014-а, след като Брейлсфорд подава оставка. И започва да работи с момчетата от националния отбор по футбол на Англия.
Тайната в успеха на Питърс е, че самият той е спортист.
„Стив е толкова добър с мозъка на хората, колкото и с краката си”, пише за него О`Съливан. Бягането е нещото, което ги среща.
„Каза ми, че също е запален по бягането, което, естествено, също ми повлия. Впоследствие се оказа, че „запален” е доста меко казано. Първоначално е бягал само в училище в мастър категорията на 100 метра, 200 метра и 400 метра (за да участваш в тази категория, трябва да си над 35 г.). Когато е на 55, той бяха 100 метра за 10.9 секунди, а 200 метра – за 22.21 секунди. Този тип е абсолютно ненормален, истинска машина. Завършил е трети на състезанието East England за всички възрасти, когато е на 44, и е получил обаждане от олимпийския треньорски екип, защото са си мислели, че е обещаващ млад атлет”, пише Рони за него.
По онова време Рони тъкмо се е завърнал след първото си отказване от снукъра. Баща му е в затвора. Приходи няма. Борбата за попечителство между него и Джо, майка на две от децата му, са в разгара си.
„Ако личният ми живот не бе разбит на парченца, сигурно никога нямаше да срещна Стив, а ако не бях срещнал Стив, сигурно нямаше да се завърна и да спечеля два световни шампионата един след друг (2012 и 2013 г. – бел. ред.). Той изкара умереното ми самодоволство и удовлетвореността ми наяве. Накара ме да искам да побеждавам отново. Както често се случва и се казва, всяко зло за добро”, пише О`Съливан.
Работата на д-р Стив е свързана с това да не позволява емоциите да завладеят спортистите. Особено негативните. Той е помогнал на много „прегорели” спортисти – в колоезденото, в снукъра, във футбола.
Кара пациентите си да си водят дневник. Да описват какво се случва, когато шимпанзето им се качи на гърба. Когато започва да доминира. Дава им съвети как да го спрат. Как да го контролират и да го оборват с логични аргументи.
Така, когато настъпи прилив на адреналин в организма, налегнат те мисли, че не ставаш, не си достатъчно добър, не можеш да постигнеш нищо повече, е време логическата част от мозъка да се намеси.
„Когато кучето ви ухапе някого, не обвиняват него, а вас, нали? Защото вие сте отговорен за него. Така е и с шимпанзето. Трябва да се грижите за него и да го контролирате”, казва д-р Стив.
Питърс има основна заслуга и за преобразяването на Луис Суарес. От 2012-а работи с Ливърпул, както и с „вампира” Луис Суарес.
През тази година излиза и книгата му „Парадоксът на шимпанзето”, която е продадена в над половин милион екземпляра само във Великобритания, като става бестселър книга за самопомощ за 2014-а.
Искам да ви направя щастливи, уверени и успешни хора. А това е много трудно. Щастието и високото качество на живот са ключовете към постигане на целите. Трябва осъзнаете, че тази прекрасна машина (компютърът – бел. ред.) в главата ви е там, за да я използвате. Само трябва да я разберете и да придобиете уменията, с които да работите с нея и да се превърнете в човека, който искате да бъдете. Пожелавам на вас и на шимпанзето ви много щастие и успех в живота” – простичката философия на д-р Стив Питърс, която работи безотказно.