Когато "Форбс" публикува списъка с най-богати спортисти, в челната десетка по правило има няколко имена, които не говорят нищо на обикновения спортен фен в Европа.
А срещу непознатата фамилия стои още по-налудничавото пояснение "куотърбек". Понякога се чудим що за отбор е Далас Каубойс, който тъкмо е изпреварил Реал Мадрид в списъка с най-скъпите клубове в света.
Леброн Джеймс, Кобе Брайънт - тези гиганти са популярни дори и извън баскетболния контекст. Сидни Кросби и останалите звезди от НХЛ също са познати по цялото земно кълбо.
Кои обаче са тези Аарон Роджърс и Ръсел Уилсън? По каква причина са мултимилионери? И как така спорт, който е следен основно в рамките на САЩ, може да генерира всичките тези пари?
Нека вземем за пример куотърбека на Каролина Пантърс Камерън Нютън - основен претендент за приза MVP в редовния сезон, но далеч не най-високоплатения състезател на своята позиция. Той подписа с отбора след драфта през 2010 г., а договорът му тъкмо изтече. Новият контракт е за 5 години на стойност 104 млн. долара. Тоест средно по 20,8 млн. долара на година.
В редовния сезон всеки отбор от НФЛ играе по 16 официални мача. В плейофите максимумът е 4 срещи, включително Супербоул. Излиза, че Нютън ще получи над 1 млн. долара за всеки двубой.
Освен това в договора на всеки състезател има така наречената гарантирана сума. Това са сигурните пари независимо от обстоятелства като контузии или слаба форма. В случая на Нютън са гарантирани 57,8% от общата сума, или сигурни 60 млн. долара за 5 години. И нека не забравяме - Камерън въобще не е сред най-богатите в Лигата. Той попада в топ 10, но нищо повече.
И така - как звездите в американския футбол печелят толкова много? На първо място те непрекъснато застрашават здравето си. Това е един от най-травматичните спортове и за разлика от ръгбито има сблъсъци едновременно по всички части на терена, а играчите значително се различават по своите габарити.
Средната продължителност на кариерата в НФЛ е едва 3 години. Наложило се е устойчиво схващане, че рънинг бековете (основната им задача е да получават топката от куотърбека и да преминат през противниковата отбрана) не носят особена полза на отбора след 30-ата си годишнина.
За разлика от европейския футбол, в американския е изключено да пробият млади играчи. Най-младият състезател, селектиран от драфта, е на 19 години, но това е по-скоро изолиран случай (момчето е постъпило в колеж едва на 15). По правило играчите стават професионалисти след завършването на университета, тоест на 21-23 г.
Според изследване на Sports Illustrated 78% от състезателите или банкрутират, или опитват самоубийство до две години след края на кариерите си. Причината е, че те привикват към живот в разкош, но не успяват да се адаптират към новите реалности.
Приходите в НФЛ за 2014 г. възлизат на 9,4 млрд. долара. Две трети от тази сума идват от телевизионните права. И макар че стадионите винаги са пълни до краен предел, продажбата на билети има сравнително малко значение за бюджетите на клубовете.
Американски футбол на най-високо ниво се играе в общо 31 града. Над 90% от феновете никога не са посещавали мач на живо. Но не защото ги мързи да станат от дивана - просто не е никак лесно да се снабдиш с билет, когато домакинствата са едва 8 са целия сезон. На помощ се притичат медийните гиганти CBS, NBC, Fox и ABC. Те показват всичко интересно, а в замяна плащат колосални пари.
Защо го правят? Ами просто е - безпроблемно избиват инвестициите си. Американският футбол е изключително удобен за рекламодателите. Самият формат на играта включва много паузи, които се запълват с безброй клипове. Мачовете продължават средно по три часа (ако няма продължения).
Всичко това се превръща в могъщ финансов цикъл - все повече хора гледат спорта, цената на рекламите расте, цената на телевизионните права - също, Лигата получава повече пари, клубовете ги инвестират в още по-добър продукт, който се гледа от все повече хора.
Телевизионната реклама не е единствената. Различни компании плащат общо 500 млн. долара всяка година, за да бъдат позициониран в различни атрактивни зони. Комуникацията между треньорите и куотърбека, ръкавици, обувки, напитки - всичко е детайлно описано в договорите и носи значителни суми.
През 2010 г. комисарят на НФЛ Роджър Гудел анонсира амбициозен план - 25 млрд. долара годишен приход през 2027-а. За целта са ангажирани някои от най-добрите специалисти по маркетинг.
На пръв поглед изглежда, че 100 мача на сезон биха донесли доста повече пари в сравнение с 20. Само че по-краткият шампионат генерира огромен интерес, клонящ към истерия. Освен това медиите изстискват максимума дори от най-обикновени събития. Церемонията за драфта се гледа от повече хора, отколкото финалната серия в НБА. Дългоочаквано е и обявяването на програмата - разбира се, то се случва директно в ефир. Имаме още връчване на награди, Мача на звездите и дори обичайните тренировъчни лагери.
Доволно се печели и от съпровождащите игри за феновете - например сглобяването на собствен виртуален отбор. Така зрителският интерес се поддържа до самия край на редовния сезон.
Сега се дръжте здраво - НФЛ всъщност се смята за...нетърговска организация. Формално Лигата е просто организатор, а всички разходи се поемат от клубовете. Не е никак лесно да проумеем в детайли тази система, но идеята се свежда до това, че възнагражденията на всички служители в офисите на Лигата идват от средства, които не се облагат с федерални данъци.
Собствениците на отборите се събират няколко пъти годишно и обсъждат как продуктът да стане още по-привлекателен - промени в правилата и така нататък. Таванът на заплатите и системата на драфта позволяват да се избегне ситуацията, при която даден клуб всяка година печели Супербоул, а друг е във вечната роля на аутсайдер. Този своеобразен спортен социализъм позволява феновете на всеки тим да започват годината с реални надежди за плейофите.
В шампионата участват 32 отбора, а всеки от тях картотекира 53-ма играчи (тук не се включва т.нар. тренировъчен състав и резервите в случай на травми). Средното възнаграждение е 700 000 долара на сезон - 13 пъти по-високо средните доходи на домакинствата в САЩ. Зад десетките мултимилионери стоят обикновени момчета, изтеглили печелившия билет в своя живот и измъкнали себе си и близките си от лапите на мизерията. Цената - непрекъснат риск от жестока травма. И ако имат късмет, когато навършат 40 ще могат да вървят и да се хранят без чужда помощ.
В галерията ще намерите най-високоплатените състезатели по американски футбол за миналата година.
