Волейболистът на българския национален отбор и на Нефтохимик Валентин Братоев разказа за битката си с коронавируса.
Спортистът изкара тежко вируса и беше извън строя доста време, като освен под домашна карантина, беше и 11 дни в Ковид отделението на бургаската болница.
Очаква се той да се възстановява още поне един-два месеца.
Ето какво разказа Братоев в профила си във Facebook:
"Точно 34 дни изминаха от положителния ми PCR. 23 под карантина вкъщи и 11 в болницата на д-р Маджуров в Бургас, без когото не искам и да си помисля какво можеше да се случи. Благодаря ти, докторе, от дъното на сърцето си, че в нужда ми подаде ръка. За тези, които смятат, че Ковид няма, че Ковид е измислица или просто една конспирация, ще ви кажа, Ковид има и ако си един от тези, които ги удря силно е страшно.
Температурата може и да не спадне с дни, седмици, че дори и месеци, пневмонията, съпътствана с коронавирус е по-тежка, непредвидима. А самият коронавирус засяга не само физическото състояние на човек, но също така засяга и много силно нервната му система, паник атаки, силна тревожност и стрес са едни от малкото неща, които не спирах да усещам затворен в Ковид отделението, особено през първите няколко дни, в които екипът на болницата правеше абсолютно всичко по силите си, за да ми помогне да овладеем положението.
И в този ред на мисли, чували сте думите, че някои хора биват наричани героите на първа линия, е, дами и господа, аз имах честа да се запозная лично с тях, да разчитам на тях, да поверя живота си в техните ръце и в тези на Д-р Маджуров и неслучайно др е написано с главна буква, защото всеки един от тези хора беше неотлъчно в отделението, не излизаха по 24 часа, прибираха се, лягаха да спят и се връщаха, аз попитах всеки един от тях карал ли е вируса и знаете ли от 6-ма лекари и 8 сестри, само 1 го беше минал, не ги беше страх, те не бяха там за допълнителните 800-1000 лв.
В техните очи виждаш, лекар, който го е грижа за хората. След 11 дни престой ме изписаха и прекарах нови 14 у дома, под карантина, но с любимата ми жена, която за миг не ме остави, седеше с мен, докато бях в болницата на вайбър по 18 часа и един път не се оплака, с малките ми хлапета, които толкова много обичам и някак си ми олекна. Благодаря и на брат ми, който също беше 24/7 на разположение да слуша оплакванията ми, да слуша как непрекъснато повтарям, че не мога, а след това да ми каже, няма не мога, МОЖЕШ!!!
Благодаря и на сестра ми,която беше до мен и ми подсказваше как да премина през нещо, което самата тя беше преборила!
Но знаете ли, едно такова събитие, неочаквано, стряскащо, абсолютно неизвестно как ще протече ме накара да се замисля върху това какво съм живял до сега.... И както каза Radostina GB, знаеш ли, ако премислиш всичко и го разбереш, това може да се окаже най-хубавото нещо, което ти се е случвало и е права, за първи път от много време насам седях в болничното легло, поплаках си, помислих, дадох си сметка, че всяко нещо се случва с причина! Има толкова много неща, които всеки един от нас трябва да промени. Не чакай да опре ножът в кокала за да го направиш.....
Благодаря ви още един път,че бяхте до мен!"
