Тя става все по-популярна във Франция и мечтае за олимпийско злато. Но беше принудена да избяга от родината си, където все още не приемат, че боксът може да бъде женско занимание.
25-годишната Садаф Хадем идва от подземните тренировъчни зали в Техеран, но сега живее в Роаян, френско курортно градче, където има свободата да се боксира.
Свалила е своя хиджаб и го е заменила със синя каска, спокойно може да се състезава по потник и шорти - нещо, което е забранено за жените в Иран.
Там Махяр Моншипур, бивш световен шампион, беше неин треньор, но тъй като не бяха съпрузи, той нямаше право на близост с нея.
В нарушение на правилата, Моншипур поставяше ръкавиците и връзваше бинтовете ѝ. Нейните ръце и крака бяха оголени, когато тя излезе на ринга през април 2019 г. и стана първата иранка, участвала в боксов мач.
Носеше зелен потник с името на страната си, макар че нарушаваше ислямските обичаи. Беше извадила на показ части от тялото си и практикуваше спорт, който според иранците принадлежи на мъжете.
EXCLUSIVE: Sadaf Khadem, who became the first Iranian woman to contest an official boxing bout, cancels her return to Tehran from France after an arrest warrant was issued for her in Iran’s capital https://t.co/soMRXtgm9i Via @julienpretotRTR pic.twitter.com/MPFzWoK1Ko
— Reuters (@Reuters) April 17, 2019
Първият ѝ двубой се проведе във Франция, където тя надделя над съперничката си Ан Шовен. Но после призна, че е отменила връщането си в Иран, тъй като е разбрала, че ще бъде арестувана, макар властите да не бяха потвърдили заповедта за арест.
Самата Хадем разказа, че е очаквала да се завърне като герой, но докато пътувала към летище "Шарл де Гол" в Париж, узнала, че заедно с треньора ѝ ще бъдат арестувани.
Тя е имала позволение от иранска страна да се боксира, но не и да нарушава правилата за облеклото.
"Участвах в официално одобрен мач във Франция. Но тъй като бях облечена с шорти и фланелка, което е напълно нормално в очите на целия свят, аз наруших правилата на моята страна", обясни тогава Садаф пред вестник "Екип".
Според иранското законодателство, жените и момичетата над 9-годишна възраст не могат да се показват публично без хиджаб. Нарушителите са застрашени от затвор между 10 дни и 2 месеца и парична глоба.
От иранските спортистки се изисква да покриват косата, врата, рамената и краката си, когато се състезават.
Случаят от миналата година кара Садаф Хадем да остане да се развива във Франция. Днес тя има големи амбиции: да участва на Олимпиадата през 2024 г., да влезе в професионалния бокс и неин промоутър да стане Еди Хърн.
Иранката има над 63 хил. последователи в Instagram, но няма интерес да бъде онлайн инфлуенсър и подчертава сериозността на спорта, който си е избрала.
"Във футбола, в баскетбола, в хандбала казват, че играеш игра. Но боксът не е игра, боксьорите са точно като гладиатори. Ударите са истински, може да се окажеш наранен и уплашен. Но трябва да поемеш ударите, да си бърз, да си с хладен ум. На ринга си съвсем сам", обяснява Садаф.
"Започнах този нов живот инцидентно. Дойдох тук само с две чанти и нищо повече. Изгубих всичко, което имах в Иран. В Техеран бях фитнес треньор, имах собствена зала. Сега започвам от нулата, работя в една ферма, полагам физически труд".
Тя се усмихва, преди да продължи. "Миналата година нямах никакъв опит в бокса, сега вече имам 13 двубоя зад гърба си. Обичам живота тук, затова избирам да остана. Нямам проблем с Иран, обичам страната си и нейната култура. Никога няма да забравя, че първият ми дом е Иран".
И до днес властите в родината ѝ не потвърждават, че смятат да я арестуват, но засега тя не вижда възможност да се завърне. Семейството ѝ липсва и всеки ден говори с майка си по WhatsApp.
Хадем признава, че не е от бедно семейство и като малка е учила английски и свирила на виола. И сега във Франция виолата е с нея и тя продължава да свири.
"Мама е изявена феминистка, иска от мен да съм независима и ме подкрепя. Аз мисля за други момичета, чиито родители не подкрепят тяхната независимост. Бия се и за тях".
Садаф обиква бокса, след като гледа филм за индийската боксьорка Мери Ком. С първия си треньор няколко пъти сменя местата за тренировки, а когато променя и самия треньор, нещата се влошават.
"Започнах при един по-възрастен човек. Не мога да говоря за това, но той направи много лоши неща с мен. После се качих в планината, отдадох се на медитация и йога, един божи човек ми помогна. Той е професор и ми каза: "Трябва да останеш сама за шест месеца, да помислиш какво искаш да правиш с живота си". Затова прекъснах бокса и възстанових силите си в тялото и ума".
"Завърнах се към тренировките и реших да тренирам при треньора на националния отбор. Много ми помогна, но беше невъзможно да се бия, в Иран просто няма женски бокс. Имаме федерации по женски кикбокс, карате, джудо, кеч. Но не и бокс. Опитах да създам федерация. Давах интервюта, говорих с президента на боксовата ни федерация десет пъти. Казвах "Моля ви да ме приемете. Ако искате, ще се боксирам с хиджаб, по вашите правила". Но те не ме приеха, не ме искаха".
Животът на Садаф Хадем се променя, когато Махяр Моншипур се завръща за визита в Иран.
Бившият световен шампион в свръхлека категория е роден в Техеран, но живее във Франция от 11-годишен.
"Той е голямо име в Иран. Видях в Instagram, че ще дава уроци по бокс и му изпратих съобщение: "Мосю Моншипур, бихте ли организирал официален двубой за мен?" Той се съгласи да помогне. Отне дълго време да получа виза за Франция и боксов лиценз, но той ми помогна", продължава разказа си Садаф.
"Когато пристигнах във Франция, видях камери навсякъде и го попитах "Мистър Моншипур, какво става?" Той ми каза, че правя важна крачка за жените в родината ми. Сега мнозина по цял свят ме гледат. Моята съперника имаше четири мача зад гърба си, а аз нито един. Но исках да победя заради страната си. Този път не мислех за техника и се боксирах със сърцето си. Беше много трудно, но победих".
Как се е почувствала, когато накрая съдията вдигна ръката ѝ? "Аз плачех. Спомних си как първият ми треньор ми каза, че никога няма да мога да се бия за Иран. Отвърнах му, че един ден ще участвам в истински двубой с екипа на Иран и го направих".
Преди пандемията от коронавирус, Садаф Хадем спечели 11 от 13-те си мача.
Не знае за коя страна предпочита да се състезава на Олимпиадата през 2024 г., защото Иран все още не приема женския бокс, а тя няма френско гражданство.
"В кикбокса Иран има жени на високо ниво. Играят с хиджаб, няма проблем. Аз по начало не го нося, но ако от Иран искат да се бия за тях, ще го направя. Проблемът обаче е в самия спорт, Иран все още не разрешава жени боксьори".
Бъдещето пред първата иранска боксьорка е неясно, но амбициите ѝ остават големи, както и любовта към спорта и желанието да се боксира, независимо какви трудности ѝ носи това.
"Боксът е нещо трудно, но и нещо хубаво", завършва тя. "Също като живота".
