По всичко личи, че на Олимпиадата в Токио през тази година ще станем свидетели на историческо събитие - за пръв път трансджендър спортист ще участва на олимпийски игри.
А тази вероятност отсега предизвиква множество коментари и разпалени дискусии.
В центъра на полемиката е Лоръл Хъбърд - 43-годишна щангистка от Нова Зеландия, която по рождение е мъж на име Гавин.
Ако наистина стане част от Токио 2020, Хъбърд има всички шансове да влезе в историята не просто с участието си, но и да се бори за олимпийско злато.
Визата ѝ за Игрите все още не е потвърдена, тъй като формално квалификациите продължават до 5 юли. Но Международната федерация по вдигане на тежести и МОК редуцираха броя на състезанията заради коронавируса и реално няма какво да попречи на новозеландката да бъде сред класиралите се за Токио 2020.
За момента Лоръл Хъбърд, която е висока 185 см и тежи около 130 кг, е на 16-о място в категорията на най-тежките, но поне шест от състезателките с повече точки от нея няма да могат да участват в Токио. В това число влиза и отстранената заради подозрения за допинг рускиня Татяна Каширина.
Затова новозеландката изглежда с гарантирано място на Олимпиадата.
Но каква е историята на тази спортистка, за която тепърва ще се говори още повече с наближаването Игрите, които започват на 23 юли?
Допреди десетина години тя все още е мъж и се изявява с рожденото си име Гавин Хъбърд. Доказва се като един от водещите щангисти в Нова Зеландия, макар и без големи успехи извън страната.
Още в началото на кариерата си Гавин става национален рекордьор за младежи в категория над 105 кг.
На 35-годишна възраст Хъбърд слага край на кариерата си и заема пост в местната федерация по вдигане на тежести. Впоследствие сменя пола си, взима името Лоръл и започва да се състезава отново, само че при жените.
Спазвайки всички международни правила в щангите, Хъбърд започва да трупа победи и медали при жените, което естествено не се харесва на конкуренцията.
Съперничките възроптават, че новозеландката има нечестно предимство заради естествените преимущества на мъжкото тяло, които не са изчезнали след операцията за смяна на пола.
Но неведнъж е потвърдено, че Лоръл се състезава без да нарушава разпоредбите.
Сега, когато името ѝ отново е актуално, Олимпийският комитет на Нова Зеландия вече дори не смята за нужно да уверява, че щангистката покрива всички изисквания на Международната федерация.
Допускането на състезателката в международни турнири години наред е достатъчно ясен знак, че тя има зелена светлина да се състезава.
Очаква се участието ѝ на Олимпиадата да бъде официално потвърдено през юни, когато от местния Олимпийски комитет ще разкрият пълния списък на делегацията си за Токио.
Лоръл Хъбърд има право да се състезава на Олимпийски игри от 2015 г. насам.
Именно тогава МОК приема правилото, че транссексуален атлет може да участва при жените, стига нивото на тестостерон в организма му да е под определена норма (под 10 наномола на литър за поне 12 месеца преди първото състезание).
Някои учени критикуват това правило, защото считат, че критерият не елиминира биологичните предимства на тези, които са преминали през пубертета като мъже. Въпросните предимства включват по-голяма плътност на мускулите и костите.
Но защитниците на спортистите трансджендъри твърдят друго - че процесът на смяна на пола намалява драстично предимствата и че неизбежните физически различия между атлетите гарантират, че в спорта винаги някой ще има преимущество спрямо друг.
Именно вдигането на тежести от известно време е в центъра на дебата за мястото на транссексуални спортисти в женските спортове.
Участието на Хъбърд на Олимпиадата ще бъде знакова победа за по-либерално настроените, но по всяка вероятност ще засили полемиката още повече.
През 2019 г. новозеландката не успя да вземе медал от Световното първенство, но после на Тихоокеанските игри в Самоа стана шампионка и това предизвика голям скандал.
В Самоа очакваха триумф на тяхната състезателка Феагайга Стауърс и бяха възмутени, като дори премиерът на страната се изказа за забрана за участие на транссексуални хора в женски състезания.
Федерацията по щанги на Австралия пък опита да блокира Хъбърд от участие в Игрите на добра воля през 2018 г., но организаторите отказаха. И тогава имаше оплаквания от състезатели и от техните треньори.
Хъбърд се оттегли от турнира, след като получи ужасяваща контузия в лакътя по време на един от своите опити и това позволи на Стауърс да вземе златото в категория над 90 кг.
Ветеранката отново не беше направила нищо извън правилата.
Нейните успехи продължиха със злато на Световната купа в Рим през 2020 г., което беше и заявка за челно място на Токио 2020.
В момента само три от потенциалните състезателки на Игрите имат по-висок личен резултат от Хъбърд.
Отсега текат диспутите доколко е справедливо Лоръл Хъбърд да се състезава срещу жени на Олимпийските игри, като даже има крайни предложения за бойкот от останалите участници.
Някои директно наричат Хъбърд "измамница". Сред негативно настроените е и популярният британски журналист и водещ Пиърс Морган.
"Транссексуалната жена с биологично мъжко тяло има значителни физически предимства пред жените, родени в женско тяло във всеки спорт, където физическата сила е определящ фактор. Това е безспорен факт", изтъкна Морган.
"Правилата, които ми позволяват да се състезавам, бяха приети през 2003 г. Удивително е, че почти две десетилетия по-късно светът на спорта не е готов за появата на спортист като мен", смята самата Лоръл Хъбърд.
Тя рядко дава интервюта, но в едно от малкото си медийни участия преди 4 години обясни, че просто иска да практикува спорта, който обича и не обръща внимание на критиките.
"Ако поема това бреме в себе си, то ще направи по-трудно вдигането на реалните тежести... Аз съм каквато съм", каза Хъбърд пред новозеландско радио.
"Не искам да променям света. Искам просто да бъда себе си и да правя каквото правя и сега".
