Един-единствен път в живота си Мохамед Али решава да разкаже своята история в книга и това става в най-трудния период от живота му - докато е отстранен от бокса през 1967 - 1970 г., заради отказа си да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, променил шампионата в тежка категория завинаги, изградил и популяризирал го, отказва да престъпи повелите на своята религия, и заради това е наказан да не практикува единственото, което обича. Предлагали са много пари на Мохамед Али, за да напише книга и да разкаже своята история. Феновете му чакат дълго, за да прочетат неговата гледна точка и през 1975-а това се случва - излиза единствената официална автобиография на Али, роден с името Касиус Клей.
"Аз съм най-великият", в съавторство с журналиста Ричард Дърам и редактирана от нобеловия лауерат Тони Морисън, излезе през 2020-а, четири години след смъртта на боксьора, за първи път на български език от издателство "Кръг". На 23 февруари от издателството ще зарадват почитателите на легендата Мохамед Али с ново, луксозно издание на книгата с твърди корици. Преводът на автобиографията е дело на Светлана Комогорова - Комата; писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е автор на послеслова. Изданието изобразява и чества онзи Мохамед Али, който си спечели име и слава като най-добрия в бокса, но и като борец за равни права, пацифист, а донякъде и като поет.
Никой друг боксьор в света не е бил толкова известен като Мохамед Али и то не заради своя стил на ринга, бързина и рефлекси. "В една професия, известна главно с жестокост и кръв, един човек може да притежава благородство и достойнство. Боксьорът се бие "за своя живот и живота на своите семейства, на тези, които обича и които ги обичат", споделя в книгата си спортистът, някога известен като Голямата уста.
Без да се спира за дълго върху детските и юношеските си години, Али разказва за най-великите моменти в своята кариерара. Той разкрива цялата прословута и дълго време неизяснена история с неговия олимийски златен медал от 1960-а - първия му голям успех като професионалист, който той захвърля в река Охайо, след като отказват да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.
Али ни повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове - първата среща за сетовната титла в тежка категория през 1964 г. срещу Сони Листън или първото пришествие, както го нарича самият той. Един мач, предшестван от скандална кампания, в която двамата боксьори, стигат до крайности.
Един от куриозите, за който българските фенове вече могат да прочетат, е автобусът "Големия червен". Мохамед го купува и го откарва при най-добрия художник на табели - баща си, за да го боядиса в оранжево, зелено, червено, жълто и синьо, но предимно в червено. От едната страна е изписано: "Най-колоритният боксьор на света - Касиус Клей, а от другата: Сони Листън е велик, но в осми рунд ще падне в миг!".
Али пътува с автобуса навсякъде и дори отива на мача с него. Докато мерят теглото им преди мача, Али ще произнесе култовата си реплика: "Летя като пеперуда, жиля аз като пчела!", а когато си извоюва от никого неподозираната тежка победа, той се провиква: "Аз съм кралят на света!".
Не е пропуснат и един от най-големите съперници в кариерата на Мохамед - световният шампион Джо Фрейзър. Първата среща между тях е наречена "Мача на века" и е гледана от повече хора по света от всяко друго спортно събитие в историята. Али описва подробно съсипващата загуба, която изпраща Джо в болницата за близо седем седмици, въпреки че е победител. "Аз съм най-великият" приключва с последната трета среща между двамата "динозаври" в Манила през 1975 г., когато Али побеждава с технически нокаут. Победителят диктува от Филипините по телефона последната глава от единствената си книга.
И пред камери, и в своята атобиография, Али е казвал много пъти, че боксът е само средство, което го е извело на сцената. Че ако не беше станал спортист, вероятно щеше да е умрял в Луисвил на някоя барикада за граждански права. И това го извисява още повече като шампион и като човек от онзи вид, който рядко се среща в света на спорта.
Ето и откъс от книгата, любезно предоставен от издателство "Кръг":
Ние щяхме да бъдем два динозавъра, както Преподобния Уилямс, старият треньор от "Златните ръкавици", наричаше боксьорите от тежка категория, които по програма трябваше да се разкъсат на парчета пред очите на половин милиард други животни, гледащи телевизия, докато машините брояха парите.
Лагерът на Джо Фрейзър смяташе, че сега е най-подходящият момент да се заемe с мен. "Нападни тигъра, когато го пуснат от клетката" - така описваше какво се говори в лагера на Фрейзър Дон Уорнър, един от спаринг партньорите му. - Така съветват Фрейзър адвокатите и треньорите му. Излез срещу Клей, докато краката му са още вдървени, а рефлексите - задрямали."
Привлекателността на касовия приход от четиридесет милиона долара насърчи губернатора на Флорида Клод Кърк да обяви позволението си да се организира мач Али срещу Фрейзър в Тампа. Моят мениджър следеше отблизо преговорите и аз отлетях за Маями. Но преди самолетът ми да кацне, губернаторът Кърк се бе оттеглил и заявил: "Клей няма да е добре дошъл тук".
Крис се опита да обясни действията на губернатора.
- Никой политик не обича да се обръща на 180 градуса публично, освен ако залогът не е политическият му живот. Отнякъде са упражнили ужасен натиск.
Той ми прочете част от рубрика в "Детройт Фрий Прес", водена от спортния им редактор Джо Фолс:
Одобрение за мач на Клей ще изглежда на обществото като одобрение на начина му на живот, а това включва отклоняване от военна повинност, и това е трудно за всеки, особено за публична личност... Чувствата на обществеността към него явно са толкова силни, че никой не желае да поеме отговорност и да одобри негов мач...
- Той говори за мача, който уредиха в Детройт и губернаторът Миликън се отдръпна - обясни Крис. - Всички си мислеха, че наистина ще стане, докато обществеността...
- Не е обществеността - казах. - Никога не е била обществеността, нито широката публика. Аз постоянно пътувам. Където и да отида, дали ще е в най-южните щати като Алабама или Луизиана, или от Мейн до Калифорния, от деня, в който напуснах наборната комисия, хората - бели, черни, католици, протестанти, евреи, ме приветстват, тълпят се около мен, казват ми, че са с мен. През всички тези години беше така. На летищата, по гарите, автогарите, в малки градове и по малки стари бензиностанции хората ме разпознават, излизат и си водят децата, за да се запознаят с мен. Казват ми колко ги е срам заради онова, което ми се случва.
Говорил съм в деветдесет колежа - Йейл, Харвард, Масачузетския технологичен институт, Принстън, Колумбийския университет, Пардю, Колгейт и малки неизвестни колежи като Алкърн, Бетюн-Кукман, Майлс, и всички питат кой не ме допуска до бокса. Във всеки кампус, на всяка улица излизат да ме посрещнат, все едно съм Свирачът от Хамелн. На толкова места ме канят, че не успявам да се отзова. Не е от обществеността...
- Тогава е политически, някъде отвисоко - настоя той. - И за да бъде победен, ще е нужно нещо също толкова високо или още повече. Като предложението от "Астродоум".
Говореше за единственото предложение, което при осъществяване можеше да сложи край на отстраняването ми, но което не можех да приема. Дойде от собственика и строителя на хюстънския "Астродоум", съдия Фред Хофхайнц, и го скриха от пресата.
Бях опознал съдията заради мачовете ми в Хюстън срещу Кливланд Уилямс и Ърни Терел и покрай приятелските обиколки, когато ме разведе да разгледам неговите прочути апартаменти в "Астродоум". Особено собствения му апартамент в златно и зелено, украсен с безценни творби на изкуството, но и този на президента Линдън Джонсън, с когото поддържаше приятелство цял живот.
След като заявих убежденията си по повод военната повинност, съдията каза, че бил изненадан не само от тях, но и от нещо, което смяташе за слабост в защитата ми. Той предложи да вложи цялата си политическа и финансова мощ в кампания за моето оправдание. Беше сигурен, че може да го постигне. А в замяна на неговата помощ искаше ексклузивен петгодишен договор, главно срещу противници, подбрани от нов екип, и срещу процент от моите приходи, много подобен на прибирания от луисвилските милионери.
Дали, ако подпишех договора със собственика на "Астродоум", можех да си спестя тези години на отстраняване, няма да узная. Никога не можех да се върна към предишното господство на белите, а възгледите на Хърбърт за духовността, бизнеса и религията съвпадаха с моите по братски. Да бъда независим беше част от моята борба.
