Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ти не си шампион, а страхливец!": Как канадски спринтьор изкара милион и половина за 15 секунди

Два месеца след победата си над Джонсън Бейли губи от американеца Морис Грийн на Световното първенство, но отново помага на канадската щафета да стигне до златните медали. Въпреки това, заради множество контузии, така и не успява да се върне към предишната си форма и слага край на кариерата си след Олимпиадата в Атина.
Два месеца след победата си над Джонсън Бейли губи от американеца Морис Грийн на Световното първенство, но отново помага на канадската щафета да стигне до златните медали. Въпреки това, заради множество контузии, така и не успява да се върне към предишната си форма и слага край на кариерата си след Олимпиадата в Атина.

Това е невероятната история на уникалния дуел между бившите най-бързи хора на планетата: Донован Бейли и Майкъл Джонсън. Той се провежда десет години преди Юсейн Болт да завладее леката атлетика.

Арена на уникалния дуел преди 23 години е Торонто. Той трябва да определи кой е най-бързият човек на планетата. Двама световни шампиони си определят среща на пистата, а дистанцията са нетрадиционните 150 метра.

След състезанието канадецът Донован Бейли получава чек за един милион долара, докато американецът Майкъл Джонсън е наречен "страхливец".

Майкъл Джонсън се превръща в най-известния бегач по време на Олимпийските игри в Атланта през 1996 година. Американецът е специалист на 200 и 400 метра и мачка конкуренцията на двете дистанции Странният му начин на бягане с изправен гръб и ситни стъпки би трябвало да го затруднява и забавя, но, вместо това, го прави недостижим за съперниците му.

Джонсън пристига на Игрите в Барселона, четири години преди тези в Атланта, като световен шампион и има за цел да затвърди доминацията си на 200 метра, но хранително отравяне му отнема възможността да се окичи с олимпийското злато.

Тогава 25-годишният американец не успява дори да се класира за финала на 200 м, оставайки шести в полуфинала си. За утешение, помага на щафетата на САЩ да спечели златните медали на 4х400 м, което е и първо олимпийско злато за него.

Четири години по-късно настъпва неговият момент. Джонсън се изкачва на най-високото място на почетната стълбичка на 400 м, подобрявайки олимпийския рекорд. На 200 подобрява собственото си най-добро време с 34 стотни и заковава часовника на 19.32 секунди!

Това е изключително постижение, което чак Юсейн Болт щеше да подобри. Веднага след страхотните си победи в Атланта Джонсън бърза да се обяви за най-бързия човек на планетата в редицата интервюта, които дава пред медиите.

Това перчене обаче не се харесва на олимпийския шампион на 100 м - Донован Бейли, който също е поставил световен рекорд в своята дисциплина - 9.84 сек. В допълнение, за най-бързия човек на планетата по-често се смята шампионът на 100, а не на 200 или 400 м. А в Атланта Бейли извежда до златото и канадската щафета на 100 м.

Най-бързият човек на планетата

В началото Бейли не приема думите на Джонсън на сериозно и заявява: "Най-бързият човек на планетата беше определен в Атланта."

Колкото и да отбягва полемиката, виртуалният сблъсък с Джонсън е интересен за публиката и медиите му отделят възможно най-голямо внимание. Част от тях веднага раждат идеята за състезание на 150-метрова дистанция, за да бъде решен спорът веднъж завинаги.

Никога преди не е имало подобна ситуация - световният и олимпийски шампион на 100 метра да не бъде признат за най-бърз. Накрая Бейли склонява на идеята.

С организацията на състезанието е натоварена компанията "Magellan Group", която няма предишен опит в спорта. Компанията предлага награда за победителя от един милион щатски долара, като двамата участници ще заработят по 500 хиляди долара още със заставането си на старта.

Интересът към състезанието е огромен и е постоянно подхранван от медийните изяви на двамата. Единственото неясно е мястото и датата. Международната лекоатлетическа федерация (IAAF) отказва да приеме това състезание за официално, но въпреки това всички приемат състезанието на сериозно и очакват с нетърпение двубоя за титлата "най-бърз човек на планетата", който е насрочен за 1 юни 1997 година в Торонто.

През март програмистите Жан Козак и Бил Орбан разработват компютърна симулация на състезанието. В програмата са вкарани възможно най-много статистически показатели от състезанията на двамата. Джонсън печели симулацията с време от 14.56 сек, а Бейли завършва на само осем стотни зад него!

Рекордьорът и "страхливецът"

Най-накрая идва и денят на състезанието. Повече от 30 хиляди зрители изпълват "SkyDome" (сега "Роджърс Център" - б.а.) в Торонто, а дузина телевизии се борят за тв правата. Но състезанието разочарова всички.

Бейли се откъсва напред и запазва преднината си до виража, където се очаква Джонсън да има предимство и да може да изпревари съперника си, тъй като е свикнал да бяга на по-дълги дистанции. Така беше предрекла и компютърната симулация.

След стотния метър зрителите стават свидетели на нещо неочаквано - Джонсън се хваща за бедрото. Без да разбере, Бейли прекосява финалната линия необезпокояван. Времето му е 14.99 сек. Чак след това обръща поглед да види къде е съперникът му. Но американецът е далеч назад и победителят дори го подтиква да завърши състезанието.

Веднага след победата си Бейли не крие емоциите си: "Той не е шампион, а страхливец! Той е един страхливец, който го е страх от загубата и затова дойде тук с контузия. Смятам, че трябва да се уреди ново състезание, за да мога да докажа отново кой е най-бързият човек на планетата."

Снимка: Getty Images

"Разтегнах бедрен мускул - казва Джонсън. - Разбира се, че Донован ще каже, че съм симулирал контузия и че канадските фенове ще го подкрепят. Но аз съм сигурен, че в моята родина всички стоят зад мен и ми вярват."

Два месеца по-късно Бейли губи от американеца Морис Грийн на Световното първенство, но отново помага на канадската щафета да стигне до златните медали. Въпреки това, заради множество контузии, така и не успява да се върне към предишната си форма и слага край на кариерата си след Олимпиадата в Атина.

За разлика от канадеца, Джонсън продължава да е №1 и 400 м, печелейки още два златни медала от световни първенства и още едно олимпийско злато в Сидни през 2000 г.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените