Великото на спорта е, че ражда легенди.
Истории, които се преразказват от поколение на поколение.
Мачове, случки, епизоди...
Ражда фигури, които остават митове и се превръщат в единица мярка на класа.
Великото на спорта са неговите Богове.
Няколко такива получиха окончателно своя статут в неделя, когато Нова Зеландия победи с 34:17 Австралия на финала на световното по ръгби.
Целият тим на All blacks придобива спортно безсмъртие с постижението - две поредни титли на планетата.
Но Дан Картър и Ричи Маккоу... Те двамата остават мит.
А Картър, вероятно най-добрият ръгбист в историята на играта, ще бъде летвата, по която ще равняваме всеки с достатъчно талант през годините, който дръзне да посегне към званието №1 в ръгби.
Левичарят вкара 19 точки от 34-те на новозеландците.
Бе непоклатим и изнесе поредната лекция. На 33 години Картър се оттегля, но вече като шампион.
Съдбата му отнемаше това право три пъти.
През 2003-а и 2007-а Нова Зеландия се провали в търсене на титлата.
През 2011-а на своя земя тимът бе фаворит, но тежка контузия повали Дан и той пропусна турнира.
Тежка - разбирайте наистина нещо, с което не можеш да ходиш, камо ли да играеш. Ръгбито не е като футбола.
Там само тежка травма те вади от игра.
Картър скъса сухожилие и адуктор, като 45 дни не можеше да се движи нормално.
Днес той е световен шампион, след като за 112 мача отбеляза рекордните 1598 точки с великия черен екип на ръгби тим №1 на планетата.
Загубил е само 12 пъти.
До него, както винаги през новия век, на финала се би и водеше сражението Ричи Маккоу.
Най-успешният ръгбист в историята на Нова Зеландия, капитан на два шампионски тима (2011-а и 2015-а).
Най-известният мъж в Нова Зеландия, действащ пилот на самолет и почетен член на Кралската ескадрила на страната, както и бъдещ притежател на титлата сър (след като спре да играе).
Ричи и Дан - супергероите на ръгбито, изиграха последния си мач за Мъжете в черно.
За последен път екипа облече и Ма'а Нону, летящият маорски воин с плитките, който направи и есе на финала.
Той също е на 34 и част от златното поколение. За втори път е световен шампион и се оттегля с почести.
Нова Зеландия бетонира своя статут на нация №1 в ръгби, спечели още сърца на фенове и глобална популярност.
Най-силният отбор с най-харизматичните лидери и най-много събран талант в състава заслужено е шампион.
Жестът на Сони Бил Уилямс след финала, когато подари златния си медал на непознато хлапе, нахлуло на терена да прегърне шампионите, бе достоен завършек на първенството.
Спортът ръгби продължава да е специален с нормалността на звездите му.
Няма я мултимилионната, излъскана в името на рекламата, леко бутафорна от изкуствеността си среда на футбола в модерния му вид.
Няма нужда медиите да ни казват кои са героите и да ги "позлатяват", за да ги видим по-добре.
В ръгби героите са ясни.
Спечелили са си това звание с кръв и пот.