Може изобщо да не усетите кога детето ви е станало наркоман. Докато един ден не започнат да изчезват пари от портфейла ви, бижута, скъпи - и не толкова, предмети.
Само защото не сте забелязали как се променя, колко често стои затворен в стаята си, тръшва вратите, прибира се късно, смее се, после почва да крещи. Пубертет, мислите си.
Може да се измъкне, а може и да се гърчи в някой подлез или в линейките на спешна помощ от некачествената дрога по софийските улици. Зависи от това дали има кой да помогне, докато проблемът не се е превърнал в кошмар.
Българската държава открай време показва трайна незаинтересованост към наркотичните - и не само - зависимости. Дори не спазва законовото разпореждане 1% от акциза върху алкохола и цигарите да отива за превенция и лечение на зависимости.
Това, с което разполага в излишък, са стратегиите - в случая Национална стратегия за борба с наркотиците. Но това не стига, казват и неправителствени организации и родители на деца-наркомани.
Единствен по рода си
"Обградени сме от метадонови програми", признава Ирен Йончева, ръководител на Дневния консултативен център за деца, юноши и родители на бул. "Сливница" 212. Разположен е във вътрешния двор на стара сграда, той няма нищо общо с клиника (отпред се протягат две черни котки) и това е нормално.
Специалистите в центъра работят безплатно с младежи, които са направили опасната крачка да пробват наркотик, но все още не са пристрастени.
Изграден е през 2011 г. по проект "Слушайте детето - подобряване на превенцията и достъпа до услуги на деца и подрастващи експериментиращи и употребяващи наркотични вещества", финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Центърът е единствен по рода си в България.
От началото на годината психолозите са работили със 140 пациенти на между 14 и 25 години, а освен това провеждат превантивни беседи по училищата и обучават преподаватели.
Като се има предвид, че 26% от 16-годишните деца в България са опитвали някакъв наркотик, направете си сами извода много или малко са тези 140 младежи. По този показател България е на едно от средните места в ЕС.
По употребата на наркотици - марихуана, амфетамини, ЛСД, екстази, транквиланти и др., водеща в класацията е Чехия, където 43% от учениците са опитвали поне един. Данните са от Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD), проведен през 2011 г. в 36 европейски страни. В изследването се участвали 105 000 ученици, 2217 от тях - българчета. Всички са родени през 1995 г.
9 месеца до живота без дрога
Програмата на центъра е в три етапа, като обикновено те продължават общо около 9 месеца. Започва се с интензивни индивидуални консултации както с родителите, така и с детето. След това постепенно се преминава към работа в група, заедно с други тийнеджъри със сходни проблеми.
Междувременно се правят непрекъснати тестове, така че да стане ясно дали юношата продължава да употребява наркотици.
Може да бъде всяко дете
Средната възраст на младежите, посещаващи центъра е 16-17 г., но е имало пациент, който бил едва на 13 и не е бил от леките случаи, посочва Ирен Йончева. Тя и колегите й работят с деца, които имат трудна комуникация с родителите и точно заради това е важно да се работи с майката и бащата. Някои са с тежка проблематика - осиновени или прекарващи много време на улицата.
Не всички имат проблеми в училище, но повечето бягат от часове, застига ги апатия, сменят компанията. "Това дали детето е от по-богато, или от по-бедно семейство, вече няма никакво значение. Вече има абсолютно леснодостъпни дроги", категорична е тя.
Повечето пробват наркотици с цел самодоказване - за да се впишат в "готината" група или за да водят останалите.
Според наблюденията й, най-употребявани са марихуаната и амфетамините, но все още има младежи, които посягат и към хероина, дрогата с която най-бързо се привиква и която най-бързо убива.
"Все повече деца започват да го приемат като "опасния" наркотик, другите са добри - леки, тежки и т.н. Това, което се опитвам да им обясня, е, че всичките са психоактивни вещества и влияят върху психиката на човека. От една трева може да се стигне дори до шизофрения - не при всички, разбира се, но не е изключено", обяснява ръководителят на центъра.
Тя допълва, че непрекъснато повтаряните в медиите признаци на употребата на наркотици (напр. честа смяна на настроенията) се припокриват с типичните юношески прояви и затова родителите не трябва да бързат със заключенията.
Как се постига доверие?
Първата работа на психолога е да изгради доверие у своя пациент. "Не се започва от "Ти никога не трябва да употребяваш!" - първо трябва да го разберем неговия мотив "Защо?", да не го обвиняваме", обяснява Йончева. Според нея помага и фактът, че екипът на дневния център е съставен от млади специалисти, които умеят да изслушват без да оценяват хората.
Ако все пак съпротивата е голяма, психолозите прибягват до различни методи, в това число и игри. Докато си говорим в малкия консултативен кабинет, забелязвам, че на рафтовете отсреща има кукли - на понита, динозаври, герой от South Park и други подобни. Присъствието им на пръв поглед е странно - все пак тук идват тийнеджъри. Йончева разказва как покрай играчките тези деца започват индиректно да говорят за своите теми, които трябва да се уловят от консултанта.
По време на консултациите дрогата не е основна тема. Тя сама излиза покрай другите аспекти от живота на младежите. "Аз обичам да казвам, че употребата на вещества е като високата температура. Вирусът е нещо друго и ако се борим само с температурата, може да не стигнем до него", казва Йончева. Употребата на вещества се явява симптом на едно заболяване.
Как реагират родителите?
Случвало се е младежи сами да търсят помощта на центъра - насочил ги е училищен психолог или са прочели за него в мрежата. "Децата си задават определени въпроси, след като са опитали, след като например в тревата е имало и още нещо и ги е държало много дълго", обяснява Йончева, но допълва, че заради закона тя и колегите й не могат да консултират децата, без да са уведомени родителите. Така за момчетата и момичетата остават единствено горещите линии и Интернет, където е пълно с противоречива информация.
Директорът на центъра коментира, че новото поколение родители е по-отворено и по-склонно да говори за проблемите на децата си. Все още обаче в много семейства темата "дрога" е табу.
"Задавайте отворени въпроси към децата си, изслушвайте ги", обръща се към родителите Ирен Йончева. Тя е категорична, че трябва да се подходи с разбиране към детето, за да може и след това да му се помогне. "Няма нищо лошо в това да поискаш помощ и информация от хора, които работят по тези въпроси. Няма нищо срамно в това да изпаднеш в такава ситуация".
