Сър Майкъл Кейн неслучайно е считан за британска филмова икона. Участвал е в над 125 филма, има три награди "Златен глобус" и два "Оскар"-а, а големите му успехи на екран се простират от култовия "The Italian Job" (1969 г.) до "Черният рицар" (2008 г.) на Кристофър Нолан.
Но късният и в по-голямата си част успешен етап от кариерата на вече 85-годишния британец може би нямаше да бъде реалност, ако не беше друг легендарен актьор – Джак Никълсън.
В новата си книга – мемоарът "Blowing The Bloody Doors Off: And Others Lessons in Life" (Да отнесеш проклетите врати и други житейски уроци), Кейн разказва как е бил пред отказване от актьорския занаят още в средата на 90-те години и само разговор с Никълсън го е отклонил от пътя към пенсионирането.
Преди това Кейн преживява тежък период от своята кариера – сценариите за филми спират и така той е принуден да се насочи към телевизията. В онзи момент – краят на 80-те години, времената са различни и това се смята по-скоро за провал. За него обаче провал би била само ситуацията, в която няма никаква работа.
Така се снима в сериала "Джак Изкормвача", който му носи "Златен глобус", и в телевизионния филм "Джекил и Хайд", за който е номиниран както за същата награда, така и за "Еми".
Няколко години по-късно обаче сценариите не само намаляват, но и започват да изглеждат "болезнено различно". Кейн описва като един от най-ниските моменти в кариерата си денят, в който получава сценарий, в който той има ролята на "бащата", а не на "любовника". Едва тогава осъзнава, че на около 60 години вече е твърде възрастен, за да играе главната роля в романтичен филм. Също така се замисля и дали актьорската му кариера не е приключила.
"Ако всичко друго се провали, смени посоката. Преоткрий "успеха". Преоткрий себе си", както пише Кейн.
За целта той се мести в Маями, връща сценариите, които е получил, отваря ресторант и се заема да пише автобиографията си. Топлият климат дори през зимата, късното ставане, работата по ресторанта, възможността да мързелува – няма как да се оплаче от всичко това.
Среща се обаче с Джак Никълсън, който по това време също е в Маями. Никълсън убеждава Кейн, че промените в живота му не трябва да са толкова екстремни.
Предлага му друг вариант – просто да спре да бъде "филмова звезда" и да стане "филмов актьор". Т.е. не човек, който променя сценариите, които получава, така че да му подхождат, а който променя себе си, за да се нагоди към сценария.
Никълсън дори дава на Кейн сценария за филма "Кръв и вино" и го убеждава да излезе от тази своеобразна пенсия.
"Направих го и истината се разкри пред мен (или си позволих да я видя): колкото и да се заблуждавах, че съм щастлив, никога нямаше да съм толкова щастлив, колкото когато играя", разказва британският актьор.
Новите успехи не идват веднага. Някои филми с участието на Кейн се провалят, други са успешни. През 1999 г. идва и ролята на д-р Уилбър Ларч в "Правилата на дома", в който участват и Шарлийз Терон, Тоби Макгуайър и Пол Ръд. За участието си в този филм Кейн получава втория си "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля. Това му дава така необходимата инерция.
Майкъл Кейн и Тоби Макгуайър в "Правилата на дома" (1999 г.).
"Използвах трудностите и промяната в статуса ми, за да изиграят по-широк кръг от по-интересни, по-предизвикателни роли от тези, които бях играл в дните си на филмова звезда", разказва актьорът.
За тези повече от 20 години след "пенсионирането" си, Кейн участва в още 40 филма с ново поколение от режисьори, продуценти и актьори. И е доволен, че макар вече "да не получава момичето", все пак получава работа.
И въпреки че сред тези филми има и провали, той не стои на едно място в очакване на "перфектния сценарий". Вместо това работи безспирно без да губи вяра в себе си.
Кейн разказва и една много любопитна история от началото на новия век, след като се е снимал в "поредица от незапомнящи се филми". Една неделна сутрин на вратата му се появил непознат млад мъж със сценарий в ръце. Извинил се, че безпокои актьора в неделя, но обяснил, че иска Кейн да прочете сценария, който носи.
Актьорът го поздравил, но тъй като не го познал, попитал за името му.
"Кристофър Нолан", отвърнал непознатият.
Кейн вече е знаел името на режисьора – гледал и харесал е неговия "Мементо". Поканил Нолан да влезе с очакване, че сценарият ще е за нещо като трилъра с Гай Пиърс – с малък бюджет и голям потенциал. Тогава обаче разбира, че Нолан работи по трилогия от филми за Батман. Веднага изключва в главата си възможността на тази възраст да играе самия Човек прилеп, но си мисли, че може би ще може да е някакъв впечатляващ злодей. Пита режисьора кого ще играе.
"Икономът", отговорил Нолан, а Кейн се засмял, мислейки, че ще има реплики от рода на "Вечерята е сервирана". Младият режисьор обаче му обяснява, че Алфред, както е името на героя, е много по-комплексен персонаж – нещо като бащина фигура за Брус Уейн по пътя му към превръщането в Батман.
Кейн се съгласява да прочете сценария и да го върне на следващия ден. Нолан обаче отказва – настоява актьорът да го прочете сега и да отговори с "да" или "не". Той самият няма против да изчака. Кейн се съгласява и отива в кабинета си. Прочита сценария (който по-късно ще се превърне във филма "Batman Begins") и остава доволен от "красиво написаната роля" на Алфред Пениуърт.
Следва стискане на ръцете и Нолан си тръгва, а тази неделна сутрин води до три големи холивудски филми, които запознават и по-младата публика с легендарния актьор, който по това време вече е на 71.
Или както той самият казва: "Слава богу, че продължих и че се научих да казвам "да"".
