Обзалагаме се, че ви е писнало от истории за симпатични млади българи със солидно европейско образование, които зарязват живота в някой привлекателен западен мегаполис, за да се върнат в хаотичната ни обстановка и да преследват мечтите си.
О, писнало ви е и още как. Не че подобни случки изобилстват, причината е в друго. Лъчезарният им наивитет вече не ни кара дори да се усмихваме снизходително, ние сме претръпнали, примирили сме се, усещането ни за развитие е ограничено.
Можем да погъделичкаме националното си самочувствие, ако някой чужденец го похвали, но в момента, в който цъфнат пред очите ни и ни разкрият визията си за промяна на схемата, изведнъж се превръщат в глезльовци, родени със златна лъжичка в устата; юпита, които не познават ръбовете на живота; неопитни преследвачи на вятъра. Всички те изведнъж стават банални в своята уникалност, а езикът, на който говорят, не е нашият.
Лесно бихте пъхнали Люба Христова в това описание и мигновено ще сбъркате. Тя е по-особена, тя е боец и енергията й е заразителна. Вятърът определено е в косите й, но тя не го преследва. Чудесно знае, че мелниците не са великани, а работни механизми, чието действие би могло да се оптимизира.
Нейното призвание е устойчивото развитие, учила е Международна икономика в Сорбоната и силата й е в бизнес консултирането на ниво стратегия, организация и ай ти. Много ли сложни думи се събраха наведнъж?
Добре, нека само кажем, че неотдавна Люба е обитавала кокетен апартамент в центъра на Париж и е била консултант във водеща френска фирма. После решава да се прибере. Защото, както самата тя казва, устойчивото развитие (т.е. развитието, което задоволява сегашните нужди, без да компрометира нуждите на бъдещите поколения по щадящ околната среда начин) трябва да се прилага навсякъде. А тя е оттук.
Разбира се, че Париж й липсва понякога, но Люба не е сантиментална. Още повече, че най-добрата й приятелка продължава вярно да я следва - разкошен голдън ретривър на име Роя с родословно дърво, по-сериозно от министерска диплома. "Тя е истинската парижанка" - казва стопанката й, "но дойде с мен. Сега София е нейният дом".
Силната тема на Люба за устойчивото развитието е толкова нова за нас, че голяма част от термините нямат превод. А и човек някакси не очаква едно красиво младо момиче да говори толкова много за планиране и финансиране, околна среда и менажиране. Настоящият й проект обаче се оснонава именно на това.
Става дума за работно място за споделено ползване в центъра на София, (нарекла го е със съкращението СОХО) което не просто да събира хора на свободна практика и да бъде поле за обмен на идеите им, но и да минимализира използването на природни ресурси. Идеята е изключително актуална, а за България е съвсем нова. Люба обаче не лети в облаците, а гледа на това като инвестиция, която я прави щастлива. Цялата организация лежи върху плещите й, затова между приказките за промяна, екологична ефективност и налагане на нов модел на работа, се промъква и някой друг телефонен разговор за мазилка и бои.
Питам я как се съчетават двете - идеализмът и битовизмът. "Чудесно - отговаря тя - едното не може без другото, просто трябва да им намериш баланса".
Люба е мечтател с калкулатор, затова ви разказваме за нея. Ако всичко опираше само до един аспект, нямаше да й обръщаме внимание. Но не се срещат толкова често хората, които са убедени в това което правят и подкрепят визията си за бъдещето с изчисления. Балансът между хладен разум и горещо сърце е онова, което масово ни липсва. Не сме сигурни това учи ли се или е вродено, но определено е впечатляващо.
Ние, естествено, сме скептични и към устойчивото развитие, и към балканската реализация на една западноевропейска практика като коуъркинга (защо, ако си на свободна практика, не си работиш в кухничката; така ще спестиш сума ти пари) и с интерес ще следим съдбата на Люба и проектите й.
Защото ако не се случат, ще имаме повод да махнем с ръка заради пропилените възможности и средства на едно младо момиче от Сорбоната, решило да се прибере в родната София. Но ако организаторските й умения се увенчаят с успех, не казвайте, че не сме ви предупредили за Люба. Хора като нея не се срещат всеки ден.
