Обзалагаме се, че ви е писнало от истории за симпатични млади българи със солидно европейско образование, които зарязват живота в някой привлекателен западен мегаполис, за да се върнат в хаотичната ни обстановка и да преследват мечтите си.
О, писнало ви е и още как. Не че подобни случки изобилстват, причината е в друго. Лъчезарният им наивитет вече не ни кара дори да се усмихваме снизходително, ние сме претръпнали, примирили сме се, усещането ни за развитие е ограничено.
Можем да погъделичкаме националното си самочувствие, ако някой чужденец го похвали, но в момента, в който цъфнат пред очите ни и ни разкрият визията си за промяна на схемата, изведнъж се превръщат в глезльовци, родени със златна лъжичка в устата; юпита, които не познават ръбовете на живота; неопитни преследвачи на вятъра. Всички те изведнъж стават банални в своята уникалност, а езикът, на който говорят, не е нашият.
Лесно бихте пъхнали Люба Христова в това описание и мигновено ще сбъркате. Тя е по-особена, тя е боец и енергията й е заразителна. Вятърът определено е в косите й, но тя не го преследва. Чудесно знае, че мелниците не са великани, а работни механизми, чието действие би могло да се оптимизира.
Нейното призвание е устойчивото развитие, учила е Международна икономика в Сорбоната и силата й е в бизнес консултирането на ниво стратегия, организация и ай ти. Много ли сложни думи се събраха наведнъж?
Добре, нека само кажем, че неотдавна Люба е обитавала кокетен апартамент в центъра на Париж и е била консултант във водеща френска фирма. После решава да се прибере. Защото, както самата тя казва, устойчивото развитие (т.е. развитието, което задоволява сегашните нужди, без да компрометира нуждите на бъдещите поколения по щадящ околната среда начин) трябва да се прилага навсякъде. А тя е оттук.
Разбира се, че Париж й липсва понякога, но Люба не е сантиментална. Още повече, че най-добрата й приятелка продължава вярно да я следва - разкошен голдън ретривър на име Роя с родословно дърво, по-сериозно от министерска диплома. "Тя е истинската парижанка" - казва стопанката й, "но дойде с мен. Сега София е нейният дом".
Силната тема на Люба за устойчивото развитието е толкова нова за нас, че голяма част от термините нямат превод. А и човек някакси не очаква едно красиво младо момиче да говори толкова много за планиране и финансиране, околна среда и менажиране. Настоящият й проект обаче се оснонава именно на това.
Става дума за работно място за споделено ползване в центъра на София, (нарекла го е със съкращението СОХО) което не просто да събира хора на свободна практика и да бъде поле за обмен на идеите им, но и да минимализира използването на природни ресурси. Идеята е изключително актуална, а за България е съвсем нова. Люба обаче не лети в облаците, а гледа на това като инвестиция, която я прави щастлива. Цялата организация лежи върху плещите й, затова между приказките за промяна, екологична ефективност и налагане на нов модел на работа, се промъква и някой друг телефонен разговор за мазилка и бои.
Питам я как се съчетават двете - идеализмът и битовизмът. "Чудесно - отговаря тя - едното не може без другото, просто трябва да им намериш баланса".
Люба е мечтател с калкулатор, затова ви разказваме за нея. Ако всичко опираше само до един аспект, нямаше да й обръщаме внимание. Но не се срещат толкова често хората, които са убедени в това което правят и подкрепят визията си за бъдещето с изчисления. Балансът между хладен разум и горещо сърце е онова, което масово ни липсва. Не сме сигурни това учи ли се или е вродено, но определено е впечатляващо.
Ние, естествено, сме скептични и към устойчивото развитие, и към балканската реализация на една западноевропейска практика като коуъркинга (защо, ако си на свободна практика, не си работиш в кухничката; така ще спестиш сума ти пари) и с интерес ще следим съдбата на Люба и проектите й.
Защото ако не се случат, ще имаме повод да махнем с ръка заради пропилените възможности и средства на едно младо момиче от Сорбоната, решило да се прибере в родната София. Но ако организаторските й умения се увенчаят с успех, не казвайте, че не сме ви предупредили за Люба. Хора като нея не се срещат всеки ден.
В един филм преди време, един от героите каза на 40-тия си рожден ден, че няма доверие на хора, които не са живели поне 40 години. Последва уточнението, че е казал същото и на 30-тия си юбилей. Та и аз така, нещо нямам вяра на прекалено амбициозни младежи с фалшиви и реални дипломи и министърчета на по 30-тина години. Бих се радвал освен любимката си, да е донесла положителен опит и след 10 години да има траен, обществено полезен резултат от работата си. Че май от освобождението насам все от (млади) идеалисти, и чат-пат спортисти и ченгета, си патим.
"Става дума за работно място за споделено ползване в центъра на София, (нарекла го е със съкращението СОХО) което не просто да събира хора на свободна практика и да бъде поле за обмен на идеите им, но и да минимализира използването на природни ресурси." един вид офис за всички и накрая на месеца уточняваме кой колко е говорил по телефона и ползвал принтера ли?
От една страна разбирам скептицизма ви, нали и аз тук живея и работя. Но пък наистина смятам, че идеята е добра и просто не мога да допусна тази статия да остане без нито един положителен коментар. Вярвам че го заслужава. Това е идея, която смятам че би проработила за млади, ентусиазирани и инициативни хора. Какво лошо виждате в това да им се осигури място, където да се срещат със себеподобни и да могат да ползват офис техника, която е необходимост, без това да е свързано с инвестиция, която не са в състояние да направят на този етап от развитието си? Ще кажете - може и от къщи. Може, ама не е същото. Има хора, аз съм от тях, които имат нужда да излязат, да усетят градския въздух, да се смесят с други хора, за да мобилизират енергията си. Ама дали наистина някой ще го ползва и как точно ще го ползва е наш проблем, на нашето общество, а не да Люба. Тя просто има една визия че има хора, които се нуждаят от такава възможност. Дайте да я изядем.
"...Добре, нека само кажем, че неотдавна Люба е обитавала кокетен апартамент в центъра на Париж и е била консултант във водеща френска фирма. После решава да се прибере. ..." Не че съм казвал, но да повторя- показвйте ми тези хора след като постоят 2 години в България, тогава може да има конструктивен разговор. До тогава- пунта мара дет викаше една съседка навремето...
'Кокетен апартамент в Париж' - демек микроскопична боксониера
Мен ме дразни не идеята и това че се е върнала, успех на момичето, ами натруфения стил на този тип ПР статии. Пак едно чуждопоклонничество лъха.. Видите ли тя заряза апартаментО в центъра на Париж и най-великата консултантска фирма и се жертва за бъдещето на България така че РЕСПЕКТ! Причините, поради които хората се връщат са най-различни - от носталгия към село, през любов, болни роднини, та до простото 'съкратихаме от работа, ама ме е срам да си кажа'..
А пък ти, девойче мило от долния коментар, как съчетаваш сърцераздирателната си носталгия с обръщението "вие българите"? Не че това е от значение, просто любопитствах. По-важно е, че очаквам с трепет и надежди "жеста" ти да се върнеш и да ни оправиш.
"както пее Емил Димитров." ей божее...
Straws, те ясно че са съкпички, не се хващам за квадратурата, просто ми стана смешно как го е описал автора . На скоро четох статия за това как брокерите описват имотите: уютно = миниатурно, за хобити; на тихо място = на километри от всякакъв транспорт; нужда от освежаване = дупка; развиващ се район = гето..та така и с кокетния апартамент в Париж Сори за оф-топика!
Е, не могат да ме разплачат от умиление, тези които се сомогероизират с т.нар. си саможертва, ама ша ва замолвам, айде нема нужда. симонетке, шъ съ упрайм некакси НИЕ българите. Фръц!
На коментарите от 15 насам им намятах плюсовете.
Леле мале и на коментар 10 с твоя алгоритъм съм плюсирала, естествено , не, че е смешно, то е жалко, ама е верно.
Браво на момичето!
"...И по-добре започнете да вярвате, защото всички искате някакво магическо решение на проблемите си, но никой от вас не вярва в магия..." Малко не си права. Ние вярвахме. Някои дори повече от нея. Забелязваш миналото време, нали? Затова казвам- да направят интервюто след 2 години, да видим как се е отразила действитеноста на магията в очите и...Пък тогава може да има някакъв позитивен диалог. А иначе тези мечти ги слушаме редовно, някога сами ги говорехме. "...Аз също съм в чужбина и аз също ще се върна, за да се опитам да инвестирам наученото в едно по-добро бъдеще на България, по-добре ценете подобни жестове, вярвайте на хората, които искат да помогнат... а не ги затрупвайте с омъртвяващата си неверност...." Винаги съм ги уважавал. Винаги съм ценял устрема и. Но пък помня, че бях същият, когато си отскочих преди 3 години...и се зарекох да не се връщам поне 6/7... Леле Мале го е казаа правилно- не всичко, което хвърчи се яде...освен ако не си кореец, предполагам... "...Според мен в България има достатъчно симпатични, млади и свежи хора, просто около тях не се вдига такъв шум, а голямата промяна отнема време. ..."
Писна ми от интелектуалци като Калин Терзийски и Драго Симеонов. Престанете да натрапвате недоклатените си хрумвания, бе умници! Един по-здрав за всички като вас : http://www.youtube.com/watch?v=kUlBIUj_eGo