Литература, музика, танц, театър и визуални изкуства - всички области на изкуството ще се обединят на сцената в спектакъла „Нарцис и Ехо" - заключителния спектакъл на стипендиантите на Национална стипендия „С усилия към звездите" 2018, която подкрепя млади творци в различни сфери на изкуството.
Проектът, иницииран от оперната прима Ина Кънчева, дава възможност на избраните стипендианти да развият уменията си в избраната сфера под ръководството на опитен ментор.
В първото издание на Стипендията в ролята на ментори влязоха художникът Недко Солаков, писателят Георги Господинов, сопраното Красимира Стоянова, хореографът Галина Борисова и режисьорът Явор Гърдев.
Идеята на заключителния спектакъл е младите артисти да представят себе си и своя прочит върху една обща тема.
"Нарцис и Ехо" предлага съвременен прочит на древната история, като по думите на Явор Гърдев "древният мит за невъзможната среща между загледания в собствения си образ Нарцис и заслушаната в собствения си глас Ехо проявява симптомите на една от най-тежките социални болести на съвременността - отчуждението".
Младите артисти Антъни Пенев, Надя Керанова, Емона Илиева, Катерина Стоянова, Констанца Гецова, Стефани Кръстева и Себастиян Цолов изправят публиката пред въпроси като: какво се случва, когато поставим себе си в центъра на собствения си свят? Как прекаленото съзерцаване в това кои сме ние и как изглеждаме ще рефлектира върху нашия вътрешен свят?
Те работят по представлението под ръководството на режисьора и актьор Ованес Торосян, който е част от процеса на работа от самото начало. Разговаряме с него, за да разберем повече за „Нарцис и Ехо" и работата със стипендиантите на програмата. Срещаме се в първия ден от репетициите - 9 дни преди премиерата на спектакъла в Пловдив на 1 ноември и премиерата в София на 4 ноември.
Ованес Торосян, снимка: Камен Вълканов за проекта "Нарцис и Ехо"
Как стана част от спектакъла на „С усилия към звездите"?
Не е решение от днес за утре. Специално за този проект ме потърси Явор Гърдев. Работил съм с него, имаме симпатии един към друг. Това, което Явор прави, на мен ми харесва, това, което аз правя, явно на него му харесва.
В последните години се занимавам с независими проекти и с авторски неща. Може би екипът на Фондацията "С усилия към звездите" има наблюдения върху мен и е видял, че се справям със задачата "авторски материали" - в случая тук произведението е изцяло авторско. Ние трябваше да започнем от нулата и да изградим спектакъла. Може би им трябваше и някой млад човек, който да има опит и същевременно - интерес към авторския разказ.
С какво те привлече митът за Нарцис и Ехо?
Явор ми се обади и ме попита дали съм окей с темата „Нарцис и Ехо" и аз веднага казах: „Да". Когато темата беше избрана, нищо не ми говореше. Единственото, което знаех, е, че имаше един мит на Овидий, който бегло си спомнях. Това веднага ме провокира.
В театъра, с който аз се занимавам, за мен е важно темите да са актуални. Тук, в случая имах едно предизвикателство да се занимая с тема, която е много далеч от нас, а на интуиция ми се стори, че мога да направя мост между Овидий и днешното време. След това започнах работа по идеята и мислейки си, анализирайки, стигнах до извода, че наистина има много общи неща. С това и за пореден път се доказва, че класическите текстове са класически, защото важат за всяко едно време.
Репетиция на "Нарцис и Ехо", снимка: Теодор Пенчев/Webcafe.bg
Първо видя текста, създаден от стипендиантите в програмата, или развихте всичко заедно от самото начало?
Започнахме от нулата абсолютно всичко. Даже нашата уговорка да вляза в проекта беше [направена] преди самите участници да знаят какво ще правят. Имах среща с различните екипи и с продуцента Ина Кънчева, за да разбера какво всъщност тя очаква от нас. През цялото време оставях нещата да се случват естествено, без да пришпорвам.
Какво те изненада при работата със стипендиантите по програмата?
Тепърва предстоят изненадите. Сега се концентрираме и за девет дни трябва да направим представлението. Имахме един предишен работен период, в който се занимавахме с пиесата, изграждахме я. Драматургът (Йоанна Елми), която е написала пиесата, ни предаде един текст, който ние трябваше да адаптираме спрямо тези актьори. Занимавахме се с това да изчистим драматургията.
Сега вече имаме пиесата, която трябва да изиграят, и девет дни. Днес е първата репетиция и ми е интересно.
Краткият срок ли е най-голямото предизвикателство пред работата по представлението до момента?
Не, най-голямото предизвикателство е, че всички ние сме разнородни артисти. Трудното беше по какъв начин да обвържа всички тези хора в един жанр, в който да работим. Да не се закача за някой жанр, който на единия му е интересен, но на другия - не. Затова измислих някакъв осми жанр, който е моят си жанр и е нещо ново за всички тях. Това беше интересно - да открием пътя към нашата съвместна работа, как да разкажем тази история, така че да бъде интересно за всички ни.
Репетиция на "Нарцис и Ехо", снимка: Теодор Пенчев/Webcafe.bg
Имаш опит и от двете страни - и като актьор, и като режисьор. От коя страна ти е по-комфортно?
От режисьорската страна. Тук имам малко повече контрол. Когато си актьор, отговорността е по-малка, но пък много неща не зависят от теб и ти се оказваш в някаква ситуация, в която си част от нещо, което не можеш да контролираш. Докато при режисьорската работа контролът е много по-голям и съответно, ако нещо не се получи, веднага можеш да прехвърлиш върху актьорите и да се оправдаеш с тях (смее се). Когато си актьор от друга страна, ти излизаш и това, което си свършил, си свършил.
Участваш и в последния филм на Стефан Командарев - "В кръг", чиято премиера предстои. Каква е твоята роля там?
Играя труп. Доста интересна роля. Тя е мъничка роля. Много е смешна тази история. Със Стефан Командарев бяхме работили заедно в "Съдилището" и след това той снима един филм, в който не участвах. Обажда ми се сега за този филм и ми казва: "Абе, обаждам ти се с едно много странно предложение. В момента снимам филм и там, във филма, има труп. Ние, като правихме репетиции, асистент-режисьорът ни легна за труп. Този труп трябва да се мести и ние си дадохме сметка, че е много тежък. И си казахме: той не трябва да е тежък. И си казахме тогава - трябва някой по-лекичък да викнем и веднага се сетихме за теб. Да те питам: ти навит ли си? Много е странно това". И аз как няма да съм навит? Викам: труп не съм играл, идеално! Беше много интересно, защото аз, играейки труп, за първи път си партнирах с хората по много странен начин - аз съм в сцените, но същевременно не съм. И съм част от нещо, в което не съм. Много е странно - хем си вътре, хем нищо не правиш.
Ованес Торосян, снимка: Камен Вълканов за проекта "Нарцис и Ехо"
Върху какво друго работиш в момента?
През ноември имам три премиери - първата е "Нарцис и Ехо" - на 1 ноември ще бъде в Драматичния театър в Пловдив, на 4 ноември и 7 ноември - в Театър "Азарян". След това, на 14 и на 16 ноември ще представя един мой авторски пърформанс, един експеримент. На 14 ще бъда в една галерия Пловдив, а на 16 ноември, в рамките на Нощта на театрите - в галерия „nOva art space" в София. Там ще представя моя експеримент, който се казва Game Over. Той ще бъде кратък и ще е опит да пробвам нова версия на нещата - театър на кратките форми. Стигнах до извода, че онези от зрителите, които не ходят на театър, може би имат нужда от някаква демоверсия - кратка форма, в която по-бързо да се запалят. Затова с този спектакъл ще опитам да експериментирам в тази посока - да създам театър на кратките форми. Това ще са поредица от спектакли до 50 минути. Ще бъде много интересен експеримент, да видим дали тогава ще има интерес на зрителите към това. Както има късометражно кино, така ще се опитам да направя късометражен театър.
На 20 ноември, с Казанлъшкия театър ще представим пиесата на Стефан Цанев „Заговорът на Калигула". Там аз съм режисьор и играя - още един експеримент. Въобще ноември е месец на експеримента за мен. Ще играя чичото на Калигула - Клавдий, и е доста трудна задача за мен, тъй като хем трябва да го режисирам, хем трябва да играя и то - водеща роля.
В „Нарцис и Ехо" също играя, но съм минувач. Играя сценичен работник, който се врязва в действието.
Репетиция на "Нарцис и Ехо", снимка: Теодор Пенчев/Webcafe.bg
От „Пухеният" и „Източни пиеси" минаха 10 години. Какви уроци считаш, че си научил за това време?
Много неща научих, през много неща преминах. Мисля си, че навлязох доста сериозно в професията, ако не като успехи в личен план, то разбрах как стоят нещата в изкуството в България - в театъра, в киното, в каква ситуация се намира културата. Аз съм играл и в Народния театър, и в някакви коткарници и мазета, снимал съм и в чужбина, и тук. Общувал съм си с най-различни творци. Някак си успях да разбера какво е положението, което не е малко. Имам колеги, които още не знаят.
За съжаление, нещата са много навързани и се получава едно кръгче, в което дадено нещо не може да се случи така, както би трябвало, защото всеки зависи от всеки. Тогава става много сложна задачата откъде да се започне, за да излезе българската култура от това кръгче. Директорите [на театри] зависят от Министерство на културата, Министерство на културата зависи от държавата, държавата зависи (спрямо културата) - от хората, те пък зависят от творците, а творците зависят от директорите.
Ето едно затворено кръгче, в което всеки казва: Те да ми дадат, аз ще направя. Аз казвам на г-н директора: дайте ми финанси, аз ще го направя. Директорът казва: Министерството да ми отпусне, аз ще ти дам. Министерството казва: То държавата да отпусне, аз ще дам. Държавата вика: ами те хората да ходят на театър, аз ще дам. А хората викат: ами вие пък покажете нещо! И така се върти всичко и не може да стане лесно.
Аз преминах през много различни периоди. Имаше периоди, в които обвинявах някакви хора в бездействие, но лека-полека преодолях тези неща и разбрах, че понякога може да имаш огромно желание, но да нямаш инструментите, с които да постигнеш своите желания. Единственото, което остава, е ти сам за себе си да направиш максимума и ли поне да се опиташ и да не търсиш кой ти е виновен - то е ясно, че все ще се намери виновен.
Какво би казал на своето аз от преди 10 години, ако можеше?
Може би - да не се занимавам с изкуство. Но нямаше да се навия, защото тогава бях много твърдоглав, така че явно това ще бъде положението.
"Нарцис и Ехо" можете да гледате на 1 ноември в Драматичен театър Пловдив от 19.00 ч. като част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата.
На сцената на Театър "Азарян" ще се играе на 4 ноември от 19.00 ч. и на 7 ноември от 18.30 ч.
