Работа за малко или никакви пари, нагрубявания в стил „Ти на мене трябва да ми плащаш, че съм те взел да те уча". Държавни инициативи без никакъв контакт с реалността и реалните проблеми. Истеричен смях в целия офис след идването на автобиография с вписан в нея доброволно извършван труд.
Такава е реалността за много млади хора не само у нас, но и по целия свят. Една световна организация иска да промени това и светът да заговори за образование, толерантност и доброволчество. За тази цел ООН дава трибуната си на младежите. Сред приоритетите на Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун през следващите 5 години е именно работата със и за младите. Беше назначен и специален негов пратеник по темата.
По темата не се говори много, но България е една от едва 18-те държави в света, които участват в програмата „Младежки делегат" - и то още от 2006 г. Включването на страната ни е заслуга на Дружеството за ООН, а инициативата днес се ползва с подкрепата на Министерство на външните работи и ISIC.
„Ние не сме Хари Потър, правим това, което можем. Една от нашите основни мисии е да работим с младите хора, не просто да сме някъде там", обяснява Петър Младенов. Той и Милена Андреева са нашите млади представители за 2013 г. - 2014 г.
Избрани са сред 100 кандидати след конкурс в четири тежки кръга с интервюта, писане на речи, планиране на събития, дебати, въпросници и симулации.
Милена е завършила Националния военен университет, „Дипломация и международни отношения" в Американския колеж в Солун и „Международен мир и сигурност" в Южна Корея, като днес е служител на Министерство на отбраната.
Петър учи паралелно „Международни отношения и политика" в Ковънтри и „Политическа икономия" в УНСС. В момента работи в Национален център по обществено здраве и анализи по финансирания от ООН проект „Международен център за обучение и изследвания". В неговите рамки работи с млади хора от Източна Европа и Централна Азия по проблемите на сексуалните и репродуктивните права.
Какво прави младежкият делегат
Макар да са част от българската делегация като външни експерти по проблемите на младежта, Милена и Петър се определят по-скоро като „посланици на младите хора" пред международната организация. Те участват пряко в работата на Третия комитет към Общото събрание на ООН, който се занимава с правата на човека, социални, хуманитарни и културни въпроси. В началото на октомври българинът Стефан Тафров единодушно беше избран за негов председател. Милена и Петър произнесли реч пред комитета.
„Днес, във времена на висока младежка безработица, липса на сексуална, религиозна и етническа толерантност, много от нас са изгубили усещането за принадлежност към нации или общества. Много от нас са изгубили вяра в ефективността на правителствата, заобикаля ни социален скептицизъм", започва 7-минутното съвместно изказване Петър.
Милена го завършва с думите: "Ние, като млади хора, смятаме, че в нашия бързо развиващ се глобализиран свят, ценности като хуманизма, отговорността, честността и толерантноста са с фундаментално значение. ООН, като въплъщение на международната общност, има отговорността да подчертае ключовата роля на образованието, базирано на тези ценности и да подкрепи човешките права като ключ за развитието на устойчив, мирен и хармоничен свят".
„Засегнахме основните проблеми, опитахме се да намерим първопричините с тях и да ги представим на ООН. Преди това бяха направили много анкети и разговори с млади хора в България, за да бъдем възможно най-обективни", разказва Милена. Тя описва чувството да си на трибуната на ООН като „невероятно... особено когато знаеш, че представляваш толкова много хора".
Двамата участвали и в подготовката на резолюция на ООН за младежта, каквато организацията подготвя на всеки две години. Нашата делегация им гласувала доверието да говорят от името на България, докато много от другите младежки делегати трябвало да съгласуват позициите си с официалните представители. "Когато се водят преговори, има председател и той се обръща към теб не с име, а с „България", което е невероятна гордост и отговорност", разказва Петър. Той и Милена организирали международна конференция на тема „Младежко развитие чрез култура като предпоставка за устойчиво развитие".
На национално равнище двамата участват на различни младежки форуми, помагат за изработката на Бяла книга за младежкото развитие и имат проект по програма „Младежта в действие". Целта му е да открият хора с идеи как да променят местата, в които живеят; да ги обучат и да ги срещнат с местната власт и бизнеса.
Милена и Петър подчертават, че програмата „Младежки делегат" е с нулев бюджет и сами търсят финансиране за дейностите чрез партньори.
"Искаме да работим и по темата „Доброволчество", тъй като и двамата вярваме в него. Ние самите, като български младежки делегати, сме в доброволна роля, не сме платени. На първо място, доброволчеството трябва да бъде легализирано - това е нещо, което искаме да постигнем ако не в рамките на нашия мандат, то поне да поставим основата за един Закон за доброволчеството", обяснява Петър.
Младежите по света
Макар да работят с външното министерство, и двамата се въздържат от коментари за международната политика или влиянието на ООН към сегашния момент. "Ние сме изключително насочени към младежта. Отиваме там като външни експерти към Министерство на външните работи", категорична е Милена.
В същото време, Петър споделя важно наблюдение по темата: Това, което видях, е, че определено на трябва да се обърне повече внимание за това колко е важно да включват младежи дори в техните националния делегации". Действително, повечето от 30-те младежки делегати са от страни от ЕС.
„Много е важно да се разбере, че не може само младежки делегати от развитите страни да бъдат там. Има статистика, че над 70% от младежите са в развиващите се страни", обяснява Петър. В тазгодишната резолюция за младежите за пръв път е вписан параграф, който засяга тези от тях, които живеят в зони на конфликт.
Милена и Петър ще се включат в инициатива на Световната федерация на дружествата на ООН, в рамките на която минали и настоящи младежки делегати да помагат на държавите, които все още нямат такава програма.
Младежите у нас
Двамата ми събеседници не са безразлични към случващото се у нас. Съгласяват се и с тезата, че една от причината днешните млади да са по улиците е липсата на диалог с държавата. Според тях от една страна младежите трябва да разберат, че институциите са там, за да им предлагат възможности, но и в същото време институциите трябва да приемат младежите като ценни кадри и партньори, които да участват във вземането на решенията.
"Една от най-големите ни цели е да бъдем мост между институциите и младите хора. Естествено, това е доста дълъг процес и изисква труд и разбиране и от двете страни", признава Петър. По думите му все още се налага да обясняват, че участието на Външно в избора им не ги прави служители на ведомството.
„Това означава, че ние сме млади хора, както всички останали (дори тези, които в момента са по улиците и протестират или окупират). Ние сме млади хора, които се опитваме да съберем мненията на всички младежи и да ги сложим на международно равнище. Ние се опитваме да бъдем мост на комуникацията между институциите и младежите".
Покрай ксенофобските изблици от последните седмици, темата за толерантността и диалога между културите стана по-актуална от всякога у нас. Дори в исторически аспект, България винаги е била на кръстопът - различни култури, религии... Много млади хора изявяват желание да се включат под една или друга форма и да помагат на бежанците", казва Милена.
По думите й младежката секция на Дружеството на ООН работи по проект, наречен „По пътя на бежанците в Сирия", който ще включва серия от интервюта по темата и форум. „Искаме по максимално достъпен начин да покажем на младите, че те са хора като нас", подчертава тя.
"В Йордания има около 1 200 000 бежанци. Ние много се страхуваме от различното, но не мисля, че трябва да ги отхвърлим. Медиите тук трябва да играят много важна роля и да дадат цялата информация. Смятам, че неформалното образование в рамките на бежанските лагери би било много продуктивно за това те да бъдат по-добре възприети, а и затова да не се чувстват като натрапници", допълва Петър.
Изходът - в образование
Двамата подчертават огромната роля на образованието за подобряване на живота на младите хора. Според Петър, в училище трябва да има предмет „Здравно образование", тъй като то е разпознато от ООН като ключово за бъдещето на младежите.
"Основен акцент в нашата реч беше необходимостта от формиране на социални ценности т.е. отношение към държавата, институциите, толерантност между хората. За нас е много важно да се намери някаква форма чрез неформално или нормално образование, което да акцентира върху историята в насока на това да сме наясно какво са направили хората преди нас. Това ни сплотява - ако ние не уважаваме нацията си, няма как да просперираме", категорична е Милена.
Тема на друг и по-неприятен разговор е кое ще победим първо по нашите ширини - изкривения поглед към миналото, апатията в настоящето или цинизма към младите, които в крайна сметка са бъдещето.
