В работилницата на Фусахиро Шимоджима, в индустриалния град Сайтама, огньове бушуват в малките огнища, а пръстеният под поема кънтежа от ударите на чуковете. 44-годишният японски майстор на мечове кове острието на новото си творение, а от нажежения метал хвърчат във въздуха зрелищни искри.
Въпреки всичката горещина, прах и пот на металообработката, това студио е свещено място.
Шимоджима и неговите помощници са облечени изцяло в бяло, символ на чистота, който цели да държи настрана злите сили. Специално въже, наричано шименава - използвано в древните ритуали на шинтоизма - оформя периметър около пространството като допълнително запазва майсторите от негативна енергия.
"Ние се прекланяме пред Бога в нашата работилница", заявява Шимоджима, който прави самурайски мечове вече 24 години. "Едва тогава можем да направим меч, който да не се използва като оръжие, а да бъде нещо значимо в психологически и духовен план."
Уважавани заради силата, якостта и ефективността им в близък бой, тези извити мечове, известни под името катана, се правят в Япония от векове. Те заемат уникално място в националната митология, а в миналото са били използвани от самураи, благородници и майстори на бойни изкуства.
Но много след ликвидирането на самурайската каста (тоталната забрана за носене на оръжие на публични места), древните техники за изработка на мечове са се запазили все още.
Шимоджима се специализира в исторически стил мечове, известни като мамори катана - талисман за късмет, който може да предпази неговия собственик от болести и нещастия.
"В съвременното общество няма особена полза от катаната като оръжие. Като майстор на мечове за мен удоволствието е в създаването на продукт, който осъществява психологическите и духовни потребности на клиента - меч, който може да се предава от поколение на поколение в продължение на стотици години", обяснява той.
"Мечовете са неотделима част от японската традиция от древни времена и вярвам, че катаната служи като основа за характера и поведението на японците в наши дни", допълва още майсторът.
Древни техники
Катани са се произвеждали още преди над 1000 години, а видът на тези мечове се е запазил през вековете. Катана се отличава с насочен нагоре режещ ръб, който позволява на притежателя му да го изваждат от ножницата и да нанасе удар само с едно-единствено движение. Ролята на меча в японското общество драстично се е променила оттогава, но процесът на изработка като цяло остава същият.
Острието на меча се изковава от тамахагане, стомана, чиито слоеве съдържат различни количества въглерод. Шимоджима усърдно нагрява, омекотява и после прегъва стоманата, за да премахне примесите и да изравни въглеродното съдържание.
"Един слой става два, два стават четири, четири стават осем и така нататък. Чрез прегъване 15 пъти, се получават над 32 000 слоя. Това обаче не означава, че колкото повече слоеве има, толкова по-добре. Естествено, има си лимит, и ако надминете този лимит, губите... силата и здравината, които са необходими, за да може стоманата да служи като меч", обяснява той.
После мечът се оформя. Първо е напълно право дълго парче стомана, което при закаляване чрез процес на многократно нагряване и охлаждане (известен като яки-ире), приема вече добре познатата форма. Различната плътност в структурата на меча създава тази характерна извивка.
"В рамките на 10 минути нагряваме острието до около 800 градуса по Целзий, и бързо го охлаждаме във вода. Процесът изглежда прост. Обаче е въпрос на вземане на решения в частици от секундата. Една грешка често може да доведе до пълен провал - фатална грешка", казва Шимоджима.
Полученото острие трябва да демонстрира баланс между здравина, гъвкавост и издръжливост. В работилницата на Шимоджима един меч се прави за около месец, по-сложните добавки (от рода на обков или ефес) понякога отнемат повече от година.
Традиция в упадък
Въпреки прочутото минало на катаната, занаятът на изработка на самурайски мечове бележи стабилен упадък. В края на 80-те години японската асоциация на майсторите на мечове е имала около 300 членове. Броят им е намалял почти наполовина в последвалите години.
Овладяването на майсторски умения в изработката на мечове изисква доста усилия и труд, а чиракуването продължава години и често е неплатено.
Шимоджима споделя, че именно вечната привлекателност на мечовете го е привлекла, когато като студент в гимназията е попаднал на 800-годишна катана в токийския национален музей. Той останал поразен от нейната безупречност и това в крайна сметка го накарало да се стреми към кариера като майстор на мечове.
"През цялата си история този занаят е предаван от поколение на поколение, без да се променя формата, статусът, ценностите или смисълът му", казва Шимоджима.
"Фактът, че старите катани не са покрити с ръжда нито са започнали да гният, доказва качествата им. Поради това трябва да не пестим усилия, дори и за незабележимите части на мечовете", обяснява той и допълва, че не вярва катаните да изчезнат от този свят.
"Качествената катана от стари времена винаги ще оцелее и ще бъде помнена", смята майсторът.
Това обаче не е сигурно за самия занаят. Майсторите трябва да се конкурират не един с друг, а със съвременните производствени техники, които представляват допълнителна заплаха за професията. Те позволяват на производителите да правят подобни мечове много бързо и евтино - особено в съседен Китай. Истината обаче е, че те не могат да се сравняват с истинските катани.
"Всяка стъпка от процеса на изработка, както и причините за нея, имат практическо предназначение, и красотата на катаната се получава в резултат на това", казва Шимоджима за използваните от него традиционни техники. "Вярвам, че красотата на японската катана е в нейната простота - естетика без никакви ненужни елементи.
"Функционална, но със скрита елегантност."
