Той прави изкуство и намира за глупаво да се хвалиш, че "си имал само двойки по математика", защото си артист.
Образованието му е техническо, завършва "Телекомуникации", но няма и един работен ден по специалността. Занимава се с това, което обича. А то е киното.
Алеко Желязков прави филми. Той е 3D аниматор, монтажист, сценарист и скиор. Една от най-популярните му продукции е "Следи" - документален филм за любителите на адреналина в зимните спортове у нас. Онези, които карат извън отъпканите писти. Или така наречените "фрийрайдъри".
Алеко е пример за човек, който следва мечтите си, "колкото и глупаво да звучи това", както казва той. Но всъщност клишетата неслучайно са клишета - защото истината в тях преобладава.
Eто как, придържайки се към истинските неща, Алеко участва в конкурса за сценарий на Кевин Спейси, Trigger Street Productions и Jameson "Jameson First Shot" и е избран лично от организаторите, измежду 164 други български кандидати, да посети филмовото студио на Кевин Спейси в Лос Анджелис през юли тази година за двудневен уъркшоп с останалите финалисти от 10-те държави участници, както и за премиерите на трите филма победители.
"От 13 годишен първо си мечтаех с 3D анимация да се занимавам, която да ме доведе до киното. Чаках си първия компютър с нетърпение, за мен беше някакъв божествен подарък.
Когато трябваше да влизам в университета обаче, не се чувствах достатъчно подготвен. Реших, че е по-добре нещо друго да почна, да трупам опит, знания и интелект, пък режисурата ще си дойде от само себе си.
А и нещо трябваше да се влезе, че иначе - казарма, а не ми се ходеше толкова малък в казармата. Много се радвам , че мога да погледна от двете страни на монетата - и от страна на арта, и от логическата. Различните гледни точки към процеса за мен работят добре.
Мотивацията ми е изцяло вътрешна, то си е призвание, както да си доктор или учител, не можеш да се оплакваш, че нямаш пари, защото това е нормално, така е по цял свят.
Холивуд е малка част на фона на хилядите неща, които се правят. Трябва отвътре да ти идва. В наши дни всичко е лесно, снима се с телефон, имаш ли идеи и приятели, възможности - всякакви, фестивали - всякакви.
Който се оплаква, да седи по кафетата и да псува, който иска, ще му се получава по един или друг начин."
И на Алеко сякаш му се получава. Признава, че от престоя си за няколко дни в Лос Анджелис не се е извисил до неузнаваемост, нито е научил кой знае какво ново, но ползите са други.
Заредил се е с вдъхновение и със самочувствието, че нещата, които прави, имат смисъл. Подобно признание няма как да те остави безразличен. То те задължава да си пренаредиш малко приоритетите и да започнеш да правиш нещо повече по въпроса.
За Алеко това, че неговият сценарий е признат на такова високо ниво, си е магически реализъм. Но и отговорност.
Историята го връхлита една сутрин в просъница. Всичко само се нарежда в главата му, после просто го описва и изпраща.
Темата била "Хубавите неща, които могат да ти се случат, ако отхвърлиш страха и приемеш живота". Текстът му носи заглавието "Mirror".
"Разказва се за една застаряваща мома, самотна, която има антикварен магазин. Душата й е доста прашлясала, страх я е да се огледа, да потърси нови възможности.
В един момент влиза непзонат човек и я кара да си поиграят на една игра през рамката на едно счупено огледало..."
И така колелото се завърта и всичко се променя за неговата героиня. А и за самия него. Защото сбъдва една мечта. Попада в меката на киното и дори се запознава с Кевин Спейси.
"Повечето хора си бяха от Лос Анджелис, много е интересно да видиш толкова много хора, които са от твоята сфера. Дори навън, на улицата, всеки шофьор на такси, всеки келнер е от бранша - актьори, писатели и филммейкъри. Така се представят.
Комплексарският мит за тъпия американец и как ние тука сме най-умни, нали, не го разбирам. Явно извън Лос Анджелис са тъпите, аз видях само свестни хора там."
Освен че продължава да прави филми, Алеко поддържа и онлайн платформата за писатели и сценаристи Characters Live, която цели да свързва пишещите с реалните прототипи на техните герои. С хората, които да им покажат какъв е реалния образ на един барман или пък лекар. В зависимост от нуждите на текста.
Междувременно той продължава да сбъдва мечти и да разбира от точни науки. Защото може. А ние очакваме да видим следващия му филм. Надяваме се скоро.
