Повече от 70 години след смъртта на Ане Франк бяха публикувани още две, непоказвани досега страници от нейния прословут дневник, в който тя описва живота си по време на нацистката окупация на Холандия. Малкият тефтер след войната се превръща в абсолютен хит като след издаването му като книга от него са продадени милиони бройки, а у нас дори се изучаваше в училище.
Досега въпросните страници са били покрити и залепени с кафява хартия от самото 13-годишно момиче. Това ги превръща в своеобразна мистерия за всички изследователи на живота й.
Това повдига още по-сериозно въпроса какво е имало на въпросните страници. С помощта на модерни технологии учени са намерили отговор на този въпрос. И там има размислите на едно 13-годишно момиче за сексуалността, както и няколко мръсни шеги, които тя е знаела и е намирала за забавни - нищо кой знае колко скандално от днешна гледна точка, но определено тема табу, когато говорим за Европа след края на Втората световна война.
Датата на скритите досега страници е 28 септември 1942 г. - само два месеца, откакто тя и семейството й се крият в от германците в задната част на сградата на "Опекта" - фирмата, основана от бащата на Ане - Ото Франк.
Самото момиче пише в дневника си: "Ще използвам тази зацапана страница, за да напиша няколко "мръсни" шеги", нахвърляйки отделни фрази, 4 по-пиперливи шеги и отделни бележки на тема сексуално образование, ако й се наложи да проведе "разговорЪТ" с някого.
The @annefrankhouse , with @HuygensING and @NIODAmsterdam, today presented the hidden text on two pages covered up with gummed paper in the first #diary of #AnneFrank, with its red checked cover. Thanks to new technology the text on the hidden pages has now been made legible. pic.twitter.com/cw9z0JnNFI
— Anne Frank House (@annefrankhouse) 15 май 2018 г.
"Ан Франк пише за сексуалността по обезоръжаващ начин", казва Роналд Леополд от Музея на къщата на Ане Франк в Амстердам. "Както всеки подрастващ, тя проявява любопитство към тази тема."
"Никой, който чете тези страници, не би могъл да сдържи усмивката си", коментира Франк ван дер Вре от Института "Ноид", който успява да разшифрова написаното от една снимка на дневника, направена през 2016 г.
"Мръсните" шеги са типични за подрастващите по онова време, което разкрива, че въпреки целия си талант и способност да мисли, Ане Франк е била обикновено момиче като всички други.
Една от тях гласи: "Знаете ли защо момичетата в германския Вермахт са командировани в Холандия? За матраци на войниците!"
В друг от пасажите тя описва как месечният цикъл при момичетата започва около 14-годишна възраст и е знак, че девойката е готова за отношения с мъж, но това, "разбира се, не трябва да се случва преди брака".
По отношение на проституцията тя пише: "Всички мъже, ако са нормални, излизат с жени. Подобни жени (проститутките - бел.р.) ги се обръщат към тях на улицата и след това те отиват заедно. В Париж имат големи къщи за това. Татко е бил там."
Също така тя описва как би обяснила какво знае за секса, ако някой я попита:
"Понякога си представям как някой може да дойде и да ме попита да му обясня за сексуалните въпроси. Как бих подходила?", след което отговаря на собствените си въпроси, включвайки "ритмичните движения", за да опише самия секс, и "вътрешен медикамент", за да обясни зачеването.
По думите на Леополд да описва такива хипотетични ситуации, за нея е начин по-лесно да говори по такава "срамна" тема като секса.
Според експертите ако новите открития се изучават наравно с досега известните пасажи, ще разкрият повече за самия стил на 13-годишното момиче като писател и за интереса й към темата за секса.
От Музея на Ане Франк коментират, че това не е единственото място, в което момичето пише за тези въпроси. На други места тя също споменава шеги, които е чула от възрастните в къщата, или пасажи за месечния й цикъл и сексуалността като цяло.
Оттам обаче са на мнение, че новите страници не могат да променят възприятието, което света има за Ане Франк.
"През годините Ане се е превърнала в световен символ на Холокоста, а момичето зад този символ постепенно избледнява на заден фон", коментират от музея. "Тези нови текстове връщат любознателната и в много аспекти ранно развиваща се тийнейджърка на преден план."
Ане Франк и нейните родители, заедно с друго еврейско семейство, се крият от нацистите в скрита част от бизнес сградата на фирмата на баща й "Опекта" в продължение на цели 2 години - от 5 юли 1942 г. до 4 август 1944 г. - като им помагат техни приятели.
Накрая, след предателство от уж близък на семейството, цялата схема е разкрита, а укриващите се са арестувани и изпратени в концентрационен лагер. Там оцелява само бащата на Ане - Ото. През 1947 г. той открива дневника й и го публикува като книгата "Задната къща".
През 60-те години сградата на „Опекта“ се превръща в музей „Ане Франк“. Днес в предната част на къщата се намира централният офис на фондация „Ане Франк“, която има клонове в Берлин, Базел, Виена, Лондон и един в Съединените щати.
