Вероника Вапирова е жена, която, видиш ли я веднъж, започваш да си я представяш в сънища от дъги, танци и музика. Дъщеря на музиканта Анатоли Вапиров - един от създателите на новия руски джаз. Дизайнерката е основна причина за феномена в българската мода "TOTALLY ERECTED" и партитата към едноименната марка, както и за двата бара край Варна "TOTALLY ROMANTIC". Миналата година Вероника създаде и изключителното място за артисти и млади таланти клуб "Culture beat".
Креативна, свежа, откривателка на нови стилове, непримирима, вечно търсещата и млада, в последно време тя бе избрана за един от посланиците на "Пума" за България и направи три модела кецове за марката. Но сърце не й дава да се откаже от клуба си, въпреки че сега е в процес на преместване в... Сао Пауло, Бразилия.
Бразилия осиновява таланта й
Ето! Една друга българка, вирееща в Бразилия. Досега все нещо е успявало да задържи Вероника в България. Но вече си е отдала на екзотичната дестинация заедно със своя любим Ангел Ламбрев. С нея си поговорих, докато моето сърце беше в гърлото, а нейното се припичаше на слънце край басейна в двора на небостъргача, в който се намира новият й дом. Или поне кандидат да се превърне в дом.
Две са причините, заради които мултиартистката избира Бразилия. Първата е, че от малка се чувства като част от културата и манталитета на тази страна - хората там са като нея (топли, красиви и усмихнати). А втората е, че за момента страната предлага да осинови таланта й, като й предоставя огромно поле от ресурси, за да го развива. И то не за някоя от световните модни марки, установили се там, а за нейна собствена, която предстои да узакони.
Талантът на Вероника е расъл в изключителна среда. Родена в Санкт Петербург, в семейство на музикант и режисьорка, тя буквално е възпитана в движение от артисти, музиканти, балерини, актьори и пр. Така минават едни приказни 6 години и половина. След това се мести в България на брега на морето (Варна).
Плаж, джаз, арт...
"Времето там ще го запомня най-вече с ранния плаж всяка година и дългите джаз фестивали, които и до днес баща ми организира през лятото", споделя Вероника. До 11-и клас учи във Варненската художествена гимназия, а в 12 клас се премества в НХГ в София с профил "Графика", за да е едни гърди напред спрямо кандидатите за Художествената академия.
Историята за бала й няма да я забрави никога. Може би защото моят си беше чиста проба скука, разголена плът на килограм и танци като центрофугата на пералня. Малката артистка се появила не в обичайната бална униформа, монополизирала производството на въпросните облекла - рокля с кринолини. Вероника избрала фрак и "мъжки" панталон в денди стил - естествено по неин модел.
Следва времето на Метрополис, времето на техно музиката, цветни коси, мигли, камъни, пайети и т.н. Вероника определя себе си в този период така: "Бях много странна птица, дори за художниците, които ми бяха колеги". Впоследствие записва "Мода" в НАТФИЗ заради, по нейните думи, "нечестния" прием на кандидатите.
Хобито - и начините му на употреба
And let the show begin! Гримьор; работа за тогавашните актуални модни издания; дизайнер още от първи курс; стайлинг на най-обичаните за онова време поп звезди (Галя от "Сатен", Нина Николина, Ирра, група "Мастило" и др.), когато попът си беше поп и предпочитахме него пред Бритни. (Вероника е човекът, който направи роклята на Нина Николина за наградите на БГ Радио, на които й се показа едната... женственост!)
По едно време се оказва в Барселона, но не умее да играе на дребно, дори на чужда територия. Танцува за най-обичаните парти места в испанската столица и в Ибиса, прави сценичните костюми на клубните танцьори и самата тя участва в конкурс за такива артисти, като става втора в света. Парис Хилтън пасти да яде с нейните партита (май-май).
Вероника ми разяснява за едно от творческите си увлечения: "Танците са ме зареждали и творчески, и духовно. И затова не ги приемах като работа, а като хоби, като начин да представя цялото си творчество - стайлинг, моден дизайн, сценично представяне и танци."
Още в четвърти курс в университета тя вече е лицензирала марката "TOTALLY ERECTED", като прави и първото си самостоятелно ревю. По-късно всичко се развива неочаквано бързо и успешно за нея и работата й за марката, FTV, колекции, модни изложения и признания, публикации и успех на чужди пазари и така до днес. "Когато подготвям още куп несбъднати мечти да се реализират", завършва мултиартистката.
Дам, не можем и да предположим колко са важни първите години, средата в които растем и се развиваме. Колко съм благодарен че баща ми че ме водеше със себе си из фотографските и джаз клубове на Загреб и Виена, въпреки че бях бесен бузест първокласник търсещ какво да разбие и счупи.
Даам, добре че баща ми ме водеше още като първокласник в кварталната кръчма "Синята гара" да изучавам екзистенциалната проекция на битуващите там и да придобия класическото умение "наливане на голяма през носа". И то въпреки че бях просто келешче, което се забавляваше да лепи с дъвка чашите на хората по масите.
Да, Вероника Ва/м/пирова... Гледам я и тръпки ме побиват! Повечето агенти на КГБ блестят като звезди на културния небосклон у нас и в чужбина, субсидирани от съответните служби.
Е,какво искате сега,ето ви една преуспяла жена.Няколко жалки коментара(от мъже дето явно гроздето...),къде са останалите,дамите,моля,дайте едно рамо на тази красива и успяла жена.
Защо така с лошо, индийско девойче? Ние просто си спамим глупости, никой не злослови срещу момичето. Аз я познавам по физиономия от Метрополис и електронните партита - малка готина и весела мацка. Не знаех, че живее в Бразилия, нито че е родена извън България. Не знаех и че Кълчър Бийт е неин. Не съм ходил там все още, но приятелите ми не са кой знае колко възхитени от посетителите. За сметка на това музиката била олд-тайм техно, което си е плюс отвсякъде, защото ми е писнало да слушам лигави хаусчета, понеже така е модерно. Но за модата питайте автора на статията, той е навътре с фйешън тенденциите, нали Джули? Успех на заведението, успех на мацката и повече успешни проекти по света и у нас.
Прав си вързах се.Между другото ти си първият запознат с индийския епос,впечатли ме .Идеята ми беше,че ако нещо хубаво се е случило някому-гробно мълчание ,ако някой мрънка и описва безкрайните си земни мъки -злорадство и саркастични коментари,то вярно,че повечето са глупости,но не можеш да отречеш,че завистта е факт.