"Когато Ума Търман свали блузата си пред мен, загубих ума и дума. Докато тя се преобличаше, аз можах само да изтърся: "Много е топло, а?".
Това не е първата среща на Пирина Джупанова с истинска знаменитост. И за пореден път срещата със звезда от този ранг я оставя безмълвна.
Това не е просто инцидентно засичане, а част от съвместната работа на българката с Търман. Защото макар вече да е дипломирана актриса, Пирина Джупанова все още е сред най-търсените и успешни български модели в чужбина.
Историята с участието на любимката на Куентин Тарантино - Ума и Пирина в главната роля е от 2015 година. Тогава двете снимат фотосесията на знаменитата фотографка Елън фон Унверт за VS Magazine.
Фотосесията "Очите на Ума" е вдъхновена от филма "Очите на Лора Марс" (1979) на Ървин Лершнър, в който в главната роля на фотографка, която вижда през очите на сериен убиец, е Фей Дънауей.
Всъщност Пирина е от онези хора, на които се случват мечти.
Спи с нож под възглавницата, защото така се чувства сигурно, макар че знае, че няма да го използва. По-скоро ще тръгне да бяга, когато я нападнат. И най-вероятно ще изглежда комично уплашена в сатенена рокличка и с инфантилна котешка маска за сън на лицето. Сюжетът за комедиен квазитрилър току-що създаде самата тя, докато се представяше със свои думи.
179-сантиметровата брюнетка с перфектни мерки впечатлява самата Наоми Кемпбъл на едно от модните дефилета в Милано. Дотолкова, че шоколадовата газела я повежда за ръката и прави няколко кръгчета из магазина на Dolce&Gabbana.
Срещам се с Пирина след седмици очакване да се приземи в България.
Виждала съм я само по кориците на големите наши и чужди модни списания - от VOGUE до ЕLLE и обратно.
Върви по улица "Шипка" и приковава погледите на мъжете, които започват да се обръщат в такт с ниските токчета, които палаво тракат по паветата. Бохо-шик плитка в косата, ефирна, изчистена и, разбира се, къса черна рокля и никакви претенции.
"Не съм по випаджийските изяви и страня от публичността", обяснява ми още с пристигането. И ме предупреждава да не очаквам сензации, защото ще ми разказва истински истории.
Започваме с името - истинско е.
Кръстена е на баба си Пиринка и два от най-красивата ни планина Пирин. Произхожда от лекарската фамилия Джупанови от Разлог. С баща хирург, майка зъболекар и сестра също лекар Пирина се превръща в изключение за семейството от самото си раждане.
"Като бях малка ми се подиграваха за името. Наричаха ме Рила, Родопи, а после и Пипи - прякор, който най-много си обичах".
В чужбина също често я питат как й викат накратко.
"Не се разделям с нито една буква от името си. Аз съм просто Пирина", категорична е красавицата. Освен това сключваме сделка - да не я наричам твърде много модел и манекенка, защото не се отъждествява с двете понятия. "Мразя да пазарувам, освен ако не купувам храна и книги. Купувам си дрехи защото ми трябват, но последния път излязох за това, а се прибрах с две пиеси".
Определя се като абсолютен приключенец и си обещава оттук нататък да пътува поне за два месеца годишно в Европа, а поне няколко месеца да прекарва в България.
Междувременно Пирина вече 3 години жъне успехи на театралната сцена в Ню Йорк.
"Обичам да съм навсякъде", казва ми и подчертава, че за 27 години има чувството, че е изживяла три живота.
Ако съдим по темпото, с ходи по улицата, няма как да не й повярвам, макар че го отдавам на сякаш безкрайно дългите й крака, които само за седмица е разходила из цяла България. Вече е била на две сватби, две момински партита, до морето и обратно.
С бързо темпо се развива и самата тя през последната декада от живота си - между Милано, Рим, Париж, Ню Йорк, Сингапур и България.
Всичко започва когато...
...е на 15 години. Тогава за първи път отива в Ивет Фешън - от тийнейджърско любопитство.
Именно там е забелязана, но бързо се разубеждава да започне работа като модел, защото иска да учи.
Години наред букерите на агенцията я срещат по улиците на София и я увещават да се присъедини към агенцията, но Пирина има други планове. Иска да стане архитект или моден дизайнер. И успява.
Заминава за Милано веднага след като завършва Италианския лицей, защото е приета специалност "Моден Дизайн" в Политехнически университет в Милано (Politecnico di Milano).
Когато е на 21 години решава да комбинира ученето с мечтаната, но и непозната до момента кариера в модата.
"Мислих да следвам архитектура в България, ходих на уроци по рисуване, но когато се появи възможността за Италия реших да рискувам. Своенравна съм и авантюристка по душа. Така че освен да ходя на високи токове в права линия, мога да кроя на компютър и да шия".
И така преди да навърши 24 години Пирина успява да впечатли италианските букери и да стане част от известна модна агенция. Там среща един от идолите си тогава - световноизвестният български модел Силвия Димитрова, с чиито снимки е украсена цялата й стая в общежитието.
"Не можех да повярвам, че я виждам, а тя започна да ми говори първо на италиански, после на английски..."
Силвия Димитрова я харесва и я свързва с модни агенции у нас и в чужбина.
Така Пирина Джупанова става модел и кариерата й бързо набира скорост както у нас, така и в Италия.
Снимала се е за i-D Online, Vogue, Purple Magazinе и ELLЕ. Работила е за брандове като Dolce&Gabbana и Gucci.
"Фотосесиите за световноизвестните модни списания са постижения, но с времето разбрах, че тези чувства бързо отминават. Един ден щастие и всичко е забравено. За хората, с които комуникирам, не е най-важното е да си модел. Напротив".
Някъде по това време се появява първата пробойна, която отдръпва Пирина от кариерата на модел.
Тъмната страна на модата
"Ставаш, къпеш се, оправяш се и тръгваш по кастинги или фотосесии. По време на последното издание на Fashion Week, в което участвах в Ню Йорк, ходих всеки ден на фитнес по 1 час, ядях само по две смутита и една ябълка на ден", спомня си с ужас красавицата.
"Навсякъде модните гурута изискват мерки, настояват да изглеждаш по някакъв начин, но същевременно никой не ти казва как да го постигнеш здравословно. А в същото време за тях няма идеални мерки. Аз съм 179 висока, а в моментът ханшът ми е 93, което е края на света в тази индустрия", смее се Пирина.
Но подчертава, че тенденциите все повече се променят.
"Била съм с ханш 87 см и не искам да изглеждам пак така. Искам да съм слаба, но не искам да съм нещастна и слаба".
Категорична е, обаче, че красотата не може да бъде само вътрешна. Когато става въпрос за мода - трябва да си лицеприятен пример за подражание.
"Това, което си мисля е, че модата не трябва да е продава лъжи и празни илюзии. Не може всичко да е фотошоп, защото такава обработена визия е нереално да се постигне. Имало е снимки, в които съм казвала на фотографите, че това, което са създали, не съм аз и не мога да си обясня, защо изобщо са ме взели, като ще ме преобразяват", казва от личен опит Джупанова.
Връх и съществен опит в кариерата й е работата за GUCCI.
"Правеха новата си колекция по мен, което се нарича фитинг. Бяхме три момичета. Това е работа, която се заплаща много добре, но си зад кулисите. Няма публичност и показност. Така се запознах с Фрида Джанини - една от най-известните дизайнерки на марката", спомня си Пирина.
Цялото преживяване е интересно за нея от дизайнерска гледна точка. Попивала всички похвати на специалистите, като същевременно пазела в тайна, че е завършила именно тази специалност. Особено предвид факта, че Пирина създала и собствена марка за дрехи, която разработила с Патриция Остели - работила за скулптура на дрехи Йоджи Ямамото, Prada, Margiela и много други.
"Докато снимах за GUCCI, можеше да излезе, че съм шпионин, защото все пак това беше новата им колекция, която те пазят със зъби и нокти. Тепърва я пускаха на пазара".
След GUCCI следва кратък стаж за марката "Blade", където я избрали, защото е "красива и студена" като създателката на линията Патриция Стели. И, разбира се, всичко това е гарнирано с участия до откат в модните седмици в Париж, Ню Йорк и Милано.
Именно по време на един от тези ангажименти Пирина среща контрабасистът Пол Съкиви.
Той и джаз бандата му с вокалист Сесил Маклорин Салвант спечелиха тазгодишната награда Grammy за джаз албум. И следва любовна история...
"Беше 2013 година. Живеех в моден апартамент в Ню Йорк, ходих по кастинги. Една вечер бяхме в джаз бар и се влюбих в музиката на бандата. Отидох при тях и поисках да опитам някой от инструментите. Само Пол имаше свой собствен", смее се Пирина. И я насочили към него. Оказало се, че двамата дори живеят един срещу друг на една и съща улица в мегаполиса.
Започват бурна връзка, докато Пирина се подготвя и за кандидатстване в Академията по актьорско майсторство "Стела Адлер", а Пол е на турнета из страната.
Тя става в 7, за да я подготвят за дефилета, той лети със самолети до Сингапур и обратно, за да се виждат.
А докато й оправят косата, Пирина рецитира на манекенките монолог от пиесата "Антигона" и сонети на Уилям Шекспир.
"Всички моделки на телефоните си чатят или спят, а аз с едно листче се разхождам и ги разбутвам - хайде да учим този текст от "Антигона", защото трябва да го записвам след два дни за кандидатстването", спомня си тя.
Тогава още не знаела как да подбира пиесите си за четене, а умът й не побирал как ще се научи да плаче на сцената и да играе роли на английски.
Същевременно с Пол едва имат време да се виждат. "За един месец дойде три пъти да ме види в Сингапур, но аз имах и други ангажименти - ходех на балет и модерни танци, за да съм готова за изпита. Отделно се върнах и в България за месец, а след това имах ангажимент в Милано...".
Така бурната връзка завършва с тежка раздяла. А Пирина успява да запази този емоционално тежък момент в склада на съзнанието си, за да го ползва в роли, за които й трябват искрени сълзи на сцената.
Следва една трудна година.
2014 година е по-скоро добра за кариерата на Пирина, но и същевременно нещастна в личен план.
"По времето, когато се готвих за изпитите бях обсебена от идеята да съм безумна слаба. Почти не се храних, а ходех фитнес всеки ден. Всичко идваше от това, че съм голям перфекционист и нямам баланс. Търся баланса, защото при мен няма средно положение - черно и бяло съм и това ми играе лоша шега", разкрива за най-тежкия период от живота си до момента Пирина.
Идва най-лютата зима за последните години в Ню Йорк.
Пирина е с 10 килограма по слаба от обикновено. Обикаля по 12 кастинга на ден. Предстои началото на двегодишната програма по актьорско майсторство.
"Отивах на кастингите и екипа се шегуваше с мен, че ще ми плати само ако хапна нещо. Беше тежко. Бях на 25. Плачех непрекъснато. Минавах по местата , където сме били заедно с Пол и страдах, но осъзнавах, че той ми прави услуга".
Целият стрес дава отражение на здравето й. Удря я в стомаха.
"Родителите ми ме подкрепяха да остана в САЩ. Баща ми ме надъха като ми каза да не отказвам сега. Напълнях и се стресирах още повече, че качвам килограми. Всичко изглеждаше като каша. Като жестока криза. Предстоеше ми операция и се прибрах в България неочаквано. Осъзнах,че се притеснявам прекалено много за визията си, за теглото, а не дали съм здрава.
Имаше значение само как ще изглеждам. Накрая баща ми ме попита какво ще работя, като съм болна?
Но мозъкът ми беше промит. Бях свикнала да отговарям на високите изисквания, да не разочаровам хората около мен, заради моето собствено его. Но организмът ми не можеше повече, а аз не го слушах по никакъв начин. Нямах никаква култура на хранене или грижа за себе си дори".
И разбира се като във всички приказки за красавици и тази с Пирина има хепи енд. След катарзис винаги идва щастие. След година и половина употреба на скъпо струващи лекарства и концентрация върху актьорското майсторство, нашето момиче стъпва на краката си и започва зверска здравословна диета - точно по време на сесията в Академията.
Спира цигарите, кафето, алкохола, доматите, чушките, семената , ядките, шоколада, хляба, млечните и бобови продукти. И лекарствата. Иска тялото й да се излекува само.
И пречистването дава резултат.
"Спрях лекарствата като същевременно завърших с главна роля в пиесата на Дейвид Рейб "In the Boom Boom Room". Писана е през 70-те, а аз съм Криси - момиче, което мечтае да е танцьорка, но става стриптизьорка. И освен това е изнасилвано от баща си и нежелано от майка си. Мъжете също я използват и злоупотребяват с нея".
Репетициите са тежки, но Пирина вижда в тях упование.
Успява да усети болката на героинята си, участва във всички сцени, освен в една и се преоблича за рекордното време от 5-6 секунди преди да излезе отново пред публиката. Залата и на осемте представяния на пиесата е пълна. Следва предложение за късометражен филм, по който Пирина тепърва започва да работи.
Така модния подиум остава в периферията. А уроците от горчивия опит са по-ясни от всякога.
"Преди бях различна. Обичах да гледам лошо. Сега го правя само за разнообразие, шегува се Пирина.
Продължава да вярва в сбъдването на мечтите си.
"Пожелах си да играя в интензивна пиеса и получих ролята, защото вярвах в това, което искам. Когато сега се обърна назад - лошото ми даде повече, отколкото ми взе, без да ми остави травми", обобщава тя.
И след всичко това не се страхува да се влюбва, напротив. Влюбена е постоянно. "Мога и в дърво да се влюбя", оптимистично завършваме разговора.
Хубаво заключение на една леко драматично и същевременно силно артистично начало за една успяла млада българка, която със сигурност скоро ще видим на големия екран.
В кадър от късометражния филм, който Пирина снима в момента - "Студено"