Преди няколко седмици моята 11-годишна дъщеря Клеър се скара с най-добрата си приятелка, защото не се разбраха как да прекарат един следобяд. За една седмица тази незначителна караница ескалира в малка война, включваща и няколко други деца.Паралелно на тази драма Клеър бе атакувана вербално от 16-годишно момиче, което не беше харесало начина, по който дъщеря ми е говорила с по-малката й сестра.
От непознато момиче дъщеря ми получи заплахи, че ще бъде ударена. Отгоре на всичко Клеър - която е само на 11 години, бе потърсена от 18-годишно момче, което тя не познаваше, но което поиска да станат приятели.
Бомбардираха я с верижни писма, които я заплашваха с всякакъв вид беди и сърдечни болки, ако не ги препрати веднага на приятелите си.
Всичко се случи чрез нейния акаунт във Facebook
Зная всички подробности само защото един следобед тя отвори Facebook от мобилния ми телефон и забрави да излезе - давайки ми достъп до онлайн живота й. Цяла седмица можех да я подслушвам и да наблюдавам поведението й. Ужасът и тревогата от нещата, които научих, бързо изместиха вината, че я следя.
Този онлайн шпионаж ми даде нередактиран поглед върху живота на съвременно подрастващо дете от средната класа, живеещо, както правят толкова много други, с единия крак в реалността, а с другия - в киберпространството. Тъй като не може да се каже, че дъщеря ми и нейните приятели са "трудни" деца.
Живеем в богато село в графствата около Лондон. Дъщеря ми е ученичка първа година в отличаващо се с високи резултати държавно училище с отличен сертификат за образователно равнище. Язди коне и танцува.
"Превръщате ме в странна, ще бъда единствената в света, което не е във Facebook!"
Беше във Facebook от няколко месеца, след като последната година непрекъснато тормозеше баща си и мен да й позволим да си направи акаунт. Седмици наред Клеър следеше все по-нарастващия списък с познатите си, на които бе разрешено да имат страница във Facebook. Тя плачеше, удряше с крак по пода и ни казваше, че съсипваме живота й.
Предполага се децата да са над 13-годишни, за да се регистрират, но ограничението за възраст не се контролира от Facebook и е лесно да посочиш фалшива дата на раждане.
С баща й сме чували достатъчно истории за тормозени през уебсайта деца, с които са се свързвали подозрителни типове, претендиращи, че са някой, който не са, така че искахме да я удържим настрана от него колкото може по-дълго.
Но накрая неохотно се съгласихме, че независимо дали ни харесва или не, днес младежите възприемат комуникацията "лице в лице" като старомодна - и не изглеждаше честно да оставяме нашето дете - разумно момиче, на което смятахме, че можем да имаме доверие - извън кръга й.
Всичко изглеждаше наред
Клеър се съгласи никога да не се сприятелява с непознати във Facebook (което би им дало по-широк достъп до личната й информация). Обеща, че ако някой се опита да я тормози, ще дойде директно при нас. Допълнително се уверих, че настройките й за защита на личната информация в уебсайта не я правят уязвима.
В началото това изглеждаше разумен компромис. Понякога поглеждах през рамото й, докато качваше снимки, или избухваше в кикот след глупава шега, споделена сред приятелите й.
И ако не беше първото съобщение, което видях и което накара сърцето ми да препуска от притеснение и негодувание, не бих започнала да дебна дъщеря си така трескаво. То гласеше: "Ти си мислиш, че си велика, но си просто тъпа малка курва, която си носи полата до задника. Стой настрана от сестра ми или ще се разправяш с мен."
Не можех да повярвам - авторът беше 16-годишно момиче, което познавах, което би трябвало да се размисли дали да използва подобни заплахи. Не се съмнявах, че Клеър вероятно не е била мила със сестрата на това момиче - държаха се гадно една с друга от време на време, както често правят децата.
Но изглеждаше неприемливо 16-годишно момиче да бъде толкова агресивно. Всичките ми инстинкти ме пришпориха да отговоря, като ясно покажа, че отговаря възрастен човек, а не детето, което тази малка мадам се опитва да сплаши.
Но първо щракнах върху страницата на Клеър. Негодуванието ми се смени с втрещяване: "Кучки", беше отговорила дъщеря ми. Беше ясно, че не е невинната жертва в тази караница. По-лошото е, че отдолу имаше дузина отговори от други деца, заплетени в тази онлайн караница и изгарящи от желание за още.
Едно от децата препоръчваше на друго да "нашамароса" Клеър. Частица от мен искаше да се изправи пред дъщеря ми още тогава - заради поведението й - и естествено да провери как тя се справя с това да е замесена в толкова груб скандал.
Вместо това си помислих за по-мащабната картина - и си замълчах. За да подслушвам тихо още известно време - в случай че има други ужаси, които не зная.
Научих, че Клеър не само приема покани за приятелство от много по-големи от нея и от такива, които не познава, но и че също се свързва с непознати.
Ако нейните връстници са мерило - 11-годишно дете с 500 приятели във Facebook не е нещо необичайно - за два месеца Клеър имаше 400. Как биха могли тези деца да познават толкова хора така добре, че да им поверят личните си мисли?
"Ти не ме познаваш, но мисля, че си приятел на брата на моя приятелка", казваше тя на 14-годишно момче като вид запознанство в една нощ. Той би могъл да е дебел тип на средна възраст, претендиращ, че е добре изглеждащ тийнейджър... И сега той би могъл да разговаря с моето малко момиче по всяко време, когато пожелае.
Как е възможно тя да е толкова глупава?
Междувременно езикът, който тя и нейните приятели използваха на сайта, беше, меко казано, цветист. Наистина се сгърчих от тези ругатни в черно-бяло до снимките на симпатични момчета и момичета. Особено моментът, когато прочетох как дъщеря ми ме описва као "шибана крава" пред един от приятелите си, след като й забраних да излиза от вкъщи.
"Мразя я", пишеше тя за мен, което прониза сърцето ми - сърце, което спираше за миг всеки път, когато виждах поредното верижно писмо да пристига в пощенската й кутия, заплашвайки я с незабавна смърт и гибел, ако не го препрати нататък.
"Мислиш ли, че се случва нещо лошо, ако не ги препратиш?", попита един от приятелите й една вечер, след поредното верижно писмо. "Не мисля, че би трябвало да рискуваме", отговори Клеър.
Всичко това дойде като допълнение към скандала с най-добрата й приятелка няколко дни по-рано, в резултат на което всяка от тях излизаше с други приятели, за да си дадат малко отдих една от друга. Но историята се беше преляла във Facebook с потресаващи последици.
И двете бяха публикували намекващи съобщения за проблеми между тях, което беше провокирало онлайн надпревара между 20 деца, които декларираха лоялност към едната, чрез обиди към другата, сред които думи като "курва" и "развратница".
Дребната им караница беше станала развлечение за масите
Междувременно от публикациите на приятелите й ставаше ясно, че Клеър далеч не е единственото забъркало се в конфликт дете.
Агресивни съобщения се сипеха в превъртащия се "поток от новини": "Някои лайняни хора е необходимо да се научат да говорят истината" беше едно от тях; "Тази кучка ще си отнесе боя", гласеше друго.
Някои деца се присъединяваха, нападайки деца, които не бяха споменати по име, но които всички изглежда познаваха - "Курвата не си заслужава" и "Бих искал да й размажа главата с крак".
Междувременно Клеър продължаваше да получава оскърбления чрез чата на сайта. Тя отвръщаше така, че отново ме караше да се присвивам от езика, който използваше. Но въпреки всичката й храброст, забелязах, че става дистанцирана. Ако всичко това притесняваше Клеър поне наполовина, колкото притесняваше мен, време беше да му се сложи край.
Потърсих Клеър и й дадох моя телефон, за да може да види какво съм наблюдавала през последните няколко дни. Не беше момент за взаимни обвинения, заявих й аз, докато тя пребледня пред мен.
Първият ми инстинкт беше въобще да я махна от сайта - нищо, че настояваше, че неволните ми наблюдения са изключение, а не типични за онлайн живота й.
Но знаех, че тя пак ще намери начин да бъде във Facebook
Разбрахме се заедно да прегледаме всичките й т. нар. приятели и тези, които не познава лично. Всички, които бяха публикували оскърбления и заплахи, щяха да бъдат блокирани.
Докато го правехме, изскочиха две съобщения от деца, молещи Клеър да бъде техен приятел - казвам "деца", но едното беше от 18-годишно момче, което беше завършило нейното училище преди две години. Клеър бързо ме увери, че никога не би приела молбата му.
Но се почувствах изключително неспокойна от мисълта, че тя прекарва време в свят, където изобщо се налага да взема такъв вид решения.
Стигнахме до компромис: Клеър запази своя Facebook акаунт, чиято парола вече знам и тя не може да я променя. А аз съм вече един от приятелите й онлайн.
В крайна сметка Facebook се оказа и средата, в която Клеър и най-добрата й приятелка се сдобриха.
