29-годишният каталунец Килиан Жорнет не е случайно име в спорта - той е скиор и бегач на дълги разстояния - един от най-добрите в света.
Той е и човекът, който е изкачвал най-високите върхове на земята - някой от тях по-бързо от всеки друг. Поставял е рекорди на Мон Блан, Аконкагуа, Килиманджаро, Денали, Матерхорн.
Последното предизвикателство на Жорнет, който живее в Норвегия, беше най-високият връх на земята - Монт Еверест - 8848 метра. Но преди две седмици той го изкачи не веднъж, а два пъти в рамките на седем дни - и то без кислород.
Общо около 5000 души в света вече са се качвали на Еверест, така че Килиан съвсем не е пръв. От тях обаче по-малко от 200 са го направили без кислородна маска. Първи постигат това австрийците Петер Хабелер и Райнхолд Меснер през 1978 година.
На 22 май 2017 Жорнет добавя и своето име в този почетен списък, изкачвайки се от базовия лагер до върха за 26 часа, без да използва кислород и без помощта на въжета.
Стомашен вирус му попречва да се движи толкова бързо, колкото е намислил - затова след 6 дни той решава да атакува върха отново. Този път той тръгва от по-преден базов лагер - и стига до горе за 17 часа.
Жорнет разказва, че е предприел изкачването извън ски сезона, като последното му ски катерене е било в деня преди да замине за Хималаите и 20 дена преди да изкачи Еверест. Обикновено той тренира около 1200 часа годишно, по 2 пъти дневно, затова обяснява, че не се е подготвял специално за катеренето, освен да прави по-дълги катерения в планината сам, за да свикне психологически.
Първото му катерене започва в 10 часа вечерта. Той върви 4 часа и половина до най-предния лагер, където спира и почива за 2 часа. В 4 часа посред нощ отново тръгва и вече е на височина 7700 метра. Тогава се почувства зле и започва да повръща. Налага му се да спира на всеки 10-20 метра, но по думите му "главата ми беше добре" и затова продължава и стига върха в полунощ.
Заради онова, което нарича хранитeлно отравяне, той не хапва нищо в продължение на цели 15 часа.
5 years ago we had a dream together
— Summits of My Life (@SummitsofMyLife) June 1, 2017
Being ourselves we have arrived here.
This was not my Everest, this was our Everest@kilianj #OurEverest pic.twitter.com/mH0YGGjm2w
"Когато стигнеш върха, се чувстваш по-скоро концентриран, отколкото възторжен. Изпитваш облекчение, че няма повече нагоре. И се тревожиш - защото до долу има още много път. Почувствах щастие, но не изпитах силни емоции", разказва той в интервю за Men's Journal.
На върха той прекарва 15 минути, като си почива и разглежда наоколо.
"Беше много тъмно, но успявах да видя челниците на хора, които идваха към върха откъм южния склон".
С първото си изкачване той поставя своеобразен рекорд, защото никой досега не е успявал да премине без почивка от последната базовата станция и пътя до върха.
🎥 Firsts impressions about the expedition #OurEverest. Thanks for your support! :)
— Summits of My Life (@SummitsofMyLife) May 30, 2017
This is #OurEverest I @kilianj
📸: Seb Montaz pic.twitter.com/W1XQSYmM6w
Но той не остава доволен, защото иска да повтори изкачванията си, правени в Алпите. Това означава катерене без лагеруване, без помощни приспособления и с тръгване от един връх до друг.
Това налага предприемането на втория опит.
Вторият път той тръгва рано сутринта на 27 май. Много катерачи решават да се върнат, защото се оказва много ветровито. Това налага обличането на костюм още на 7000 метра, заради студа.
Жорнет стига върха по залез. На връщане на около 8300 метра, той се изгубва. Нощ е и вали сняг. На около 8000 метра той си прави малък бивак и почива 1 час, като изчаква да се зазори, за да се ориентира.
През цялото време той не мисли за опасностите.
"Просто се движиш и не мислиш за риска. След това си казваш "Бях в опасна ситуация".
Според него Еверест може да се изкачи и доста по-бързо по пътя, по който той го е направил, стига да има хубаво време и да няма вятър. Според него от последния базов лагер до върха е възможно да се премине за 12 часа.
И все пак Жорнет не е сигурен дали ще предприеме отново опит за нов рекорд на Еверест - той е от хората, които не обичат да повтарят изживяванията си. И от онези, които за нищо не съжаляват.
В своя блог Килиан разказва за приключението си и споделя интересни данни от пътуването.
