За някои той е най-великият планинар и алпинист за всички времена. За други е поляризираща, дори радикална личност с прекомерно медийно присъствие. Някои може би дори го смятат за леко луд или поне ненужно екстровертен.
Южнотиролeцът Райнхолд Меснер е легенда, като под името му стоят изключителни постижения и куп рекорди.
Първият човек, качил Еверест без кислород, и първият, изкачил всички 14 осемхилядници, при това отново без кислород. Прекосил Антарктика и Гренландия без помощта на кучета и сноумобили. Преминал пеша през цялата пустиня Гоби. И всичко това със само три пръста на краката.
Прекарал години в търсене на снежния човек йети, но и като депутат в Европейски парламент. Човек, който си позволява да обсъжда публично наследството, което оставя на децата си.
Меснер е роден в Бриксен, в сърцето на Доломитите в италианската провинция Южен Тирол през 1944 г. Катери планини от малък и изкачва първия си връх на 5-годишна възраст.
През 60-те години на миналия век се утвърждава като един от най-добрите алпинисти в Европа, със стотици изкачвания в Доломитите и Алпите.
Първата му експедиция в Хималаите е през 1970 г. и е до деветия най-висок връх в света - 8126-метровия Нанга Парбат в Пакистан. Тя е и може би най-трагичната.
Райнхолд, заедно с брат си Гюнтер, стига до върха през южната страна - Рупалската стена, висока 4500 метра стена от скала и лед. Тя е най-високата в света и никога преди това не е била катерена успешно. Спускат се по друг маршрут.
Дни по-късно Райнхолд се добира до долина, премръзнал и изтощен. Намират го и го спасяват местни овчари. Южнотиролецът има сериозни измръзвания и се налага 7 от пръстите на краката му да бъдат ампутирани.
Гюнтер е загинал при спускането, според Меснер пометен от лавина.
Останалите членове на експедицията оспорват версията на брата, а историята за съдбата на Гюнтер става обект на дългогодишни спорове. Оцелелият Райнхолд е обвиняван, че го е изоставил още преди достигането до върха и е предпочел да се изкачи сам вместо да му помогне.
През 2005 г. заради необичайна топла вълна в региона са открити останките на Гюнтер, включително една от обувките му. Те са там, където твърди, че е изчезнал и Райнхолд, което потвърждава версията на брата. През 2022 г. пакистански алпинист намира и втората обувка.
Тази трагедия е моментът, "в който всичко свърши и всичко започна", пише Меснер в една от десетките си книги, озаглавена "Голата планина" - Нанга Парбат значи именно това на езика урду.
Заради липсата на цели 7 пръста на краката и крайчетата на някои пръсти Райнхолд вече не може да се катери по скали и се насочва към изкачване на високите върхове.
Връща се на Нанга Парбат няколко пъти, включително и в търсене на останките на брат си, и започва методично да катери най-високите върхове в Хималаите.
През 1978 г. заедно с Петер Хабелер стават първите хора, изкачили Еверест без допълнителен кислород - нещо, за което някои лекари дотогава твърдят, че е физиологически невъзможно.
Става и първият, изкачил сам Еверест, както и Нанга Парбат - през 1978 г. През 1986 г. завършва Хималайската корона, изкачвайки последния си, 14-ти осемхилядник - Лхотце. Това е и последният път, когато Меснер изкачва толкова висок връх.
Всичките му изкачвания са в "алпийски стил" - с минимално оборудване и хора, без кислород, без подготвени лагери, въжета и маршрут.
Пуризмът в изкачванията е една от запазените марки на Меснер и той го защитава и до ден днешен, когато комерсиалните експедиции вземат превес на Хималаите.
"Днес катеренето е тотално различно, да се качиш на Еверест става все повече бизнес", казва пред изданието The Diplomat преди няколко години. Върхът е подготвен от шерпите от базовия лагер догоре, има утъпкана следа, въжета, осигуровки, лекари, водачи и много хора могат за отидат, пояснява той.
"Но това не е алпинизъм, това е туризъм. Хората купуват възможността да се качат по пистата на Еверест", смята южнотиролецът.
По неговото време например не е било възможно - както е в момента - атаката на върха да започва от полунощ просто защото тогава не е имало нито пътека, нито следи, по които да ходиш. Челникът не осигурява достатъчно видимост и е лесно да паднеш от ръба.
При експедициите на Меснер самите шерпи не са били това, което са днес, когато сериозна част от бизнеса с комерсиалните изкачвания е в техни ръце. Тогава не местните са водели, поставяли стълбите и фиксирали въжетата - алпинистите са го правели, а шерпите са ги следвали, носейки багажа и приготвяйки храната.
След осемхилядниците Меснер се насочва към друг проект - търсенето на йети.
През 1986 г. той вярва, че среща митичното същество на преход в Тибет. То се движи на два крака и изключително бързо. Високо е над 2 метра, силно и пъргаво. Цялото е в козина, с къси крака и дълги ръце. Издава съскаши звуци.
След тази среща южнотиролецът е обсебен от снежния човек и прекарва 12 години в обикаляне из Хималаите в търсене и проучване. Накрая пише и публикува книга - "Моето търсене на йети" - с отговора: Те не съществуват.
Това е просто хималайска кафява мечка. Но не е разочарован, че е прекарал толкова време в търсене на доста очевидния отговор. "Защото кафявата мечка наистина е чудовище", пояснява той пред "Гардиън".
По времето, когато издава тази книга - 2000 г., Меснер е депутат в Европейския парламент от Федерацията на зелените - италианската зелена партия, но му отнема далеч по-малко време да реши и това предизвикателство - изкарва един мандат и загърбва политиката.
А в биографията му има още успехи. През 1990 г. прекосява Антарктика с германеца Арвед Фукс. Двамата минават над 2800 км за 92 дни като сами теглят шейните си със запаси. Прави същото и с брат си Хуберт в Гренландия.
Преминава пеша пустинята Гоби сам на 60-годишна възраст.
Днес Меснер продължава да пише книги, да изнася лекции и да дава интервюта. Живее в Южен Тирол, край Мерано, а домът му е на хълм, до който има 100 метра изкачване, дори от паркинга.
Настоящата му съпруга - Диане, е с 36 години по-млада, а Райнхолд съжалява на глас, че преди няколко години е разпределил наследството между четирите си деца приживе.
"Отношенията ни са обтегнати. В момента, в който разпределих материалното наследство между децата и съпругата си, семейството ни се разпадна. Въпросът кой получи повече беше голям", казва той пред немското здравно издание Apotheken Umschau.
Има и фондация, която подпомага хора във високопланинските райони на Хималаите и особено в Пакистан - с помощи след природни бедствия и със строителство на училище в долината Диамир.
"Хората в долината Диамир в Пакистан спасиха живота ми след изкачването на Нанга Парбат с брат ми Гюнтер. Прекарал към около 10 години от живота си в Непал, Бутан, Перу и Тибет. Дължа толкова много на хората от планините и сега също им давам нещо", казва Меснер.
"Не станах това, което съм, заради успехите си, а по-скоро заради честите си провали", споделя той за блога на швейцарската застрахователна компания Swiss life.
"В поне една трета от плановете си съм се провалял. Хората казват, че съм имал толкова много успехи, но имах и много провали. Не успях на Северния полюс, когато опитах да прекося от Сибир до Канада. Не успях 13 пъти на осемхилядници. Аз съм планинарят или приключенецът с най-много провали в живота си", допълва темата Меснер.
