Арт инсталация или артефакт

След 20-ина години, когато и последните заблудени червенотиквеничковчета отмрат, ще дойде време, когато съвсем естествено ще се направи равносметка, че нямаме нужда от паметник на убийци. И тогава багерите ще дойдат.

Отношението към един паметник, мястото му в актуалната публична среда и изобщо съдбата му почти не зависят от това какво представлява, кой точно и кога го е правил, и каква е естетическата му стойност. Мюсюлманите от цял свят ходят да целуват един камък в Мека. Паметникът е на първо място символ. Той се изгражда (или провъзгласява за паметник), като му се придава някакво символно значение – и животът му се развива изключително в полето на символите. Материалната част служи само като обект, върху който се изразява отношението към символа, със също толкова символични жестове (поклонение, поругаване и т.н.). Едва когато символната стойност на паметника стане неактуална, окончателно оставайки в миналото, тогава животът му като паметник свършва и той се превръща в обикновен артефакт от историческото наследство. Каменните олтари на маите, които някога са били обект на страхопочитание и централно място в живота на цивилизацията им, днес са само предмет на туристическо любопитство и кротък научен интерес. Фактът, че паметникът с шмайзера продължава да бъде дразнител, означава, че той продължава да е актуален като символ, при това по конфликтен начин. Обяснимо е: съществуват силни и основателни подозрения, че контролът върху България от страна на Русия, започнал с навлизането на съветската армия у нас през 44-та, все още не е прекратен (макар и да се упражнява чрез значително по-неявни лостове). Ако тези опасения не съществуваха, въпросният паметник щеше да е просто един от многото, в него щяха да се заглеждат най-вече посещаващите София за пръв път, и нямаше изобщо да присъства в политическия дебат. Резонен е въпросът, защо точно паметникът в Княжеската градина е такъв дразнител, но не и Альошата в Пловдив, този в Русе и други подобни. За разлика от другите, този се намира в непосредствена близост до централните институции на държавната власт, те самите символи на независимостта на България. В добавка, с вдигнатото на върха оръжие изглежда най-агресивно от всички. Така погледнато е лесно да се види защо точно този паметник стои като провокация. Нещата около него ще се успокоят едва когато престанем да изпитваме комплекс за зависимост от Москва – тоест, когато България придобие самочувствието, че е излязла от руската орбита. И, разбира се, когато изчезнат тези, които почитат идеята за подобна зависимост. Другият вариант е да се премахне дразнителят, като паметникът бъде целенасочено лишен от сегашната си символна стойност, придавайки му друга. За да не повтарям коментара си от другата статия: http://www.webcafe.bg/id_2014651349/ (коментар 15). Що се отнася до това, че скулптурите са дело на бележити български творци и трябва да се уважават – съжалявам, не е съвсем така. Ако тези скулптури бяха в някоя галерия просто като художествени творби, те щяха да се радват на всичкото уважение, което заслужават; когато обаче изкуство бъде използвано за носител на политическо послание, отношението към него е на първо място политическо. Няма как да бъде другояче.

Търсите под вола теле. Никой не изпитва комплекси, нищо не трябва да се предефинира: Паметник, който се асоциира с режим, погубил милиони човешки животи, не е редно да съществува. Хитлер е убил доста по-малко политически неугодни хора от Сталин, но ни се струва кощунство някъде да се извисява паметник на немски войници със свастики, нали? Социалните експерименти от първата половина на ХХ век трябва да останат само в книгите.

Дара Накратко да те попитам - по-благо ли ти става като ни мачка ботуша на победителя 70 г. после? И що така стана, че тези земи пък които са под ботушите на армиите "които не успяват нищо да направят" станаха по-благоденстващи накрая? Защо в следващите 70 г. след войната победителите драпат да емигрират при победените ?

Да напомня какво представлява паметникът с шмайзера: 1) Това НЕ Е паметник на Русия, а само и конкретно на съветската армия. За сравнение, паметникът на Цар Освободител или Руски паметник никога няма да станат такъв дразнител или обект на неуважение. Не че Освобождението е било резултат от чист алтруизъм – напротив, в основата на Руско-турската война са стояли пак руските имперски амбиции. Тогава обаче е ставало въпрос наистина за ОСВОБОЖДАВАНЕ, заради което много руски войници са оставили костите си тук; през 44-та става дума за ОКУПАЦИЯ, и то без военни действия (германските войски вече са се били изтеглили). При това окупация, поставила началото на тотален контрол от страна на Съветския съюз, макар и без постоянно разквартирувани съветски армейски подразделения както в ГДР. 2) Това НЕ Е паметник за ролята на съветската армия в победата над хитлеровия фашизъм – а възхвала на зависимостта на страната ни от комунистическия режим в Москва. Надписът на него гласи „На съветската армия освободителка от признателния български народ“: съветската армия не ни е освободителка (за разлика от руската през 1877-7, а и българският народ никога не й е бил особено признателен за нахлуването през 44-та (въпреки че соц пропагандата твърдеше друго). Паметникът е издигнат не по обществен почин, а по разпореждане на БКП, за да засвидетелства подчинеността ни към Москва. Скулптурната група на върха се състои от съветски войник и български работник и селянка: олицетворение на едно „единство“, който не само че отдавна вече не съществува (ако изобщо някога е съществувало извън пропагандната мъгла), а и напомнянето за него е обидно и унизително. Особено от една от най-високите точки в центъра на столицата ни. Апропо, още преди 20 години единият от авторите му (Любомир Далчев) каза, че мястото на този паметник не е там. 3) Това НЕ Е войнишки паметник, а идеологически символ. Той по никакъв начин не е свързан с конкретни загинали войници, битка, военна операция или нещо подобно. Затова за него не са приложими международните договорености за взаимно зачитане на войнишките паметници. Всяко позоваване на тези договорености е демагогия. Накратко, паметникът с шмайзера е ПАМЕТНИК НА СТОКХОЛМСКИЯ СИНДРОМ НА БЪЛГАРИЯ – към „големия брат“ от североизток, който ни държа за заложници 45 години. Самият стокхолмски синдром е спонтанно възникващо психологическо състояние, така че изпитващите го жертви не са виновни; агресорът също не е виновен, доколкото не е предзвикал синдрома умишлено. Когато обаче агресорът смята, че МУ СЕ ПОЛАГА емпатия от страна на заложниците му (и още повече – протестира, когато не я получава), това вече е наказуемо поведение. Така че руските посланици в България следва внимателно да си мерят приказките, когато паметникът на едно минало (включително минало и за тяхната страна) се използва по начин, отговарящ на интересите и настроенията в българското общество.

@Крив Макарон: По принцип си прав. С две уговорки: Първо, фактът, че от Москва възприемат този паметник като маркер на геополитическата им сфера на влияние, изобщо не значи, че и ние сме длъжни да го приемаме като такъв. Още по-малко – че сме длъжни да се съгласим с тяхната представа докъде се простира влиянието им. И второ, според мен последователността е обратната: отначало идва изразът на обществено отношение към символите на българо-руските отношения (позволявам си корекцията – не руско-българските, а българо-руските; усещаш ли колко дълбоко ни е вкоренен шаблонът, че Русия е по-важната по дефиниция?) – и едва след това тези отношения се предефинират чрез политически стъпки. Искам да кажа – не можем да чакаме да си намерим опорните точки и да направим безпристрастен анализ на периода '44-'89, пък едва тогава да си позволим да изразяваме отношение към неадекватните вече символи. Отношението е днешно, то трябва да се изрази днес. И попарт-трансформациите на паметника с шмайзера са един завидно цивилизован и интелигентен начин за това, с който можем само да се гордеем.

Фрида трябваше да защити „порозовелия” паметник. Ако червената армия беше закъсняла с две-три години, евреите в България нямаше да ги има. Щяха да са отпътували за Полша.

Много хубава статия! Сега ще чета коментарите...

Дара, не им се връзвай. Друго не мога да коментирам.

Фрида, ти се измъкваш като мокра връв или нещо от рода. Въпросът ми е конкретен, отговорът може да бъде: ДА или НЕ. АКО СЪВЕТСКАТА АРМИЯ БЕШЕ СЕ ЗАБАВИЛА С ЕДНА-ДВЕ ГОДИНИ ДА ОСВОБОДИ ТЕРИТОРИЯТА СИ ОТ НЕМЦИТЕ И ДА ЗАПОЧНЕ ДА „ОСВОБОЖДАВА” ЕВРОПА, НЯМАШЕ ЛИ МЕЖДУВРЕМЕННО БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ДА БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ В ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА? При положение, че цар Борис, като причина за отлагане на депортацията им, беше изтъкнал пред Хитлер, че евреите, затворени в трудови лагери, са необходими докато се ремонтират шосетата. Въпросът е, още веднъж ще го повторя: СПАСИ ЛИ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ОТ УНИЩОЖЕНИЕ ИЛИ НЕ. Значи ДА или НЕ, какъв е отговорът ти? Без да шикалкавиш!

Дара Не говорим за как точно са ни придобили, а за резултата през тези 70 години. И опитите ти да изглеждаш начетена са умилителни, но едно е да цитираш факти, друго е да осмисляш каква е темата в момента точно. Въпросче за домашно ако позволиш - щом не сме стъпкани, а разменени в Ялта, от какво сме освобени от руската армия, та да има паметник тогава?

Мммда, на простаци няма какво да се отговаря.

Толкова си жалка, Фридо. Но, какво друго може да се очаква от тебе. Нямаш достатъчно разум да отговориш на един елементарен въпрос. Отговорът на този въпрос е даден от твоите сънародници в Израел – там има издигнат паметник на Червената армия от признателните евреи. „25 июня 2012 года в израильском городе Нетания, на берегу Средиземного моря, торжественно открыт Мемориал Победы Красной армии. На церемонии его открытия присутствовали президент России Владимир Путин, президент Израиля Шимон Перес, министр иностранных дел РФ Сергей Лавров и его израильский коллега Авигдор Либерман.” http://www.rjc.ru/rus/site.aspx?IID=1860179&SECTIONID=1909342

Фрида, няма защо да ми даваш примерчета, не ми е интересно да ги чета и да споря с тебе, все едно, че разговарям с телевизора. Излагам само един документиран факт! Израелският народ, в лицето на първите хора в Израел и от името на евреите по света, при откриването на този мемориал в Нетания, който има планове да се развива още, изказва СВОЯТА ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ЗА СПАСЕНИЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ ОКУПИРАНАТА ОТ НАЦИСТИТЕ ЕВРОПА. Повече от това нямам какво да ти кажа. Така че, не си хаби приказките.

Von bl, защо се обаждаш, когато никой не те пита? Какви ги дрънкаш за мене, без да си имаш и хабер, кой съм и какъв съм? Наистина, като се съди за тебе по това, което си казвал, че си пенсиониран старшина от армията и, като се вижда от стила и езика на писанията ти, че си дървен селски шоп без подобрение, такъв, какъвто ги описва Вазов в „Драсканици и шарки”, няма съмнение, че не може да се говори при тебе за интелект, но ти надминаваш себе си в серсемлъка си. Признавам ти че имаш голяма уста. Както казваше в такива случаи покойния ми дядо: „64-ти конен полк, заедно с конете, не може да я напълни”.