Дванадесетте образа на Иван Стамболов - Сула

Всеки, изкушен от блогърството, а и от писането изобщо, може да напише поне четири-пет изключително интересни за публиката описания на самия себе си.

Затова и се затруднявам да представя Иван Стамболов, известен в мрежата с ник-нейма си от "зората на интернета" Сула. Пардон. Сула, известен в живота като Иван Стамболов.

Независим дегустатор...

Според неговите собствени интернет описания той е "независим дегустатор, гурман, егоцентрик и наглец", "роден на Коледа 1963-та" и "стопанин на няколко скромни блога, сред които "Сула - Ъплоуднати постинги за делитване", "Ако не сте чели" и "Алкохол". Участва и в списването на сайта "Петте кюшета", който е сравнително отскоро и се крепи на етусиазма на 7-8 души, заети с пропагандирането на интелектуална и аналитична мисъл.

Освен всичко друго (а то е много и включва още: член на Националния съвет на партията "България на гражданите" по документи), Сула е и писател, въпреки, че отрича.

"Имам едно единствено занимание - да си живея живота достойно и да продължа напред с гордо вдигнато чело. Всичко останало са щуротии."

Свещеното число 12

Последната му книга се нарича "ДоДекамерон". Тя предизвиква голямо любопитство, защото е пълна с истории, напомнящи за Бокачовия "Декамерон", но по балкански. По-скоро по рентиерски, защото всичките герои до един са "безполезни като птички Божии, които нито сеят, нито жънат", но "Бог ги обича и се грижи за тях".

За разлика от оригиналния "Декамерон", който се състои от 100 истории, разделени в 10 дни, книгата на Иван Стамболов се заиграва с числото 12 и затова се нарича "ДоДекамерон" ("Додека" на гръцки е "дванадесет"). Всъщност името идва и от името на гръцкото узо "Додека", което е в сюжетната линия на книгата.

"12-ицата е мистично и символично число, около което се върти целият сюжет. 12 са историите, 12 са разказвачите, които седят на масата. Самата книга е разделена на 12 части. Отделно от това, в сюжета няма случайно избрани цветове, метали или скъпоценни камъни. Всеки, който проникне във втория план на романа, ще остане очарован!"

Пияници и паразити, рентиери и политици

"ДоДекамерон" всъщност е продължение на един експеримент на Сула: така наречения клуб "Алкохол" - блог, който до ден днешен той не си признава, че поддържа и който се води анонимен.

В "Алкохол" се разказва за една компания от пияници и паразити, които са замислени като адски отрицателни герои. Те са надменни расисти и от разни хладни заведения и изискани ресторанти се подиграват на "светини" на нео-либералния свят, като например фондации за защита на малцинствата. Те са и рентиери, навлеци, и паразити, които се издържат от нетрудови доходи и пиянстват. Това са предимно софиянци, които се вписват в диаметъра от 2 километра, очертан, "ако в Народното събрание се забие един пергел" по думите на Сула. Същите тези персонажи са и в книгата "ДоДекамерон"

Прототипите на неговите герои са реални. "Двама от тях са пряко свързани с политиката, а единият в момента е действащ политик. Някои са с псевдоним, а други са с прякорите си от живота" - казва той.

Сула не се притеснява, че хората, които ще прочетат книгата, ще се познаят, даже смята, че техните роли биха били "чест за тях". Елемент на автоцензура е имало само в два случая и то с мотив, че споменатите хора биха се почувствали зле, ако разберат, че някоя тяхна тайна е изложена публично.

"Писането е в главата, останалото е записване"

Иван Стамболов е много педантичен автор. Докато е писал книгата, той е направил план на всички герои около масата, където се разказват историите. Листът с графиката още стои закачен над бюрото му.

"Всичко при мен е планирано. Имам огромна директория с файлове, в които имам структури с интерактивни връзки помежду си. За мен няма друг начин на работа" - казва той.

Стамболов проучва и най-дребните детайли, когато пише. Книгата е написана за 2 години, но с прекъсвания от седмици и понякога месеци. "Писането е в главата, останалото е записване." - смята той.

"Книгата спечели от това, че се пишеше бавно. Създаването на една творба е своего рода дневник на писателя. Сядаш, написваш, правиш си един методичен скелет, а после отиваш да разходиш кучето... И ето, нова идея!"

Джовани, но не Бокачо

Главният герой всъщност е разказвачът, чиито прототип е самият автор. "Аз също присъствам в книгата като героя Джовани. Но също така като автор съм и всички герои. Така или иначе от юноша имам обсесията, че човек е съствен от много личности. Има една доминираща и около нея куп други: има и добри, и свестни, но има и заядливци, и олигофрени. Изобщо в човешката личност върви една тълпа, човек е пълен с бесове".

След като книгата се е офирмила, е имало хора, които са възкликнали: "Ааа, ти си се кръстил Джовани като автора на "Дакамерон" Джовани Бокачо!" Сула обяснява: "Всъщност това е съвпадение, от онези, които се случват, когато нещо започне да се получава. Джовани всъщност е мой прякор от студентските години и не ми е и минавало през ума, че е като малкото име на Бокачо".

Следващата книга

Следващата книга, която Иван Стамболов вече замисля (въпреки че от премиерата на тази са минали едва 2 седмици), ще бъде в криминалния жанр. "Хората обичат загадки. Ще имаме детектив, който по образование е богослов, а иначе е рекламист и PR-специалист. Той смята, че най-големият му грях е, че е възпитавал хората като тъпи потребители."

Всъщност, подобно на евентуалния си бъдещ герой, и Иван Стамболов се занимава с реклама. "По професия съм собственик на рекламни PR-агенции, които се мъчат да продължават да работят в българската действителност" - казва Сула. Но дори и с това да отговаря на въпроса "Какво всъщност работи?", вече стана ясно, че "рекламист" е само една от хилядите личности на Стамболов.

Останалите са в книгата "ДоДекамерон", която си струва да се прочете. И е увлекателна от първата до последната страница.