Нали се сещате за онзи тип хора, които почти мигновено привличат вниманието ви и ви се иска да научите повече за вътрешния им свят? Е, Александър Георгиев, познат повече с артистичния си псевдоним A.L.E.K.S., е типичен техен представител.
Той е онова дългокосо момче с китара и завладяващ глас, способно да пренесе всеки в една друга Вселена от музикални емоции.
До разговора ни познавах A.L.E.K.S. задочно от телевизионния екран, тъй като миналата година той взе участие в един от големите формати за певци у нас. Направиха ми впечатление лекотата, с която пее, и умелото боравене с инструмента, сякаш продължение на ръката му. И въпреки че не стигна до финалите, днес той продължава да се заявява категорично на българската музикална сцена.
След първите си две авторски парчета - Shivers и High, до броени дни очакваме да чуем дебютния му албум, чийто пилотен сингъл Gone и видеоклипът към него заживяха своя живот в интернет пространството.
Освен този, друг сценарий при A.L.E.K.S. сякаш не е възможен и това се усеща през целия ни разговор, който преминава под знака на музиката. Освен за нея успяхме да си поговорим и за безгрижните лета на село, живота във Великобритания и неизбежния рязък завой, отвеждащ музиканта към истинския път на сърцето му.
Всичко за A.L.E.K.S. започва от Белозем, където с брат му прекарват голяма част от летните ваканции. И като казвам "всичко" наистина имам предвид "всичко" - сякаш детските му занимания не са случайни, а го подготвят за по-нататъшните му житейски приключения.
Първата си китара получава в католическата църква на селото покрай християнските фестивали, които се провеждат всяко лято. Така и не се разделя с нея, но истински важна роля за интересите му играе неговият по-голям брат, чиито стъпки като малък A.L.E.K.S. следва безрезервно.
"Той винаги беше първи с нещата, с които след това аз започвах да се занимавам. Например започна да пее пръв, след което и аз го направих. В един момент му стана безинтересно, но аз така и не оставих пеенето", разказва музикантът.
Същото се случва и с футбола. Не е тайна, че A.L.E.K.S. посвещава голяма част от времето си на този спорт като вратар, а труда и амбициите му го отвеждат до една от юношеските школи на Манчестър Юнайтед.
Музиката обаче винаги е надделявала, отбелязва певецът, въпреки че спортът го учи на много. Неговата гледна точка е, че човек не избира нещата, които трябва да му се случат. "Те избират нас", категоричен е A.L.E.K.S.
В ранните си тинейджърски години той и цялото му семейство се местят да живеят в Англия. Заради това, че са много сплотени, музикантът се адаптира бързо и не приема промяната драматично. Сам се определя като интровертен тип, което може би също му помага. Въпреки това не пропуска да извлече от преместването важен житейски урок.
"Тази промяна беше възможност да си дам сметка за важните неща и да оценявам това, което всъщност е от истинско значение", споделя опита си певецът.
Първата си песен композира и пише още на 14 години. Тогава няма познанията, които има днес, благодарение на образованието си в British Institute of Modern Music в Манчестър. В онзи момент разчита единствено на това, на което се е научил сам на китарата, връчена му в църквата на село Белозем.
"Това огънче, което се запали в мен като дете, любопитно за всичко, случващо се около него, съвсем лекомислено се гмурнах в дълбокото, не очаквайки нищо. Оттам излязох не просто с хоби, а с начинание, което си остана с мен", спомня си A.L.E.K.S.
Въпреки музикалното си образование, той не смята, че то стои в основата да бъдеш творец. Според него всеки има частица в себе си, която го прави уникален и тя е нещо индивидуално, което не може да се научи никъде.
За авторската си музика A.L.E.K.S. се вдъхновява буквално от всичко. Да си креативен не означава да имаш точно определено време, в което да твориш. Това се случва непредвидено, а "най-искрено хубавите неща не се планират", категоричен е той.
A.L.E.K.S. е представял авторската си музика на един от най-големите музикални фестивали в Манчестър - Band on the Wall
Най-големият му вдъхновител обаче си остава Майкъл Джексън. Още от дете музикантът попива всяка негова песен "като гъба" и мечтае да стане като него. Част от тази мечта може би се е сбъднала, защото приликата му с американската поп звезда е очевидна. Частиците от Майкъл могат да бъдат деликатно уловени в пеенето и начина, по който певецът се движи, но по един естествен начин, ненатрапчиво и с присъщата за всеки артист индивидуалност, каквато A.L.E.K.S. определено притежава.
"Мисля, че никога няма да има артист, който да докосне това, което той [Майкъл Джексън] е постигнал чрез музиката си и любовта, която е предавал на хората чрез нея. Доста съм повлиян от него. Tова си личи и не се опитвам да го крия. Всеки артист е повлиян от някого. Радвам се, че все пак се вижда, че съм си аз. Трябва да се задържи тази енергия в музиката", заявява A.L.E.K.S.
И ето, че разговорът ни стига до най-новото му парче Gone, което определено е собственото виждане на музиканта за поп песен. По думите му ретро звученето в популярната музика започва да се връща с пълна сила и това го кара да се чувства истински щастлив, защото спокойно може да смесва любимите си стилове, като фънк, соул, R&B. Така и най-добре изразява себе си.
Клипът на Gone е режисиран от Жоро Пеев, работил с изпълнители като Рут Колева, Прея и Мила Роберт. Заснемането му е истинска забава и желанието на A.L.E.K.S. да остане извън клишетата определено е изпълнено.
"В екипа имаше още много хора, които развяваха зрелищно найлони след използването на вентилатори и всякакви светлини, за да постигнем един по-различен и интересен ефект на видеото", разказва през смях той.
Не случайно избира Gone за пилотен сингъл от дебютния си албум. С песента иска да загатне на почитателите си какво точно да очакват от него и то съвсем скоро, защото в края на месеца албумът трябва да се появи на музикалния пазар.
В него голямата част от парчетата са на английски, но същинската изненада се крие другаде - в дуета му с Прея, чийто текст е на български език.
"Много се вълнувам точно за тази песен. Отново е на любовна тематика, защото всеки минава през такива моменти. Като звучене е леко 2000 г., баладична е, но пак смятам, че хората ще могат да се раздвижат и душевно, и физически, когато я слушат", пояснява за новия дует музикантът.
Текстът е дело на Прея, но аранжиментите и музиката в целия албум обаче си остават дело на A.L.E.K.S. и саксофонистът Денис Попстоев, с когото от време на време и свирят заедно.
Може би за мнозина ще остане загадка, защо певецът предпочита да създаде и издаде дебютния си албум в България, а не в Англия например, превърнала се в голяма част от живота му.
"Колкото и по-трудно да е, предпочитам да съм искрен със себе си и да се фокусирам върху истински важните неща, като това да не забравям кой съм, откъде съм тръгнал, защо го правя. И част от това е да започна пътя си от България, пък оттам нататък се надявам музиката ми да стигне до възможно най-много хора и това да ме отведе накъдето вятърът повява", категоричен е музикантът.
Последният ми въпрос към A.L.E.K.S. е свързан с неговите мечти. Смятах, че отговорът ще е подобен на този на повечето артисти: големи сцени, много фенове, международни изяви. Дори и при него те да присъстват в известна степен, желанията му съвсем не спират дотук, а го водят към едни други висини.
"Мечтая в трудните моменти тази моя искра да не угасва, за да мога чрез това, което правя, да изпълня една по-висша мисия - да вдъхновя други млади хора да тръгнат по този път", заключва музикантът.
