Мартина Апостолова е любвеобилна, с нежно излъчване и сини очи, чиято дълбочина може да те погълне. Кара мотор, умее да свири на китара и е също толкова добра с шейкъра в професията на барман. Не е тайна, че е била част и от националния отбор по футбол за жени.
Преди всичко обаче тя е актриса, която получи международно признание за дебюта си в главната роля в "Ирина" - филмът на режисьора Надежда Косева, успял да влезе в списъците на редица престижни международни кино фестивали - от Хонконг до Тбилиси.
Въпреки тези успехи, Мартина Апостолова откровено се разграничава от суетата. Това личи и по начина, по който говори за наградите си - без излишен патос, наричайки ги пътни знаци, посочващи дали човек се движи в правилната посока. Благодарение на тях разбира, че може би не е сгрешила с избора си да стане актриса, след като отказва да стане част от националния отбор по женски футбол на Германия.
Който е гледал филма "Ирина", трудно би повярвал, че Мартина не се е занимавала с актьорско майсторство от дете. Всъщност тя никога не е посещавала школи и не е имала досег с това изкуство, освен като част от публиката.
Да, обича да прави скечове, с които да разсмива приятелите си, но не възприема това като възможност за артистична кариера, а по-скоро като доказателство, че притежава "някакво чувство за хумор".
Но изведнъж животът я тласка точно в тази посока. Явява се на приемен изпит в Нов български университет, където по това време актрисите Цветана Манева и Снежина Петрова приемат нови актриси.
Случва се така, че изважда наратива от филма "Джия", с участието на Анджелина Джоли, научава го и го изиграва така, както си го представя.
"Учех текста като лудите вкъщи. Майка ми и баща ми не знаеха, че съм се решила да кандидатствам и постоянно ме питаха: "Какво си говориш сама? Да не си полудяла нещо?", смее се актрисата.
Когато стъпва на сцената и представя монолога си, усеща нещо, което не се е появявало у нея до момента - сякаш се намира на сантиметри от земята и не ходи, а се носи. Така е поставено началото на една вълнуваща история, която Мартина няма намерение да спира да пише.
През цялото време в университета, а и сега, Цветана Манева се превръща в един от най-важните хора в живота ѝ. Тя не само разкрива на Мартина много за професията, но ѝ се превръща в неин ментор.
"Усещам, че от Цветана съм взела вниманието към детайла и концентрацията да излезеш на сцената или да застанеш пред камерата и да си абсолютно безмилостен към себе си", разказва актрисата.
Прилага тези знания и във филма "Ирина", където сама изгражда образа на притискана от нищетата жена, която трябва да се грижи сама за цялото си семейство. Принудена от обстоятелствата, героинята ѝ решава да стане сурогатна майка на дете, което ще бъде отгледано от богато семейство.
Тъй като актрисата е изключително самокритична и не спира да се съмнява дали е изпълнила определена роля достатъчно добре, за филма се подготвя като няколко месеца носи фалшив корем, имитирайки бременност. Освен това не спира да мисли за малките неща, които ще дадат пълнота на цялостния образ на героинята ѝ.
"Изграждаш един характер и в един момент той започва да съществува независимо от теб и просто те води. Доверяваш му се. Имало е моменти, в които Надя [режисьорът] ме е питала: "Марти, Ирина какво ще направи в този случай?", и аз ѝ казвам без да се замислям. В следващия момент осъзнавам, че аз - Мартина, никога няма да постъпя така", споделя актрисата.
Да направи толкова автентичен образ ѝ помага времето, прекарано в град Рила, където живеят нейните баба и дядо. Точно там е наблюдавала много жени със съдбата на Ирина - хора, при които "няма стоп, за да се замислят какъв им е животът", а вместо това просто го живеят както могат и се справят, с това, което имат.
"И според мен изобщо не си дават сметка колко им е тежко", заключава Мартина.
Тя истински се възхищава на Ирина и признава, че с тази роля претърпява истински катарзис. Когато гледа филма за първи път на голям екран, това толкова я развълнува, че не успява по никакъв начин да контролира нито емоциите, нито реакциите си.
Естествено, целият труд на Мартина в проекта не остава незабелязан.
Първата ѝ награда е за най-добра актриса на фестивала "Златна роза". След този успех през миналата година се нарежда сред десетте селектирани европейски изгряващи звезди на престижния филмов фестивал "Берлинале" - нещо, което силно иска, но не заради приза, а заради професионалните възможности, които ще се появят пред нея.
2020 г. обаче се оказа непредсказуема и криеща в себе си твърде много неочаквани ситуации. За жалост, те не подминават и Мартина.
Само 13 дни, след като се прибира от церемонията в Берлин и то с уговорени срещи с агенти от няколко европейски държави, в България влизат някои от първите рестрикции за пътуване, които провалят вече плануваните кастинги. Освен това актрисата има уговорка да се снима в два късометражни филма - единият в Германия, а другия - в Швейцария, както и да е част от актьорския състав на сериал в Португалия.
След първоначално силното разочарование от пропуснатите възможности обаче идва и примирението.
"В някакъв момент, в който виждаш, че ти проблясва и се отваря някъде вратичка за нещо повече от това да си седиш в България, някой просто я затваря. И въпреки всичко не можеш да съжаляваш за нещо, което така или иначе не се е случило, не е зависело от теб и не знаеш какво ще се получи накрая", отсъжда актрисата.
Мартина Апостолова е посланик на платформата "Артисти за НЕнасилие", която чрез силата на документалния театър дават гласност на теми, свързани с насилието.
Но провалените планове сякаш ѝ начертават нови пътища. Появилите се професионални ангажименти сякаш подсказват, че е трябвало да остане в България.
Освен театралните постановки, в които Мартина участва като свободен артист, тя става част от първия пълнометражен филм на Теодор Ушев. Екранизацията на романа "Пумпал" на Владислав Тодоров дава заявка за новаторство в българското кино като първата антиутопия снимана у нас. В него Мартина си партнира с актьора Деян Донков.
Филмът вече е заснет и се очаква да излезе в началото на 2022 г., а актрисата силно се вълнува за този момент. Благодарна е, че в момент, когато цялата киноиндустрия е блокирана заради пандемията от коронавирус, все пак успява да се посвети на изкуството, което сега най-много я вълнува - да бъде пред камера.
През изминалата година Мартина се появява и в танцов късометражен филм. Като човек, обичащ съвременния танц, актрисата е категорична, че в България тепърва "започваме да създаваме традиции" в този вид изкуство и то на голям екран. Премиерата на "Задължително приятно" ще се състои на 21 януари в Нов български университет, като негови режисьори и хореографи са Татяна Соколова и Яница Атанасова.
Едно е сигурно - Мартина Апостолова много обича професията си, затова и повечето ѝ мечти са свързани с нея. Те често я отвеждат на снимачната площадка с екип от актьори и режисьори, с които истински желае да работи.
Ако някога животът ѝ предостави възможност да вечеря с някоя световна знаменитост, казва, че би искала това да бъде италианската актриса и един от идолите ѝ Моника Вити. Възползвайки се от възможността, ще се опита да разгадае как Вити пресъздава характерния за нея загадъчен и мистериозен поглед.
Отвъд сцената мислите на Мартина понякога я отвеждат и към по-обикновени неща - да бъде на спокойно място с любим човек, тъй като обожава да пътува. Но докато 2021-а крои нови планове за нея, тя с нетърпение очаква да отвори малкото си кафене в центъра на София и да влезе в друга своя обичана роля - тази на барман.
---
Може да гледате Мартина Апостолова и на 4 и 6 февруари в театър "Азарян" в премиерата на представлението "Нощта на покера", с режисьор Касиел Ноа Ашер. Сюжетът е по адаптация на пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай желание".
