Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

С илюстрациите на Неда Ангелова в окото на "Бурята"

Художничката стои зад оформлението на новото издание на шекспировата пиеса Снимка: Богдан Спасов / изд. „Кръг“
Художничката стои зад оформлението на новото издание на шекспировата пиеса

Докато на сцената на Народния театър текат последните репетиции преди премиерата на пиесата "Бурята", режисирана от знаменития Робърт Уилсън, на пазара се появи ново издание именно на тази шекспирова творба с дизайн на студентка от Националната художествена академия.

Неда Ангелова е само на 22 години, но зад гърба си вече има корици на книги на Дубравка Угрешич, на стихосбирки, на сборник с разкази. Има си и куче. И музика в слушалките. И винаги по нещо ново, което да ѝ е интересно.

Тя е една от двете млади художнички, които илюстрират новите издания на пиеси на Уилям Шекспир, преиздадени през ноември с логото на издателство "Кръг" - "Бурята" и "Макбет" (с дизайн на Адриана Янкова). За Неда "Бурята" е почти първа среща с английския Бард. Преди това е чела негови сонети, но по-късно в разговора ни признава, че поезията не е сред нейните стихии. За сметка на това в "Бурята" открива много неща, актуални и днес - отношенията между хората и нещата, които ги вълнуват.

Ей така, за себе си

Неда изглежда като извадена от друго измерение или време и попаднала тук случайно. За нея е лесно да се каже, че е самовглъбена - погледът ѝ е винаги устремен някак навътре, към дълбоките води. Именно и тази тема изниква многократно в разговора ни - усещането, което човек има за себе си и начина, по който открива свои нови страни.

За нея това се случва чрез рисуването. Когато я питам как от всички неща на света, избира точно това, отговаря, че "на света наистина има много неща, които човек може да прави, но няма много неща, които аз мога да правя". Рисува от дете, учила е това и в училище. В края на гимназията не е сигурна с какво иска да се занимава после. За сметка на това много обича книгите. Прочитайки "На Западния фронт нищо ново" от Ерих Мария Ремарк, решава да направи илюстрации по романа, "ей така, за себе си".

"След това си казах: Хайде да си направя и една корица. Даже я принтирах и после си я сгънах. След това продължих. Един ден четох "Чумата" на Албер Камю и си помислих: защо да не направя илюстрации? Как ли биха изглеждали те спрямо Ремарк, който е тотално различен? Така постепенно разбрах, че ми е интересно, а знаех, че има такава специалност в Академията и си казах: Ами това ще е", разказва Неда.

Снимка: Богдан Спасов / изд. „Кръг“

Това, което най-много харесва в илюстрацията и оформлението на книгата е, че по индиректен начин художникът има възможността за колаборация с любим артист, а именно - с писателя. "Не работите заедно, но накрая има продукт, който обединява теб и него, като едно собствено, вътрешно приятелство, което си изживял, макар и едностранно", казва младата художничка.

Правото да бъдеш

Първоначално Неда оставя впечатление за стеснителен човек, но то отминава много бързо. Докато говори за нещата, които харесва, притеснението изчезва. Вместо това пред събеседника се изправя един много зрял човек, с богата обща култура, която си личи не по изброяване на любимите ѝ автори - имена като Маркес, Вонегът, Димитър Димов, Хемингуей, а по способността да формулира всяка своя идея чисто и ясно, по желанието да разбира себе си по-добре.

Познаването на себе си се превръща в нещо като лайтмотив на разговора ни. "Напоследък по един или друг начин много си повтарям, че независимо какво е станало или какво става, аз имам право да бъда това, което съм", казва Неда. И до голяма степен открива каква е, рисувайки.

Обича да работи по собствени проекти, защото така може да се опознае. "Когато рисувам за себе си мога да вникна напълно, да усетя нещата, както аз искам, да видя как аз приемам света, кое ме прави щастлива и защо съм тъжна, кое ме наранява. Накрая се получава нещо, за което си казвам: "ОК, ти си част от мен." Същевременно работата по задания - независимо дали става дума за задачи в Академията или корици на реални книги, ѝ помага да се "приземява" и според нея е изключително полезно.

Макар и самовглъбена, Неда не е никак пасивна, точно обратното - вместо да чака вдъхновението да я удари по главата, тя подхожда с любопитство.

"Почти винаги във всеки един момент има нещо, което ми е интересно. Тези неща се променят през цялото време - може днес да ми е интересен Маркес, а утре да ми е интересен начинът, по който шапката на някой човек седи на стола вляво. Винаги има нещо, което ми жужи в главата. Така че дори и да нямам огромно вдъхновение, винаги имам откъде да започна", казва Неда.

Снимка: Богдан Спасов / изд. „Кръг“

В случая с "Бурята" от Уилям Шекспир започва с прочит на произведението. Задачата е част от заниманията ѝ в Художествената академия - творчески проект, който намира реализация и в истински книжен формат, благодарение на издателство "Кръг". След първия прочит в главата си вече има идеи, които формулира и избистря с втория. Пиесата я впечатлява с актуалността си. Казва, че човешките отношения не са се променили особено много.

"Хората са си били едни и същи през цялото време и сега са си такива особено когато става дума за лични взаимоотношения, чувства, настройка към света", казва Неда. Най-голямото предизвикателство в работата по книгата за нея са били точността на детайлите и това да намери баланса между модерна и съвременно изглеждаща илюстрация и това тя да пасва на периода, за който се отнася.

Снимка: Неда Ангелова

И ако според мнозина илюстрациите ѝ за "Бурята" изглеждат мрачни, то тя не е никак мрачен човек. Поне не през цялото време - "не съм весел, но не съм и тъжен човек. Предполагам, че съм човек като всички останали и съм и двете, и много други неща в различните моменти".

"Бурята" е първата книга, по чийто дизайн работи изцяло: корица, оформление и илюстрации. Извън това обаче има редица проекти, с които се е занимавала. Любима и е една задача от Академията, когато е трябвало да измисли авторски комикс по произведение от предходен семестър. Така създава комикс по свой любим музикален албум - Animals на Pink Floyd.

Музиката е нейна неизменна компания, докато рисува, но не само. "Винаги ми е много странно някои хора като кажат "Аз слушам всичко" - не мога да си представя как един човек може да слуша всичко", казва Неда. Самата тя предпочита рок, понякога джаз, но напоследък обича да намира "по-странни музиканти, които развиват етномузика". И ако към момента се придържа към класиката при четенето и гледането на филми, в музиката е отворена да открива нови и нови неща, които да я изненадват. Последното ѝ откритие е българската група Krekhaus след техен концерт в "Кино Кабана".

Неда обича и да пее, и да танцува. Дори като дете се е занимавала с латинотанци, а за кратко в гимназията и с бурлеска. Това обаче са забавления за свободното ѝ време. Ако трябва да избира какво друго би правила в професионален план, казва, че би писала разкази, но смята, че писателската професия е отговорна, а "много хора в момента я приемат твърде лековато".

Междувременно казва, че ако ѝ вържат ръцете, би рисувала с крака, или с нос. А ако има възможност, би направила корица за "Любов по време на холера" от Маркес.

---

*Снимките в текста са направени в книжарница "Нисим", неизменно свързана със семейството на Валери Петров. Неин управител е Анна Хаджимишева - внучка на поета и преводач, посветил 25 години от живота си на преводите на Шекспир. В негов превод е и илюстрираното от Неда Ангелова издание.

 

Най-четените